Българският филм „Привързаният балон“ e сред 101 скрити бисери на световното кино

Публикувано:
14:32ч / 12.12.2023г
Брой прочитания:
173
Брой коментари:
0

Българският филм „Привързаният балон“ бе включен в класацията на „най-великите филми, които не сте виждали“, изготвена от престижното британско списание „Сайт едн саунд“ и публикувана онлайн на 4 декември т.г. Тези 101 „скрити бисери“ са били подбрани от известни кинокритици и режисьори измежду над 4300 ленти от цял свят. Общото между тях е, че имат огромни достойнства, но по различни причини не са имали шанса да бъдат оценени от зрителите. Списъкът на „скритите бисери“ е съставен по хронологичен ред. Той започва с късометражната лента „Играещата котка“ на братя Люмиер от 1897 г. и завършва с филма „Имената се смениха, включително и моето, а истините бяха променени“ от 2019 г. на британския кинорежисьор Онека Игве, в който той търси своите корени в Нигерия.

Логото на класацията Снимка: списание „Сайт едн саунд“

„Привързаният балон“ от 1967 г. е поставен под номер 35. Това е филм на режисьорката Бинка Желязкова, който се определя като комедия или сюрреалистична драма. Сценарият е на Йордан Радичков по мотиви от неговата новела „Привързаният балон“.

В анонса за нашия филм се изтъква, че той е бил прожектиран само за няколко дена, преди да бъде забранен за близо четвърт век. Според слуховете, българското социалистическо правителство е било обидено от една метафора, която се е разчитала във фигурата на магаре, за което се предполагало, че е сатирично изображение на партийния лидер (Тодор Живков – б. а.). Бинка Желязкова не бе известна като алегоричен кинематографист, но „Привързаният балон“ оцеля като един от големите сюрреалистични филми на 20-и век, богат на символизъм, но беден на хумор. Изобретателността на сценария и стилът създадоха история за европейските кинематографисти по онова време, и не само за жените – благодарение не само на балона, но и на магарето, изтъква „Сайт енд саунд“.

Кадър от филма Снимката е от сайта на БНТ

„Привързаният балон“ е бил включен в класацията по препоръка на британската кинокритичка от български произход Савина Петкова. Този филм се смята за най-добрата екранизация по произведение на Радичков. Години по-късно писателят създава по същия сюжет пиесата „Опит за летене“, която имаше по-добра съдба – тя се игра с огромен успех и продължава да се играе не само у нас, но и в чужбина.

Плакат на филма „Едно незабравимо лято“ Снимка: Уикипедия

В списъка на „скритите бисери“ има и още една лента, чийто сюжет е свързан с нашата история. Става въпрос за френско-румънския игрален филм от 1994 г. „Едно незабравимо лято“ на режисьора Лучан Пинтилие. Лентата се появи по време на националистическите войни през 90-те години на 20-и век в бивша Югославия. Това не е съвпадение, изтъква „Сайт енд саунд“. Пинтилие е искал да покаже как национализмът води, по неговите думи, до „избиването на невинни“, и как в нашия регион националистическото насилие има дълбоки корени. Като разказва история за това, как румънската армия избива цивилни българи през 20-те години на 20-и век, Пинтилие създава първия филм, в който периодът между двете световни войни в Румъния е показан не като „златната ера“, за която мнозина са го смятали след падането на комунизма. Филмът има красив класически мизансцен, изглежда като комбинация от уестърн на Джон Форд и филм на Миклош Янчо, и в него Кристин Скот Томас изпълнява най-добрата си роля, изтъква британското издание. „Едно незабравимо лято“ е подбрано за списъка от 101 „скрити бисери“ от известния румънски кинорежисьор Раду Жуде, който често си сътрудничи с наши кинаджии. Неговата лента „Аферим“, която спечели „Сребърна мечка“ за режисура на фестивала Берлинале през 2015 г., е съвместна продукция на Румъния, България, Чехия и Франция.

Също като „Привързаният балон“, и „Едно незабравимо лято“ е екранизация по произведение на известен писател. Не може да се каже, че този филм е неизвестен и недооценен – той дори е бил номиниран за „Златна палма“ в Кан през 1994 г. Лентата на Лучан Пинтилие обаче не се радва на признание в родината на режисьора. Някои румънски критици дори го обвиняват, че е оклеветил румънската армия. Истината е, че филмът разказва за реални трагични събития, разиграли се през 1926 г. в Тутраканско. Те са описани от писателя Петру Думитриу в автобиографичния му роман от 1957 г. „Семейна хроника“ (издаден у нас през 1958 г. от издателство „Народна култура“ в превод на Гергана Стратиева и Спаска Кануркова). Както пояснява румънският кинокритик Мариан Цуцуй в рецензия за блога „Мостът на приятелството“, бащата на писателя е офицер, а майка му Тереза Дебреци е етническа унгарка от Трансилвания . В романа и филма има малка промяна в смисъл на разкрасяване на действителността: Мари-Терез фон Дебреци е унгарка от благородническо семейство в Унгария. Филмът започва с бал в Букурещ, на който присъстват капитан Петре Думитриу (Клаудиу Блеонц) и съпругата му (Кристин Скот-Томас). След като Мари-Терез отхвърля авансите на генерал Ипсиланти (Марсел Юреш), той си отмъщава на капитана, като го премества в гарнизон в Южна Добруджа до румънско-българската граница. Двойката се опитва да се адаптира към ситуацията, но капитанът се сблъсква с враждебността на своя заместник. Освен това войниците презират съпрузите: него заради монокъла му, а нея – заради унгарския й произход. След като български комитаджии убиват и осакатяват осем войници, румънските военни вземат за заложници няколко местни българи. Мари-Терез ги използва за подреждане на градината, сервира им чай и настоява да им плати. Накрая капитан Думитриу получава заповед да ги застреля. Тъй като няма доказателства за вината им, той отказва да изпълни заповедта, ако не я получи в писмен вид. Вследствие на това той бива унизен. Историята се разказва от дистанцията на времето от сина им в зряла възраст, който си спомня за събитията, но по ирония на съдбата за него това е било едно незабравимо лято, вероятно най-красивото. 

Владимир Дворецки

Сродни публикации на сайта ни:

Възкресиха наш документален филм от Балканската война

Източник: www.evropaworld.eu