Страница от книгата на о. з. полковник Иван Диков „България през три епохи“

Въпреки твърденията, че „в България вече нищо не се произвежда“, нашата страна е напът да се нареди сред водещите европейски производители на дронове – както за граждански, така и за военни цели. Оказва се, че този пробив не е на голо място. Малка България е произвеждала бойни дронове още през 60-те години на ХХ в. и дори ги е изнасяла както за СССР, така и за някои развиващи се страни като Индия.

Снимка: Dronamics.com

Днес българската частна компания „Дронамикс“ постигна невероятен успех на международно равнище. Тя не само разработи товарния дрон „Блек суон“ (Черен лебед), който получи лиценз за полети във въздушното пространство на ЕС, но и създава мрежа от европейски летища, чрез които да може да осъществява транспортиране на карго до 350 кг на разстояние до 2500 км в рамките на един ден. Тъй като „Черният лебед“ може да излита и каца от писти с дължина до 400 метра, това му дава предимство над конкуренцията при превоза на товари до трудно достъпни райони, като островите в Егейско и Средиземно море. Компанията вече има договори за превоз на пратки с пощенските служби на ОАЕ и Гърция.

Модел на български щурмови реактивен дрон Nemesis Снимка: Хедис Дифенс Системс

Това не е единствената българска фирма, която произвежда дронове. Другите обаче избягват медийното внимание, тъй като техните клиенти са някои чуждестранни министерства на отбраната. Става въпрос за дронове тип „камикадзе“, които носят определено количество експлозиви. След като достигнат целта си (танк, резервоар за гориво и т. н.), те се врязват в нея и я взривяват. Ефективността на подобни бойни летателни уреди бе доказана при неотдавнашния конфликт между Азербайджан и Армения, както и в руско-украинската война. Названията на турските дронове „Байрактар“ и иранските „Шахед“ придобиха световна известност. Нашите продукти обаче не им отстъпват по качество. Според някои съобщения, една от тези български фирми вече има договор за доставки на дронове в Украйна.

Както вече стана ясно, тези успехи не са се появили „на голо поле“, а имат дълбоки корени. Известно е, че българските авиатори първи използват самолета в бойни действия по време на Балканската война. Въпреки ограниченията, наложени ни от Ньойския договор, нашата страна развива своя авиационна индустрия. Преди 1944 г. България е имала пет фабрики за производство на аероплани. По-късно обаче те са закрити или трансформирани в ремонтни работилници, тъй като по време на студената война внасяхме всичките си бойни и военно-транспортни самолети от СССР. Но въпреки този натрапен ни монопол, нашите авиоинженери продължавали да разработват летателни средства с военно предназначение и дори да ги изнасят извън „желязната завеса“.

О. з. полковник Иван Диков Снимката е от задната корица на книгата му „България през три епохи“

Това разбрах от мемоарната книга на о. з. полковник Иван Диков „България през три епохи“ (изд. „Нов свят“), с която се сдобих на тазгодишния коледен панаир на книгата в София благодарение на издателя Владислав Симеонов. Авторът е дългогодишен офицер от Българската народна армия и доктор по военни науки. Полк. Диков е работил в управление „Противовъздушна отбрана“ (ПВО). Той споделил със свой колега офицер авиомоделист идеята си да се направи летателен апарат, който да лети на височина 50-60 метра и да се използва като мишена за зенитните подразделения при учения по стрелба по нисколетящи цели. Диков изпробвал прототипа, но установил, че резултатът не е задоволителен. След това той организирал работилница в пловдивския зенитен полк и я снабдил с необходимите инструменти и машини. След това успял да издейства внос на радиоапаратура за дистанционно управление на летателните уреди. Със съдействието на зам.-министъра на отбраната Борис Тодоров, който отговарял за техниката и въоръжението, производството на изделието било поето от пловдивския Авиоремонтен завод.

Страница от книгата на о. з. полковник Иван Диков „България през три епохи“

През октомври 1965 г. за пръв път Диков и колегата му Йорданов демонстрирали полет на авиомоделен апарат, управляван по радиото, по време на учение пред група офицери от Министерството на народната отбрана. Апаратът летял на височина от 10 до 300 метра в продължение на 20 минути и кацнал успешно. През 1967 г. се провела и бойна стрелба на мотострелкова рота по въздушна цел – радиоуправляема машина. На учението присъствали и съветски „другари“, които веднага докладвали в Обединеното командване, че българската армия има ново перспективно средство за стрелба по въздушни цели, Веднага била изпратена делегация у нас, за да проучи положителния ни опит в това направление. В България се провело съвещание на техническия комитет към Варшавския договор, Тъй като авиомоделната мишена вече била въведена в обучението на войската ни, на нашата страна било възложено да усъвършенства този апарат и да осъществи масово производство на радиоуправляеми авиомоделни мишени (РУАМ). Първоначално те излитали от писта, но усъвършенстваните варианти се изстрелвали от катапултно устройство, поставено в каросерията на автомобил, с помощта на ракетен двигател. Приземяването на РУАМ се извършвало с парашутна система. Отначало тези апарати, изработени у нас, летели със скорост 100-130 км/ч, но при усъвършенстваните варианти тя се увеличила.

Както изтъква о. з. полк. Диков, произведените от нашата индустрия машини 2 МБ били закупени от „някои социалистически и други държави“. По-нататък той конкретизира, че основният пазар бил СССР, който получил около 1000 бройки от радиоуправляемата мишена. Ирак, Индия и Германската демократична република (ГДР) закупили по 20-30 бройки. От този експорт България спечелила около 6 милиона валутни лева. „Започнахме да обучаваме оператори за радиоуправление за страните, в които изнасяхме, като Ирак, Индия, Германската демократична република“, допълва авторът. За обучението също ни плащали във валута. Нашите производители обаче се сблъскали с мощната конкуренция на САЩ. Бългапски оператори отишли в Индия, за да демонстрират пред офицери от Генералния щаб (ГЩ) на индийската армия възможностите на радиоуправляемата машина 2 МБ. Същата група офицери от ГЩ обаче отишла и на демонстрация на американска радиоуправляема машина. В резултат Индия сключила договор с американците, защото тяхната машина била с по-големи параметри.

От книгата на о. з. полк. Диков става ясно, че след 1989 г. нашият научен институт, който разработвал изделието, бил закрит, а производството и износът били спрени. Над 100 души от завода загубили работата си. Същевременно американците продължили своята разработка и сега въоръжавали своите бази с радиоуправляеми самолети.

Въпреки разбираемото огорчение, което проличава в книгата на о. з. полк. Диков, развитието на българското производство на дронове опровергава неговия песимизъм. Нашите специалисти са напът да си възвърнат позициите на пазарите, които са завоювали навремето пионерите в родната индустрия за производство на безпилотни летателни средства.

Автор: Владимир Дворецки

Източник: www.evropaworld.eu