Концерт и изложба в БНР за националния празник на Унгария 23 октомври

Публикувано:
14:25ч / 23.10.2023г
Брой прочитания:
243
Брой коментари:
0

Националният празник на Унгария, 23 октомври, бе отбелязан в навечерието на тази дата в Първо студио на Българското национално радио с концерт и фотоизложба за революцията от октомври 1956 г.  Вечерта беше открита от директорката на Унгарския културен институт в София Сандра Мишкеди.

Н. Пр. Миклош Борош

В словото си, произнесено на български език, Н. Пр. Миклош Борош, посланик на Унгария у нас, припомни събитията от октомври 1956 г., когато избухва бунт срещу просъветската политика, провеждана от тогавашното унгарско правителство. Посланикът отдаде почит към подвига на българския поет Йордан Русков (1926-2010), който написва стихотворението „Зов за свобода“, вдъхновен от Унгарската революция през 1956 г., за което е осъден на 7 години затвор, а после не му е позволявано да публикува свои творби. Паметна плоча в негова чест е поставена до входа на Унгарското посолство в София. Н. Пр. Миклош Борош подчерта, че неслучайно тържеството се организира в сградата на БНР. Унгарското радио изиграва ключова роля в събитията от 23 октомври преди 67 г. На тази дата по радиото биват прочетени 16-те точки с исканията на разбунтувалите се студенти за конституционни промени. Държавна сигурност реагира със сила. На една от снимките от фотоизложбата във фоайето пред Първо студио се виждат пораженията върху сградата на Унгарското радио след стрелбата.

Унгарското радио през октомври 1956 г.

Накрая посланик Микло Борош отправи поздрав и към сънародниците си на унгарски език.

Последва концерт, изнесен от виртуозите Жужа Вамоши-Над – флейта и Андраш Чаки – китара. Впечатляващите им изпълнения не бяха изненада за публиката, която вече беше запозната от предварително раздадената информация за професионалните им биографии. И двамата са носители на престижни награди и се изявяват успешно на световните сцени.

В програмата бяха включени творби от Хендел, Моцарт, Йохан Каспар Мерц, Бела Барток, Золтан Кодай, Франц Доплер. Двама от изброените композитори са по-непознати в България, затова музикантите ги представиха накратко. Йохан Каспар Мерц (1806-1856) e бил известен като композитор и музикант виртуоз. Свирел е на популярната по негово време десетструнна китара и е създал много композиции за този инструмент, който отдавна вече не се използва. Андраш Чаки изпълни „Унгарска рапсодия“ от Мерц на съвременна китара. Творчеството на композитора Франц Доплер (1821 – 1883) също не е достатъчно известно у нас. Създал е опери и балети, но името му се свързва най-вече с флейтата. Композира редица произведения за флейта, включително и дуети, които са изпълнявали заедно с брат му Карл. „Унгарска рапсодия“, оп. 26 от Франц Доплер, която Жужа Вамоши-Над изсвири под акомпанимент на своя колега китарист, ни убеди в майсторството на композитора.

Публиката дълго ръкопляскаше на двамата талантливи унгарски музиканти и те изпълниха на бис популярната творба на Бела Барток „Вечер на село“.

След концерта присъстващите имаха възможност да разгледат изложбата със снимки от събитията през 1956 г. Тя ни припомни един факт, който бе споделил пред журналисти поетът и преводач Нино Николов (1933-2002) при откриването през 1996 г. на изложба в София, посветена на същите събития. Българските студенти, които следвали в Будапеща по време на революцията през 1956 г., се включвали спонтанно в демонстрациите на техните унгарски колеги. По онова време Нико Николов, който е завършил унгарска филология и журналистика в университета „Лоранд Йотвьош”, останал в Будапеща, за да специализира естетика. Той имал желанието да кара аспирантура при световно известния философ Дьорд Лукач, който обаче приел министерски пост в кабинета на министър-председателя по време на революцията от 1956 г. Имре Наги, така че развоят на събитията осуетил плановете му. След разгрома на народното въстание Имре Наги бива екзекутиран, а Дьорд Лукач изпада в немилост в продължение на години.

Гергина и Владимир Дворецки

Фоторепортаж от събитието може да видите тук.

Източник: www.evropaworld.eu