Цар Борис станал първият български телевизионен оператор
Лондонският дворец Александра Палас (отляво) с телевизионната мачта. Цар Борис III и царица Йоанна разговарят с британски полицай. Изрезка от в. „Ивнинг стар“ за кралската визита. Снимки: Уикипедия, kingsimeon.bg, Национална библиотека на Нова Зеландия. Колаж: Владимир Дворецки
Цар Борис III поел управлението на телевизионна камера през есента на 1937 г., с което на практика е станал първият български тв оператор. Това станало при неговото посещение в Лондонската телевизионна станция по време на неофициалната му визита във Великобригтания, за което разказва новозеландският в. „Ивнинг стар“.
Българският цар, придружен от посланика ни в Лондон Симеон Радев, разгледал първото телевизионно студио на Острова заедно с херцога на Глостър принц Хенри, по-малък брат на британския крал Джордж VI. Борис III видял как се заснема телевизионна програма и след това сам поел контрола върху една от камерите, като я фокусирал върху декора, който бил подготвян за следващото предаване. Той освен това посетил апаратната и залата с предавателите, а след това се изкачил до офиса на продуцента, за да разгледа как се осъществява технически производството на популярното магазинно шоу „Пикчър пейдж“. Борис III и херцогът на Глостър също така видели как се приема телевионната програма с типичен домашен приемник, допълва „Ивнинг стар“.

Екипът на предаването „Пикчър пейдж“ в края на 30-те години на ХХ в. Снимка: alexandrapalace.com
Австралийският в. „Нюкасъл морнинг хералд енд майнърс адвокат“ също се спира на този епизод в своята обзорна статия за визитата на българския цар във Великобритания, озаглавена „Монархът механик“. Изданието не пести похвалите си, като рядко се среща действащ монарх, който да е толкова вещ във въпросите на механиката като Борис III. Посещението му в Лондон се превърнало в дълга поредица от изумяващи технически демонстрации. „Влаковете, моторниците и телевизията са любимите му хобита, но той е в час и с много други клонове на инженерните науки“, подчертава вестникът. „Нюкасъл морнинг хералд енд майнърс адвокат“ изтъква, че Борис III е осъществил мечтата на живота си – да кара „Коронейшън скот“, най-бързият и най-модерен влак в Британската империя. По време на прехода от Лондон до Блечли – разстояние от 46 мили (около 75 км), той развил скорост от 88 мили (142 км) в час и пристигнал една минута по-рано от разписанието, макар да трябвало да се справя с непознати за него сигнализации.

Статията „Монархът механик“. Снимка: Национална библиотека на Австралия
Разказвайки за визитата на царя в Александра Палас, която се осъществила в края на неофициалното му посещение, „Нюкасъл морнинг хералд енд майнърс адвокат“ коментира, че макар България да няма телевизия, Борис III показал забележителни познания по този въпрос и обяснявал как действа апаратурата на своето обкръжение. Той също така разгледал много радиоапарати по време на престоя си там.
Англоезичната преса от онова време не обяснява откъде българският цар е придобил тези смайващи познания за новата за времето си телевизионна технология. Едно възможно обяснение обаче е присъствието му на откриването на лятната олимпиада в Берлин през 1936 г. Това са първите олимпийски игри, които са били предавани на живо по телевизията. Вероятно това е събудило у него любопитство към тази нова технология.
Автор: Владимир Дворецки
Източник: evropaworld.eu
