Алфред Йенсен оттеглил номинацията си за Нобелова награда за Пенчо Славейков

Публикувано:
08:47ч / 03.02.2024г
Брой прочитания:
466
Брой коментари:
0

Шведският славист Алфред Йенсен, който предложил нашия голям поет Пенчо Славейков за Нобелова награда за литература в началото на 1912 г., впоследствие оттеглил номинацията си. Това станало още преди българският лирик да почине на 28 май същата година в италианското градче Брунате. Литературната изследователка Катя Зографова съобщи този факт на среща в Дом Дора Габе в петък, 2 февруари т. г., въз основа на проучвания на преподавателката в университета в Упсала Даниела Асенова в архива на Нобеловия комитет по литература, който присъжда авторитетните отличия от 1900 г. насам. Реално информацията не е новина, защото е публикувана още през 2017 г. в сборника на БАН по повод 150-годишнината на Пенчо Славейков, но кой знае защо не й се дава гласност.

Катя Зографова говори пред участниците в срещата в Дом Дора Габе Снимка: Владимир Дворецки

Както писахме още през 2016 г., позовавайки се на данни от същия архив, Пенчо Славейков е първият български литератор, номиниран за Нобел. Заслугата за това е на неговия приятел Алфред Йенсен, който е експерт по славянска литература към Нобеловия комитет. Двамата се сближават в началото на 20-и век и водят задълбочена кореспонденция. Йенсен с тревога следи здравословните проблеми на Славейков и интригите срещу него в българските литературни и академични среди. Шведският писател и литературовед дълго време напразно очаква някой у нас да предложи големия поет за Нобелова награда. След това „за първи и вероятно за последен път“, както пише самият Йенсен, Нобеловият комитет решава да бъде предоставено правото на експерта по славянска литература да предложи кандидат от свое име. Това става факт на 30 януари 1912 г. Тогава Йенсен предлага Славейков за Нобелова награда, като прилага към номинацията си обширна мотивировка с анализ на творчеството на нашия поет. Той приканва своя български приятел да завърши колкото се може по-скоро своята епична поема „Кървава песен“, за да може да я преведе докрай и да я издаде на шведски. Тежко болният Славейков обаче така и не успява да изпрати навреме в Стокхолм пълния текст на своето произведение. Поради това Йенсен се принуждава да оттегли номинацията си. След кончината на Славейков шведският славист предлага за Нобелова награда големия чешки поет Ярослав Връхлицки, чиито произведения също е превеждал и издавал. Дотогава той е бил предлаган за високото отличие осем пъти. Но и Връхлицки също умира през фаталната 1912 г. – на 9 септември, само месец, преди Нобеловият комитет да вземе решение кой да бъде удостоен с отличието. Както е известно, Нобеловите награди се присъждат само на живи хора. Досега се смяташе, че Пенчо Славейков е изгубил шанса да стане лауреат единствено поради факта, че е починал, преди да се разгледа кандидатурата му.

В архива на Нобеловия комитет няма данни Йенсен да е правил други номинации. Въпреки огромното му покруса от преждевременната смърт на Пенчо Славейков, шведският славист продължава да превежда творби на нашия поет. През 1912 г. гьотеборгското издателство „Wald. Zachrisson“ публикува три негови превода – на поемата „Коледари“, както и два сборника с други произведения на Славейков – „Hymner vid övermänniskans död“ (Химни за смъртта на свръхчовека) и „Skaldeöden“ (Съдби на поети). „Кървава песен“, преведена от Йенсен, вижда бял свят на следващата година в стокхолмското издателство Norstedt & Söners.

Изданието на „Кървава песен“ на шведски от 1913 г.

Утре, 4 февруари, в предаването „Историите на On Air“ по телевизия “България On Air” от 18 ч., Катя Зографова ще разкаже за този малко известен епизод от сагата около номинирането на Славейков за Нобеловата награда за литература.

Владимир Дворецки

Още по темата на сайта ни:

Българските кандидат-нобелисти

Източник: www.evropaworld.eu