Българският прочит на Сервантес бе дискутиран на кръгла маса в БАН

Публикувано:
13:20ч / 26.04.2023г
Брой прочитания:
215
Брой коментари:
0

Творчеството на великия испански писател Мигел де Сервантес се радва на огромен интерес в България, където става обект на неочаквани интерпретации. Това се изясни по време на кръглата маса, проведена на 25 април т. г. в големия салон на Българската академия на науките (БАН). Събитието бе организирано от Институт Сервантес – София и Института за литература към БАН, а в него участваха университетски преподаватели, филолози, преводачи и театрални дейци.

Кръглата маса бе открита с приветствия на г-жа Мария Луиса Сантос, директор на Институт Сервантес – София, и директорката на Института за литература към БАН доц. д-р Пенка Ватова. Водеща на проявата, озаглавена „Българският образ на Сервантес, отвъд „Дон Кихот“, бе испанистката д-р Свидна Михайлова от Института за литература към БАН.

Д-р Свидна Михайлова

Тя изнесе и един от основните доклади – за българската рецепция на „Поучителни новели“. Д-р Михайлова изтъкна, че макар този сборник с новели да остава в сянката на шедьовъра „Дон Кихот“, той също е много интересен, но непознат у нас. Тя цитира мнението на британски испанист, според когото, дори Сервантес да не бе написал „Дон Кихот“, той пак щеше да получи значимо място в испанската литература благодарение на „Поучителни новели“. Някои от тези произведения са били преведени (или по-скоро адаптирани) на български още през 19-и век, но пълният им превод бе издаден едва през 2004 г. Най-популярна от тези новели е „Стъкленият лиценциат“, която има три превода. Д-р Михайлова изтъкна редица слабости при ранните преводи, които са се правели от френски или руски.  Интересното е, че в оригинал „Стъкленият лиценциат“ е 20 страници, но в превода на Г. Палашев от 1894 г. тази новела е раздута до 60 страници, като са добавени измислени диалози между главните герои.

Проф. дфн Клео Протохристова

Проф. дфн Клео Протохристова от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ от своя страна изнесе артистична лекция на тема „Новелите на Сервантес в контекста на Ренесанса“. В нея тя подчерта новаторството на испанския писател, който създава новели с оригинални сюжети и с актуална и днес тематика. Проф. Протохристова изтъкна, че от неговите произведения са се повлияли редица западноевропейски автори в продължение на около 150 години. Във Великобритания някои от новелите му пък са били адаптирани в драми. А темата на оригиналната новела „Разговорът на кучетата“ пък може да се проследи в творчеството на писатели като Е. Т. А. Хофман, Гогол, Кафка и дори Булгаков („Кучешко сърце“).

Д-р Петър Велчев

Въпреки че фокусът на кръглата маса бе върху „Поучителни новели“, интересни бяха и презентациите във връзка с рецепцията у нас на „Дон Кихот“. Литературоведът и преводач д-р Петър Велчев разкри, че 90 български поети са написали над 120 стихотворения и поеми, вдъхновени от безсмъртния идалго. Този безпрецедентен интерес, според него, е феномен в световната литература. Той изтъкна заслугата на големия ни интелектуалец Константин Величков, който не само е създал поема за Дон Кихот, но и сам се е вживявал в ролята на героя на Сервантес. По време на дискусията стана ясно, че и един от ранните преводачи на „Дон Кихот“ – революционерът Трайко Китанчев, който като Константин Величков е починал млад, също е имал подобни романтични представи. Отделно внимание д-р Велчев отдели на отразяването на творчеството на Сервантес от българската литературна критика. Той сподели, че Иван Вазов е написал първата рецензия за първото издание на български на „Дон Кихот“, излязло у нас през 1882 г.

Актьорът Иван Бърнев и режисьорката проф. Маргарита Младенова

Особено вълнуваща част от програмата на кръглата маса бе презентацията на проф. Маргарита Младенова и актьора Иван Бърнев за реализираната от тях театрална адаптация на „Дон Кихот“, играна в Пазарджишкия театър (ДКТ „Константин Величков“) през 2020 и 2021 г. Бърнев, който е изпълнявал главната роля, взриви аудиторията, като произнесе на испански цитат от романа, с който е започвал представлението. Проф. Младенова сподели, че при работата си върху драматизацията се е ръководела от възгледа на философа Мигел де Унамуно, че Дон Кихот е испанският Христос. Постановката е започвала с изхвърлянето на боклука на човешко тяло, което възкръсва. В крайна сметка, благодарение на спектакъла, и актьорите, и публиката са се превръщали в колективни донкихотовци. Бърнев изтъкна, че при работата си върху образа се е ръководел от идеите на ученика на Станиславски – Михаил Чехов. Според него, центърът на тежестта при Санчо Панса е отзад и в долната половина на тялото, а при Дон Кихот – някъде отгоре, над материалното му тяло, и оттам се стига до извисяването му. Интересното е, че ролята на адютанта на Рицаря на печалния образ е била поверена на младия актьор Александър Тонев. Той обаче се представил толкова добре, че получил за нея награда „Икар“ в категория „Поддържаща мъжка роля“. Александър Тонев се изяви и при превъплъщението си в образа на младия Пер Гюнт в едноименната пиеса на Ибсен, постановка на Театър „София“, за която писахме неотдавна.

За съжаление, новаторският спектакъл на проф. Маргарита Младенова в Пазарджишкия театър е имал само десетина представления поради коронавирусната пандемия. Заинтригуваната от постановката директорка на Институт Сервантес – София Мария Луиса Сантос проведе дълъг разговор с режисьорката и изпълнителя на главната роля по време на кафе паузата на кръглата маса. Според запознати, обсъждани са били възможностите за възкресяването на този спектакъл и евентуалното му показване в Испания. Бърнев, който получи награда за мъжка роля на фестивала във Валядолид за играта си в българо-испанския филм „Васил“, сподели пред evropaworld.eu, че за него би било невероятен шанс да изиграе Дон Кихот, а екранният му партньор Карра Елехалде да се превъплъти в Санчо Панса.

Владимир Дворецки

Още снимки на автора от събитието може да видите тук и тук.