Участници в метежа на полковник Касадо в Мадрид през март 1939 г. по време на Гражданската война Снимка: Уикипедия. Никола Гаргов (на малката снимка) едва се спасил от разстрел. Колаж: Владимир Дворецки

Неотдавна Яна Узунова, която поддържа профила във „Фейсбук“ на своя дядо – известният наш фоторепортер Тодор Славчев, публикува пет снимки на Никола Гаргов – баща на известния певец и композитор Асен Гаргов и чичо на моята съпруга Гергина Дворецка, по-голям брат на баща й Иван Гаргов. На черно-белите фотографии, заснети през  1965 г., се вижда как чичо Кольо (както го наричахме в семейството) изпраща на софийското летище американския журналист Арт Шийлдс след негово гостуване у нас. Яна Узунова добави в коментар пост от блога на Гергина, в който се разказва историята на нейното семейство. В този пост се споменава, че Никола Гаргов е работил в нашето посолство в Чили, където Асен се научил да говори испански и да свири на китара. От това обаче не става ясно каква е била връзката му с Арт Шийлдс (1888-1988), който цял живот е работил в леви издания в САЩ. След като направих проучвания в интернет, пред мен се разкри невероятна картина, достойна за сценарий на филм за Джеймс Бонд. Оказа се, че чичо Кольо, когото познавах само в края на живота му, през периода 1937-39 г. е предавал от нелегална радиостанция в Мадрид за България, и че като по чудо се спасил от разстрел благодарение на находчивостта на неговия американски приятел. Пътищата на двамата се пресекли едва четвърт век по-късно, и Арт Шийлдс бил поканен на гости у нас като жест на благодарност.

По бащина линия Гергина е потомка на голям род бежанци от Одринска Тракия, които се заселили в Бургас. Баба й, на чието име съпругата ми е кръстена, родила девет деца. От тях оцелели седем – петима синове и две дъщери.

Петимата братя Гаргови – отляво надясно, седнали: Никола, първородният Атанас, Иван – третият син в семейството и баща на Гергина; прави: двамата по-малки братя Веселин и Коста Снимка: семеен архив

Всичките били с леви убеждения. Никола Гаргов бил изпратен като интербригадист в републиканска Испания, където лявото правителство се биело срещу метежниците, предвождани от генерал Франсиско Франко. През 1937 г. обаче представителите на БКП в Мадрид Димо Дичев и Райко Дамянов се срещнали с него и му възложили „да отвори фронт срещу властта в България“. Чичо Кольо си помислил, че му нареждат да се върне в родината, но се оказало, че ще трябва да се бори с тогавашното българско правителство… в радиоефира. Републиканските власти в Испания били конфискували радиостанциите на няколко католически ордена и ги предали на представителствата на европейските комунистически партии в Мадрид, за да разпространяват пропаганда към своите страни. Чичо Кольо също получил свое студио, откъдето започнал да предава на български новини и коментари в продължение на един час – от 21 до 22 ч. всяка вечер. Той нямал журналистическа подготовка и отначало доста се смущавал, но бързо натрупал опит. Както писа журналистът Емил Янев от „Трансмедия“, неговата „черна станция“ била засечена за пръв път през нощта на 12 срещу 13 декември 1937 г. от дежурния „слухар“ при РО-1 – българското военно разузнаване, задгранично направление. Личало, че говорителят не е с школуван глас, но е добре осведомен за ситуацията в България. В това нямало нищо чудно, тъй като за чичо Кольо специално доставяли български вестници в Мадрид.

„Слухарят“ рапортувал за откритието си още рано сутринта на следващия ден. Назначено било екстрено и специално наблюдение. Новият глас в ефира предизвикал безпокойство у властите в София, за които това бил опасен подстрекател. Нямали обаче никаква представа откъде идва излъчването. Имало различни хипотези – от Съветска Русия, от курсиращ съветски кораб, от Балкана, от Сърбия… Всички те обаче били отхвърлени. А „черната станция“ замлъкнала през 1939 г. Тогава чичо Кольо едва не изгубил живота си, а бил едва на около 25 години. За негов късмет, той се срещнал в Мадрид с Арт Шийлдс, който бил изпратен в Испания да отразява гражданската война за левия печат в САЩ.

Арт Шийлдс Снимка: revolutionsnewsstand.com

През март 1939 г. положението на републиканското правителство доста се влошило. Франкистите напредвали към столицата, а сред управляващата коалиция се появили сериозни разногласия. В тази обстановка полковник Сехисмундо Касадо вдигнал метеж в Мадрид с надеждата да договори почетен мир с Франко. На фона на престрелките Арт Шийлдс, чичо Кольо и още няколко леви журналисти потърсили убежище в редакцията на в. „Мундо обреро“, която се намирала в централата на Испанската комунистическа партия на ул. Серано.

Откъс от публикация на Арт Шийлдс, в която той разказва за Никола Гаргов – в долния десен ъгъл

В репортаж, който публикува в списание „Ню масиз“ на 13 юни 1939 г., американецът пише, че макар куршуми да трошали стъклата на сградата, нито един мускул по лицето на Никола Гаргов не трепнал. Арт Шийлдс разказва за своя български колега и в мемоарите си “On the Battle Lines 1919-1939” („На бойните линии, 1919-1939).

Както си спомня източногерманецът Ханс Маасен, американецът бил въоръжен само с писалка. Чичо Кольо му се присмял, че това нямало да им помогне много, но се оказало, че не бил прав. Тъй като сградата била обкръжена, левите журналисти се опитали да се евакуират оттам, но били заловени от метежниците и хвърлени в затвора. Било ясно, че щели да ги разстрелят. Арт обаче спасил себе си и колегите си, като изпратил писмо до американското посолство в Мадрид. Дипломатите от САЩ се застъпили за чуждестранните журналисти и хората на полк. Касадо ги пощадили.

Каролина Лоф Снимка: sol.sapo.pt

От Мадрид чичо Кольо бил изпратен в затвора в град Валенсия де Алкантара заедно с колежката си Каролина Лоф, която също предавала по „черна станция“, но на португалската комунистическа партия. Красивата зеленоока брюнетка била нелегален сътрудник на Коминтерна и имала фалшив паспорт на името на белгийката Берта Манше. За късмет на двамата радиоводещи, испанските националисти ги депортирали в съседна Португалия. Чичо Кольо и Каролина нямали и пукната пара, но тя убедила един шофьор да ги откара до Лисабон, където леля й щяла да му плати, колкото поиска. Така и станало. Чичо Кольо се укривал известно време в къщата на лелята на Каролина, но, както си спомня нейната племенница, един ден тя го извела и го закарала на пристанището, откъдето той се качил на товарен параход. Оттам младият българин се е отправил към Англия. След като пристигнал там през 1941 г., чичо Кольо продължил борбата в ефира. Според някои данни той получил работа в Би Би Си, според други – в британска „черна станция“, която предавала дезинформация за българските слушатели, представяйки се за германска радиостанция.

Никола Гаргов със съпругата си Надежда, майката на Асен Гаргов

След края на Втората световна война чичо Кольо се завръща в България. Известно време работи в София. През първите години след 9 септември 1944 г., във времето, когато в Българската Комунистическа партия се търсят „врагове с партиен билет“, той изпада в немилост, но след като приключва епохата на сталинизма, е реабилитиран. По-късно прави кариера като дипломат. Бил е наш търговски представител в Куба, а преди това – в Чили, където го заварва превратът на генерал Пиночет през 1973 г. Точно в Чили бъдещият голям бългаски музикант Асен Гаргов се научава да свири на китара и се изявява като китарист при връщането на семейството в България.

За съжаление, Никола Гаргов, чийто живот е бил пълен с опасни приключения и превратности, така и не успя да издаде мемоари.   

Автор: Владимир Дворецки

Още по темата:

Легендата Асен Гаргов и семейните спомени

Източник: www.evropaworld.eu