Колективът на Националния музикален театър „Стефан Македонски“ почете паметта на дългогодишния си директор проф. Светозар Донев, като представи на 21 октомври една от най-добрите му постановки – оперетата „Една нощ във Венеция“ на Йохан Щраус-син. Чудесна инициатива за отбелязване на 90-годишнината от рождението на проф. Донев, който напусна този свят през 2021 г.! От премиерата си през ноември 2001 г. създаденият от него спектакъл се играе с голям успех и без прекъсване вече 22 години на сцената на театъра. Това е една от най-дълго играните постановки в неговата 106-годишна история.

В знак на признателността си към проф. Донев преди началото на представлението беше прожектирана част от негово интервю, дадено за БНТ 1, в което той разказва за творческия си път, за особеностите на оперетното изкуство и за срещите си със знаменитата Мими Балканска. Режисьорът споделя трогателен спомен: още като дете той се изявявал на сцената на Музикалния театър. В една от ролите му великата Мими Балканска го целувала по челото. След представлението малкият изпълнител не се разгримирал, за да пази следата от целувката. В прожектираното видео бяха включени и думи на обич на солисти от театъра, работили под ръководството на проф. Донев.

Режисьорският шедьовър „Една нощ във Венеция“ впечатлява с цялостно изградената празнична атмосфера, потапяйки зрителите в безгрижния свят на карнавала във Венеция, макар и с леки намеци за социална критика – за разделението между богати и бедни. Същевременно проф. Донев е проявил невероятна прецизност и внимание към детайла, като актьорското и вокално присъствие обхваща цялата дълбочина на сцената. Колоритен акцент са две балерини и двама балетисти в клоунски одежди, които непрекъснато сноват сред изпълнителите, като демонстрират акробатичните си умения и се правят, че дърпат завесата в края на първото действие и началото на второто.

Оказа се, че голяма част от солистите в сегашната „Една нощ във Венеция“ са пели същите роли и на премиерата преди 22 години. Тенорът Пеньо Пирозов отново блесна при изпълнението си на трудната партия на Гуидо, херцогът на Урбино, като взимаше невероятни височини с мощния си глас. В ролята на рибарската дъщеря Анина се изяви прекрасната и като визия, и като вокал Добрина Икономова. Нотите се лееха като бистър извор от устата на лиричния тенор Богомил Спиров (бръснарят Карамело), който пак показа, че е цар на дуетите. Освен че звучеше в идеална хармония с любимата си Анина, той се представи и в неочаквана комична светлина в партньорство с друг наш любим актьор – Александър Мутафчийски, който изпълняваше блестящо ролята на готвача Папакода. Публиката от сърце се забавляваше със старанията на Папакода да спечели сърцето на хитрата камериерка Чиболета (Станимира Василева).

Често разсмиваше публиката забележителното трио, превъплътило си във венециански сенатори: Иван Панев, Румен Григоров, Александър Василев. Макар и за кратко на сцената, отново се открои младият Георги-Маноел Димитров в ролята на племенника на сенатор Делакуа, който прелъстява съпругата му.

Всичко това ставаше на фона на заплетена интрига, в която благодарение на карнавалните маски слугините можеха да станат господарки и да седнат на масата на богатия.

Една от професионалните тайни, които научихме от видеозаписа с проф. Донев, бе, че в оперетата всяка импровизация всъщност е плод на дълги репетиции. Така стана ясно, че когато Карамело в изпълнението на Богомил Спиров искаше съвет от публиката как да отърве любимата си от похотливите попълзновения на херцог Гуидо, това не е било моментно хрумване на артиста. Същото вероятно важи и за друг момент от спектакъла, когато в отговор на въпроса на Херцога, коя е Анина, представяща се за съпругата на сенатор Делакуа, Кармело-Спиров започна да изрежда имената на колежките си от творческия екип на Музикалния театър. 

През цялото време публиката възнаграждаваше с бурни аплодисменти някоя ария, дует или остроумна реплика. Аплаузите достигнаха своя апотеоз, когато след края на представлението директорът на Музикалния театър Еделина Кънева покани на сцената всички, които са участвали в „Една нощ във Венеция“ през изминалите 22 години. С дълги ръкопляскания публиката се отблагодари и на диригента Огнян Митонов. Еделина Кънева лично изведе на сцената Петър Райчев, преводачът на „Една нощ във Венеция“ от немски. Тя изтъкна, че той е изиграл важна роля при турнето, което Музикалният театър предприел в Германия и други западноевропейски страни. Забелязахме още един затрогващ жест: Александър Мутафчийски свали бялата си шапка на готвач и я нахлупи на главата на своя предшественик в ролята на Папакода – ветеранът Николай Петров.

В заключение ще кажем, че отбелязването на 90-годишнината от рождението на проф. Светозар Донев на 21 октомври в Националния музикален театър „Стефан Македонски“ се превърна в истинско тържество за екипа на театъра и най-вече за зрителите, които имаха и възможността през антракта да изпият по чаша вино в чест на големия деятел на българската оперета. Желаем още дълги години живот на неговата постановка на „Една нощ във Венеция“!

Текст и снимки: Гергина и Владимир Дворецки

Още снимки от събитието може да видите тук и тук.

Още по темата на сайта ни:

Честваме 90 г. от рождението на проф. Светозар Донев с „Една нощ във Венеция“

Източник: www.evropaworld.eu