Документален театър за насилието над жени

Публикувано:
19:22ч / 07.04.2017г
Брой прочитания:
357
Брой коментари:
0

Спектакълът „Премълчаното разказано“ на Университетския театър при Нов български университет беше представен във Френския институт в София. Това е документален театър въз основа на споделените истории на три жени, жертви на домашно насилие. „Трите интервюирани жени/прототипи са на различна възраст, заемат различни позиции и имат различен социален статус. Обединява ги премълчаното и възможността то да бъде разказано.“ – поясняват създателите на спектакъла. в информацията за него.

Акцентът, който поставя режисьорката доц. Възкресия Вихърова, в тези три драматични житейски сюжета, е върху начина, по който актрисите, които ги представят, ги възприемат, кое в тях най-силно ги разтърсва.

Всяка от трите историите си има свое заглавие.“Книжни топчици в косата“ и „Дървото на ъгъла“  започват с красива любов, изродила се с годините и превърнала някогашния влюбен мъж в насилник. Третата, „Кука и ножица“, е по-различна, изпълнена е с повече недомлъвки – тя е за дъщеря, която наблюдава  отношенията между родителите си. Първоначално ги възприема като нормална, дори хармонична двойка, но с годините забелязва как се деформират психиката и физиката на майка й и започва да разбира, че привидно тихото им съжителство крие тежки подводни камъни.

Ако зрителят очаква да чуе историите от край до край с проследяване на всички по-важни моменти в тях, то това не се случва. Подхвърлят се отделни, откъслечно разказани дребни случки, както става, когато човек иска да сподели нещо, за да му олекне, а вътрешните спирачки му пречат да бъде напълно откровен.

Актрисите Диана Спасова, Добриела Попова, Росица Гавренова, Яна Грозданова имат трудната задача да се вживеят в чуждите съдби, и същевременно да запазят дистанция, за да им дадат собствената си оценка. Това изисква от тях режисьорът, който взема активно участие в действието.

„Използва се и вербатим техника, коeто означава, че както по време на репетициите, така и по време на самото представление актьорите чуват от слушалки в реално време документалните записите и ги възпроизвеждат на сцена. Понякога актьорът чува за пръв път определен текст по време на представлението, при което не е в състояние да скрие или овладее своето първо впечатление и усещане. Спектакълът може да бъде определен и като своеобразно „Reality“. Очакванията и изискванията към него са много по-сходни с тези към журналистиката – да се стреми към достоверност и актуалност.“ – се уточнява в информацията за представлението.

Резултатът е един запомнящ се, силен спектакъл.

Автор: Гергина Дворецка

Още снимки от събитието може видите на страниците на фондация „Европа и светът“ във Фейсбук.

 

Източник: www.evropaworld.eu