В края на месец март на Сцена Централни хали беше открита фотоизложбата на италианския етнограф, фотограф и писател Никодемо Мисити за традициите и обичаите в Южна Италия. Той е насочил изследванията си предимно в селищата на регион Калабрия, където се срещат различни цивилизации. Изложбата продължава да 19 април, а откриването й беше придружено от лекция на автора й. Организатор на събитието е Италианският културен институт – София с директор д-р Мария Маца.

Д-р МарияМаца, директор на Италианскиякултуренинститут, открива събитието, вляво е мениджърът на СценаЦентралнихали Драгомир Димитров

В лекцията си, озаглавена „Светлини и сенки“, Никодемо Мисити отбеляза, че традициите в Южна Италия имат хилядолетна история. Много от обичаите, с които той запозна българската публика, са свързани с Великденските празници.

По време на Палмова неделя- нашата Цветница, в община Бова правят процесия с маслинови клонки, символ на богинята Деметра, и женски фигури, наричани персефони. Обичаят е свързан с мита за Персефона, красивата дъщеря на Зевс и богинята на плодородието Деметра, която баща й дал за жена на бога на подземния свят Хадес. Деметра се поболяла от скръб по дъщеря си и всички растения по земята посърнали. Зевс се смилил и върнал Персефона от подземния свят. При радостната срещата на майка и дъщеря природата отново разцъфтяла. Обичаят е в чест на пролетното възраждане и плодородието и е от времето на Magna Grecia („Велика Гърция“ – е името на част от някогашна Южна Италия, колонизирана от древногръцки заселници през VIII век пр. н. е. Днес това са  регионите Апулия, Калабрия, Кампания, Сицилия)

Никодемо Мисити

Някои от представените традиции са малко шокиращи за нас. Например, практикуваното в общини Ночера и Вербикаро вечерта преди Разпети петък и през съботния ден разраняване до кръв, което си причиняват мъжете, наричани „ватиенти“, вярвайки, че чрез кръвта си ще възкресят Христос. Стълбите пред църквите се обливат с кръв. Никодемо Мисити каза, че намира сходство с вярванията на древните египтяни, че чрез кръвта при разраняване на плътта се възражда бог Озирис.

Странно ни се стори в италианския обичай, че мъжът е воден, завързан с връв за врата, от своя син, защото се приема, че детето е носител на невинността. Учудващ акт на самоунижение в едно патриархално общество като италианското, където бащата има властта да налага волята си над всички членове в семейството си.

Друг подобен обичай е носенето на трънени венци и дори цели конусовидни кошове, изплетени от тънки клони на акации с огромни бодли, нахлупени върху главите, отново за приобщаване към мъките Христови. Традицията е испанска и датира от XVI век – уточни Никодемо Мисити. Практивува се в град Палми от боси покайващи се, които правят процесия на празника в чест на покровителя на града Сан Роко на 16 август.

Повече ведро настроение има в карнавалните шествия в община Алеса̀ндрия дел Карѐто, където мъжете си слагат шарени дървени маски и пъстри дрехи и тръгват из селото да търсят момичета. Обичаят е от стари времена и е свързан с плодородието. 

Идеята за плодородието е в основата и на любопитния калабрийски обичай да се отсича голям бор в планината и да бъде докарван с общите усилия на мъжете от селото до централния площад. Там борът бива забит в земята. Той се възприема като мъжкото начало, а земята – женското. Разпространено е мнението, че коледните елхи са се появили за първи път в Германия, но италианският обичай на почит към бора всъщност е предшественик на коледното дърво.

Много интересни са и запазените досега албански песни и танци в Калабрия. След падането на Албания под османска власт много албанци се преселват там, защото албанска принцеса е омъжена за местния владетел. Тези етнически албанци са запазили костюмите и танците си и до днес. Албанските танци се играят във вторника след Великден в село Фрашинето – така символично се отпразнува победата на Скендербег над турците.

Изключително красиви са носиите на жените, потомки на албанците. Извезани са с нишки от истинско злато и са изключително скъпи. По големината на златната шевица върху носията може да се съди за богатството на собственичката й.

Има какво да се научи от фотоизложбата на Никодемо Мисити.

Напомняме, че може да я видите до 19 април т.г.

Снимки: Гергина и Владимир Дворецки

Във фотоалбума ни ще видите снимки от откриването на изложбата и от лекцията на този линк: https://www.facebook.com/media/set/?vanity=gergina.dvoretzka

Източник: www.evropaworld.eu