Европейската нощ на учените разбуди софиянци
Няколкостотин софиянци се стекоха въпреки дъждовното време в петък вечер в Националната галерия Квадрат 500, където се проведе Европейската нощ на учените. Във фоайето бяха разположени десетина щанда, на които наши научни работници представяха своите постижения пред малки и големи. Най-голяма бе навалицата пред щанда на българската антарктическа експедиция. Нашите полярници демонстрираха лазерни уреди, с които измерват разстоянията на ледения континент. „Ти си точно 126 сантиметра“, заяви наш учен, след като измери ръста на едно дете. Той добави, че обикновените пингвини стигат до коляното на хората, а императорските – до 1,2 м. Други учени показваха занимателни игри, с които се развиват аналитичните способности на децата.
Каква е представата на малките палавници за учените, стана ясно от диалога на водещата вечерта Любов Костова с публиката в подземната зала. Оказва се, че според децата българският научен работник е предимно мъж, плешив или с кестенява коса. Първият лектор малко се различаваше от тази представа. Това бе археологът д-р Тодор Чобанов – зам.-кмет по културата на София. Той разказа за потайностите, криещи се под повърхността на столицата, и за впечатляващите находки, които се разкриват при разкопките в центъра на милионната метрополия. Оказа се, че София е един от най-старите европейски градове –той е бил заселен още преди около осем хилядолетия. Останките от селището от неолита са намерени край днешната зала Арена Армеец. Най-интересни обаче са находките, които изникват от руините на римския град Улпия Сердика. Той е наречен на тракийското племе серди, които са живеели по околните възвишения. Римляните са построили града край минералните извори, където вече е разкрит един ъгъл от изградените от тях терми. Името на днешния град пък идва от храма „Св. София“, под който има огромен некропол от раннохристиянски гробници, за която може да прочетете повече в сайта ни.
Програмата в Квадрат 500 беше само част от събитията в столицата в Европейската нощ на учените. Имаше прояви и в сградата на БАН, в Кирило-Методиевския научен център на ул. „Московска“ 13, в Етнографския музей и др.
Източник: www.evropaworld.eu