Две от водещите имена в сценичните изкуства в Европа гостуват с представлението „Спомням си, че Небесата са далеч и земята също“

Ако някога сте си задавали въпроса как би изглеждал днес един спектакъл, създаден преди 25 години, и какво е усещането да стъпваш върху следите на онези, които са били на сцената през годините – един от възможните, изключително атрактивни и провокативни отговори може да даде спектакълът „Спомням си, че Небесата са далеч и земята също“.

Спектакъл, „роден“ преди 25 години от въображението на световноизвестния югославски режисьор Младен Материч и „прероден“ днес от неговия последовател – прочутия френски артист Орелиен Бори.

Представлението гостува на 5 и 6 април на Голяма сцена в Народен театър „Иван Вазов“ и има история не по-малко любопитна от онова, което се случва на сцената в този провокативен и предизвикващ всички сетива на зрителя визуално-поетичен спектакъл.

Срещата между Орелиен Бори и Младен Материч – днес две от водещите имена в сценичните изкуства в Европа, се случва в далечната 1994 г., когато 22-годишният тогава Бори попада в Театър „Гарон“ в Тулуза и гледа спектакъла на югославския режисьор Младен Материч „Небесата са далеч и земята също“. Тази сценична среща изиграва ключова роля в творческия му път и го насърчава да развие своя отличителен авторски почерк, съчетаващ с лекота в общ сценичен ритъм театър, танц, цирк и визуални изкуства.

25 години по-късно Орелиен Бори тръгва по следите на своите спомени за спектакъла, повлиял така силно цялото му творчество, редом с които преоткрива и разбиранията си за театър. „Театърът има своите ограничения. Най-същественото от тях е пространството, с което ни се налага да се справяме с всяка нова продукция, сцената, на която ние трябва да „пишем“ върху следите на спектаклите преди нас“ – споделя Бори и кани самия Младен Материч, за да извървят заедно този път.

„За мен „Небесата“ беше форма на задаване на въпроси на сцената, вероятно не много приемливи, но пък нормални, когато се намираш в средата на живота (между раждането и смъртта; младостта и старостта; разцвета на силите и умората), измежду това, на което сме се надявали и онова, което реално сме получи и вече започва да изглежда като свършен факт…“ – спомня си Материч.

Българската публика вече познава работата на Орелиен Бори и създадената от него Компания 111. През 2008 г. спектакълът „Плюс-минус безкрайност“ гостува в страната на второто издание на фестивала Sofia Dance Week. През 2009 г., отново в програмата на Sofia Dance Week, Бори представя своя спектакъл „Ерекция“, който създава заедно с хореографа Пиер Ригал.

След представлението на 5 април всички зрители в залата са поканени да останат за разговор с екипа, модериран от д-р Мира Тодорова, главен драматург на Народния театър.

Френският институт в България и Народният театър взаимно съгласуваха  този спектакъл да стане достъпен за широката публика, като цените на билетите да бъдат приемливи и атрактивни..

Продукция: Компания 111 – Орелиен Бори

Копродукция Театър „Гарон“, Европейска сцена – Тулуза, Театър „Гарон“ – CDN Тулуза – Окситания, Театър „Сенар“, Национална сцена, Комеди Колмар – Национален център за драматичен театър „Гранд Ест Елзас“, CIRCa – Национален цирков център „Аух Жерс“ Окситания с подкрепата на FONDOC, Театър „Тату“.

Компанията 111 – Орелиен Бори се финансира по споразумение с Регионалната дирекция по културните въпроси на Окситания / Френското министерство на културата, Регион Окситания / Пиренеи – Средиземноморие и Градския съвет на Тулуза. Подкрепена е от Съвета на департамента Горна Гарона и Френски институт.

Гостуването на спектакъла в България се осъществява като партньорска инициатива на Народен театър „Иван Вазов“ и Френски институт в България.

Турнето се организира с подкрепата на Френския институт в Париж – IF Export, Френския институт в България и Театроскоп.

 

Източник: Френски институт в България