Концертът на Дежьо Ола трио в Studio 5 на НДК зареди с енергия и усмивки публиката, сред която, освен български почитатели на джаза, имаше и чуждестранни дипломати, включително посланици. Дежьо Ола – пианист, Петер Ола – контрабас, и барабанистът Андраш Пецек Лакатош изпълниха „Размисли над Шест румънски танца на Бела Барток“.

Дежьо Ола е млад пианист и композитор, носител на наградата Джуниър Прима, вече уважаван член на джаз-братството. Спечелил е няколко награди за композиция и води собствена кросовър формация, Трио а-ла-Кодай. С настоящото трио, което ще бъде представено в София, обаче, той свири превъзходен стрейт-ахед джаз. Петер Ола, контрабас, свири в множество групи, като показва стабилност и отлична солова работа. Има огромен успех в Япония с групата „Трио Акустик“, в която брат му е пианист. Барабанистът Андраш Пецек Лакатош е едно от големите и за щастие изпълнени обещания на началото на века, откогато отбелязва голям успех в Лондон със Сакчи Ню Джипси Джаз, както и със собственото си Пецек Лакатош Трио.
Българската част от турнето на триото се осъществява благодарение на посолството на Унгария и Унгарския културен институт в София. При откриването на концерта в Studio 5 на НДК г-жа Дьорди Димитров, директор на института, очерта накратко маршрута на музикантите: Нови сад, Крушево, Ниш, Скопие, София, Пловдив, Русе, Букурещ. Едно истинско Балканско турне!

Талантливият пианист и композитор Дежьо Ола и друг път е свирил в България, участвал е в Международния джаз фестивал в Банско, и се познава лично с много от почитателите си у нас. След концерта снощи, той се отби на масата на двама от тях, преводача от унгарски и издател Мартин Христов и поета Владислав Христов, за да се видят. Така успяхме да заснемем виртуоза и в близък план, както и барабаниста Андраш Пецек Лакатош.

Още веднъж благодарим на Дежьо Ола трио за вълнуващото преживяване в НДК! Да се готви за него публиката в Пловдив – днес, 22 февруари, в Bee-Bop Café, и в Русе – 23 февруари в концертна зала „Русе“!

Още снимки от софийския концерт може да видите на страницата на фондация „Европа и светът“ във Фейсбук.

 

 

Източник: www.evropaworld.eu и Унгарски културен институт в София