Предстои втора прожекция на „Калевала: Историята на Кулерво“ – впечатляващ филм по мотиви от финския епос
Пропусналите да гледат новия финландски филм „Калевала: Историята на Кулерво“, който беше прожектиран за първи път в рамките на кино-литературния фестивал Синелибри 2026, могат да направят това на 17 ноември на Сцена Централни Хали, където от 18.30 ч. ще се състои специална прожекция на филма с подкрепата на Посолството на Финландия в София.
Половин час преди това, от 18 ч. ще бъде открита изложбата „Безкрайното пътешествие на руните и претворяването на Калевала” със съдействието на Профилирана гимназия за изобразителни изкуства „Проф. Николай Райнов“.
Изложбата представя серия живописни състояния, вдъхновени от финския народен епос, в който древните митове са преведени на съвременен визуален език. Фокусът на младите художници е върху трите централни теми на епоса: силата на словото и песента; пътуването между световете и крехкия баланс между човека и природата.
Билети за филма: https://epaygo.bg/2433083553
На 29 октомври т. г. имахме възможността да гледаме в Дома на киното „Калевала: Историята на Кулерво“ на галавечерта на Финландия на Синелибри 2026. Това е екранизация на част от „Калевала“ – националният епос на Финландия, записан и издаден от Елиас Льонрот. Вместо да обхване цялата митологична вселена, режисьорът Анти Йокинен се е фокусирал върху съдбите на няколко ключови герои, сред които трагичният Кулерво (Елиас Салонен) и чичо му Унтамо (Ееро Ахо). В резултат се е получила една завладяваща психологическа драма, разгръщаща се на фона на невероятно красивата арктическа природа с впечатляващ музикален съпровод.

Посланичката на Финландия Н. Пр. Кирсти Похянкука представя епоса „Калевала“ и филма по него. Превежда Гергана Гълъбова Снимка: Гергина Дворецка
Прожекцията бе осъществена с подкрепата на посолството на Финландия в София. Преди започването на филма в залата звучаха изпълнения на финландската прогресив метал група „Аморфис“, които изиграха ролята на увертюра към лентата. Посланичката на Финландия Н. Пр. Кирсти Похянкука разказа за „Калевала“, чиито 50 руни се изучават от всички ученици в страната. Тя обясни, че Кулерво не е главният герой в тази епична поема, но че той е трагичен персонаж от рода на Хамлет. Финландската посланичка припомни, че Толкин се е повлиял до голяма степен от „Калевала“ при написването на своите произведения от вселената „Властелинът на пръстените“. Н. Пр. Кирсти Похянкука добави, че създателите на филма са обещали при успех в чужбина да екранизират и други части от епичната поема.
„Калевала: Историята на Кулерво“ е първият игрален филм, адаптация на националния епос, който е изцяло финландска продукция. Всъщност, през 2013 г. на големите екрани се появи лентата „Калевала: Новата ера“ на режисьора Яри Халонен. Това обаче е фентъзи филм, чието действие се развива както в древната земя на Калевала, така и в наши дни. Оценките на филмовата критика бяха предимно негативни, а приходите от боксофиса покриха под една десета от бюджета на лентата, възлизащ на 250 000 евро. Преди това по мотиви от „Калевала“ е била направена само една съветско-финландска копродукция от 1959 г., наречена „Сампо“. През 1964 г. лентата е била премонтирана и пусната на американския пазар под названието „Денят, в който земята замръзна“.
Новият филм по мотиви от „Калевала“ се фокусира върху съдбата на Кулерво, за когото се разказва от 31-ва до 36-а руна на епичната поема. Българските читатели имат възможността да се запознаят с литературната основа на лентата от превода от финска на поета Нино Николов, публикуван от изд. „Народна култура“ през 1992 г. Създателят на филма Анти Йокинен, който е и съсценарист, е внесъл някои промени в традиционния сюжет. Например в лентата малкият Кулерво става очевидец на братоубийствения конфликт между баща му Калерво и чичо му Унтамо, докато в поемата Унтамо пощадява само бременната Унтамала, която три месеца по-късно ражда бъдещия герой. Освен това в епоса чичото е изцяло негативен персонаж, който на три пъти се опитва да погуби малчугана, но магическите сили на Кулерво го спасяват. Във филма Унтамо е доста по-човечен. Той не само отглежда Кулерво като свой син, но и нeколкократно го спасява от враждебно настроените към детето селяни, които смятат, че то носи лош късмет.
Филмът дава богата представа за социално-икономическата картина на Финландия през 12-и век, когато традиционните езически вярвания са подложени на силен натиск от страна на християнските мисионери от запад и изток. Но макар „Калевала: Историята на Кулерво“ да разкрива суеверията на средновековните фини, в лентата почти няма магически явления. Животът на хората е показан реалистично, дори понякога натуралистично. На този фон се разгръща психологическата драма, свързана с израстването на Кулерво като силен и добродушен момък, който обаче проваля всичко, с което се захване. Отгоре на всичко, селяните се опасяват, че рано или късно той ще разбере кой е убил родителите му и ще потърси възмездие затова предприемат всякакви опити да го отстранят. В края на краищата, чичо му се принуждава да продаде Кулерво за роб на ковача Илмаринен. Там младият юнак се научава на занаят и си изковава меч с родовия му знак. След това Кулерво побягва, за да отмъсти на съселяните си. В гората обаче попада на руски ловци на роби, които го хващат и измъчват почти до смърт, след което го захвърлят в един поток. Кулерво обаче е спасен от красивата Айно – робиня в местен манастир. Тя го излекува и му предлага да избягат заедно. Двамата откриват любовта, но Айно осъзнава, че му е сестра, и се самоубива, хвърляйки се в карелско езеро.
В поемата следва развръзката – Кулерво също слага край на живота си след прочутия си диалог със своя меч (в превода си Нино Николов използва термина „сабичка“):
„Кулерво, че Кулервойнен
сабичката си извадил,
в острието се загледал,
в блясъците му железни.
Сабичката си попитал
няма ли да позахапе
хубаво месце у грешник,
черна кръв не ще ли пийне.
Сабята добре разбрала
собствения си стопанин.
Отговорила веднага:
„Като нищо ще захапя
хубаво месце у грешник,
черната му кръв ще пийна,
с плът невинна попреяла,
попрепила с кръв безгрешна!“.
Във филма с този диалог започва действието, което след това се връща назад във времето до раждането на главния герой. В екранизацията има промяна има и във финала на историята с Кулерво: тя приключва с дуел между него и чичо му, който вече се е оженил и има бебе. Унтамо се опитва да накара племенника си да се смили над него, за да не израстне и неговият син без баща. Кулерво обаче е безкомпромисен и започва епичния двубой на брега на езерото, който завършва трагично за него, но последните кадри подсказват, че душата му е намерила покой и просветление.
Гергина и Владимир Дворецки
Още наши снимки от галавечерта на Финландия на Синелибри 2026 може да видите тук.
Източник: www.evropaworld.eu
