Визия на Европейския парламент за бъдещето на ЕС

Публикувано:
10:17ч / 23.02.2017г
Брой прочитания:
202
Брой коментари:
0
За да се справи с предизвикателствата пред себе си, да подобри способността си да действа, да възстанови доверието на гражданите и да направи икономиката на еврозоната по-устойчива, ЕС трябва да се възползва пълноценно от Договора от Лисабон. Но за да върви напред, ЕС трябва да се реформира. Това е основното послание на три резолюции, разглеждащи бъдещото развитие на ЕС, одобрени от ЕП на 16 февруари 2017. по време на пленарната сесия в Страсбург.

Първата резолюция, изготвена от Мерчедес Бресо (С&Д, Италия) и Елмар Брок (ЕНП, Германия) се фокусира върху извличането на максимални ползи от съществуващия Лисабонски договор. В нея се предлага:

· Съветът да се превърне в истинска законодателна камара, а активните в момента специализирани законодателни състави на Съвета да се включат като подготвителни органи, подобно на дейността на комисиите в Европейския парламент;

· всяка държава членка следва да определи поне трима кандидати от двата пола за ролята на председател на ЕК,

· Съветът да премине напълно към гласуване с квалифицирано мнозинство във всички възможни случаи съгласно Договорите, за да се предотврати блокирането на важни законодателни проекти и да се ускори законодателният процес;

· създаване на постоянен Съвет на министрите на отбраната, с оглед на координирането на политиките за отбрана на държавите членки.

Мерчедес Бресо каза: „Европейският съюз не се нуждае от популистка революция. Той се нуждае от мир и адаптиране към нуждите на нашето време. Това означава справяне с демократичните предизвикателства, предоставяне на социална, фискална и екологична защита на гражданите, защита на правото им на безопасност в контекста на сложната международна обстановка и изпълнение на нашите морални задължения към нашите съседи.“

Г-н Брок каза: „Гражданите очакват от Европа решения. Те са ядосани, защото не виждат да се предоставят отговори. Това е очевидно в период на много предизвикателства. Но това са проблеми, които могат да бъдат решени само заедно. Лисабонският договор предлага много все още неизползвани възможности ЕС да бъде по-ефикасен, отговорен и прозрачен.“

Резолюцията беше приета с 329 гласа „за“ срещу 223 „против“, с 83 „въздържали се“.

Амбициозно реформиране на договорите

Втората резолюция, с докладчик Ги Верхофстад (АЛДЕ, Белгия), има за цел да представи решения, които не могат да бъдат постигнати чрез използване на инструментите, които понастоящем са предвидени в договорите, и поради това са осъществими само чрез по-задълбочена промяна на Лисабонския договор в областите на икономическо управление, външна политика, основни права и прозрачност. Например:

· тя предлага да се създаде министър на финансите на ЕС, като на Комисията бъде предоставен капацитет за разработване и прилагане на общата икономическа политика на ЕС, подкрепен от бюджетен капацитет за еврозоната,

· припомня нуждата от определяне на едно място за седалище на Европейския парламент,

· предлага значително намаляване на размера на колегиума на Комисията, а броят на заместник-председателите да бъде намален на двама

· вярва, че е необходимо да се позволи на гражданите на ЕС във всяка държава членка да гласуват директно за кандидатите за председател на ЕК на европейските политически партии.

Ги Верхофстад каза: „Тези доклади предоставят план относно как трябва да изглежда един по-съвършен Европейски съюз. Те не предлагат самоцелна европейска интеграция. Въпросът след приемането на тези доклади е как да се продължи напред. Знам, че можем да имаме силен и уважаван Европейски съюз и едновременно с това цветущи местни и национални демокрации. Всъщност аз вярвам, че едното не е възможно без другото.“

Резолюцията беше приета с 283 гласа „за“ срещу 269 „против“, с 83 „въздържали се“.

Укрепване на еврозоната

Третата резолюция, с докладчици Раймер Бьоге (ЕНП, Германия) и Перванш Берес (С&Д, Франция) предлага сближаване на икономиките на държавите членки на еврозоната, за да бъдат по-устойчиви на външни шокове. Те предлагат стратегия за сближаване, финансирана от специфичен бюджетен капацитет на еврозоната, който да се финансира от нейните държави членки и да бъде на разположение при ясни условия. Ключовите предложения са:

· фискален капацитет, състоящ се от Европейският механизъм за стабилност и специфичен допълнителен бюджетен капацитет за еврозоната, финансиран от нейните държави членки, като част от бюджета на ЕС,

· Европейски валутен фонд, който трябва постепенно да се създаде на базата на Европейския механизъм за стабилност и да притежава подходящ капацитет за кредитиране и заемане, и ясно дефиниран мандат за справяне с икономически сътресения,

· кодекс за сближаване: петгодишен период, в които да се отговори на критериите за конвергенция на данъчното облагане, пазара на труда, инвестициите, производителността и социалното сближаване,

· управление: по-голяма роля за Европейския парламент и националните парламенти, сливане на функциите на председателя на Еврогрупата и комисаря по икономическите и парични въпроси, както и създаване на министър на финансите в рамките на Европейската комисия.

Г-н Бьоге каза: „Стабилизирането на еврозоната би било в интерес на целия Европейския съюз. По тази причина нашите предложения ще положат основата за по-нататъшни преговори с другите европейски институции. Експерти от Международния валутен фонд също реагираха положително, показвайки голям интерес към нашите идеи.“

Г-жа Берес каза: „Шейсет години след подписването на Римския договор духът на основателите на Европейския съюз трябва да бъде разпален наново. Създаването на бюджет за еврозоната би било голяма стъпка към постигането на тази цел в момент, в който нуждата от запазване на целостта на еврото е по-спешна от всякога. Чрез предоставянето на солидарност към държавите членки, които са изправени пред изключителна криза, преодоляване на макроикономически шокове, които могат да се отразят на цялата еврозона и подпомагане на конвергенцията, такъв инструмент може да изпълни потенциала на валутата, като в същото време спомогне за постигането на пълна заетост в Европа.“

Резолюцията беше приета с 304 гласа „за“ срещу 255 „против“, с 68 „въздържали се“.

Всички тези предложения са част от пакет, който има за цел да изясни позицията на Европейския парламент относно бъдещето на ЕС по случай 60-ата годишнина от Договора от Рим.

Приетите текстове скоро ще бъдат достъпни тук (16.02.2017 г.)
Видеозапис на съвместния дебат (кликни на 14.02.2017 г.)
Технически фиш на ЕП: Възможни промени в институционалната рамка на ЕС
Изследователска бележка на Службата за парламентарни изследвания на ЕП: Извличане на максимални ползи от Лисабонския договор
Аудиовизуални материали за професионалисти

Източник: Информационно бюро на Европейския парламент в България