Бяхме пропуснали да гледаме навремето филма „Площад „Вандом“ (1998 г.), затова се възползвахме от прожекцията му във Френския институт на 3 февруари т.г. Привлече ни най-вече участието в него на Катрин Деньов. Високо ценя френското кино, но не мога да не споделя, че сценарият на този филм много ме разочарова.

Първите кадри са от магазина за бижута на семейство Маливер, който се намира на известния парижки площад „Вандом“. Още в самото начало се подразбира, че между собственика на магазина Венсан Маливер и помощничката му Натали съществува „топла връзка“, но става ясно също така, че Венсан си има проблеми със свои колеги от друга престижна бижутерийна фирма, които го подозират, че им е откраднал няколко диаманта. Усещайки, че около него се затяга примка, той се самоубива. Междувременно зрителите разбират, че неговата съпруга Мариан (Катрин Деньов) е алкохоличка и прекарва доста от времето си в клиника, но преди да се омъжи е била много добра брокерка на скъпоценности. След смъртта на съпруга си тя открива в тайник в дома им скрити три-четири шлифовани диаманта и решава да ги продаде сама, а не да ги предаде на брата на Венсан. Цялото действие се завърта около желанието й да намери купувач на диамантите, докато е преследвана едновременно от хора на своя девер и на собствениците на диамантите от престижната бижутерийна фирма. В сюжета плътно е заплетен и мошеникът Батистели, който преди години е искал да продаде чрез Мариан крадени бижута, но се е измъкнал, когато е усетил, че полицаи са заложили капан. Тогава Мариан бива заловена и губи правата си като брокер на скъпоценности. Не отива в затвора, защото собственик на откраднатите бижута се оказва Венсан Маливер, който не повдига обвинения срещу нея, а малко по-късно й предлага да се оженят. Тя заживява като богата съпруга, обаче е съсипана от коварството на Батистели, в когото е била влюбена, както и от невъзможността да упражнява професията си на брокер, и се отдава на пиянство. 18 години по-късно Батистели отново се появява на сцената като този път е омагьосал с чара си работещата в магазина на Маливер Натали и възнамерява да я използва, за да измъкне от Мариан откраднатите от покойния й съпруг диаманти. В общи линии, това е историята. Финалът е мелодраматичен, но няма да го описвам, за да е изненада за онези, които ще решат тепърва да видят филма.

Сюжетът не беше интригуващ, имаше нелогични ситуации, нелогично поведение на някои от персонажите. Не можах да разбера, например, защо вместо да си оправи отношенията с престижната бижутерийна фирма като й върне диамантите, които е откраднал от нея, Венсан предпочита да ги държи в тайник в дома си и да се самоубие.

Въпреки всичко, не съжалявам, че гледах „Площад „Вандом“ заради великолепната игра на Катрин Деньов. Толкова интелигентна красота, такова покоряващо излъчване! Естествено, не така би изглеждала в действителност жена, която, според сценария, е пиянствала от години, нито пък би могла изведнъж да се откаже от алкохола след смъртта на мъжа си и смело да навлезе отново в бижутерийния бранш. Но това пак е проблемът с недобрия сценарий. Възхитителното е, че Катрин Деньов изиграва перфектно една роля, в изграждането на която сценаристите са допуснали доста недомислици.

Интересното е, че през 1999 г. „Площад „Вандом“ е получил 11 номинации за наградите „Сезар“, включително за най-добър филм, за най-добър режисьор – Никол Гарсиа, за най-добър сценарий – Жак Фиеши и Никол Гарсиа, за най-добра актриса –Катрин Деньов и т.н. и не е получил нито една награда! Катрин Деньов е оценена като най-добра актриса за ролята си на Мариан на кинофестивала във Венеция през 1998 г.

И няколко думи за превода. Не знам как е възможно човек, владеещ френски, да транскрибира популярното име Vincent като Вансон. Вярно е, че носовките замъгляват гласните, но транскрипцията на български е Венсан. Имаше още нещо шокиращо в превода на филма. Почти всички разговори в него се водят в учтива форма, т.е. на „Ви“, а навсякъде на български тя е заменена с фамилиарното говорене на „ти“. Излишно е да казвам , че така се създава погрешна представа за тона на общуването между персонажите.

Това са впечатленията ми от филма, които исках да споделя. Да е жива и здрава Катрин Деньов!

Гергина Дворецка

Източник: www.evropaworld.eu