Тя е новият председател на Българския хоров съюз. Родена е в Бургас, където завършва Средно музикално училище (сега Национално училище за музикално и сценично изкуство). Продължава музикалното си образование в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”, София, със специалности „Музикална педагогика” и „Хорово дирижиране” при проф. Георги Робев и проф. Теодора Павлович. Има защитена докторска дисертация по Етномузикология към Института за етнография и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Работила е като хормайстор и диригент в Хорова школа „Св. Параскева”, диригент на Камерен мъжки хор „Парория” и Детски хор „Звездици” – София, преподавател по солфеж и учебен хор в Национално училище за музикално и сценично изкуство – Бургас, диригент на Хорова школа „Петя Павлович”. Диригент е на Академичен хор „Света Параскева” към Национална художествена академия, София, втори диригент на Софийски камерен хор „Васил Арнаудов” и хоноруван преподавател в Софийски университет „Св. Климент Охридски”.

Това пише за Галина Луканова в Бюлетина на Българския хоров съюз от месец април т.г., в който са представени членовете на новоизбрания Управителен съвет.

Аз обаче имам и лични впечатления от Галя. Била съм свидетел как умее да общува с хористите – и по време на репетиции, и при пътуванията за концерти из страната и чужбина. Тя е спокойна, добронамерена, деликатна. Не повишава тон и не въдворява ред и дисциплина с твърда ръка. Предпочита топлотата и сърдечността в човешките отношения. Има рядката дарба да се радва на чуждите успехи, да изтъква постиженията на всеки, с когото работи. Със сигурност с тези свои качества тя ще бъде изключително полезна на новия си пост като ръководител на Българския хоров съюз.

Разговаряла съм с нея за нарастващия интерес у младите хора към хоровото пеене. Според Галя, това е нормално явление, защото приобщаването към някой хор осмисля свободното време на младежите много повече от други занимания.

Представяме Галина Луканова в рубриката „Таланти” на нашия сайт, не само защото е чудесен музикант, но и заради умението й да обединява хората чрез музиката, което си е истински талант!

Когато я помолих за интервю, тя се отзова веднага, но беше лаконична в отговорите си – явно защото предпочита да не говори много за себе си, още по-чуждо й е желанието да се самоизтъква. Скромността май в днешно време не е на мода, но, когато се срещаме с нея, оценяваме стойността на човека, който я притежава.

Откъде идва любовта ти към музиката – тя семейна традиция ли е?

„Музиката винаги е била на почит в семейството ми, но някъде на 6-годишна възраст моята майка ми показа цигулката, на която е свирила. Това ми подейства като магия и реших, че  искам и аз!“

Кога реши да се посветиш на хоровото пеене?

„Първият хор беше този в училище – това беше учебна дисциплина за нас. Истинската ми любов към хоровото дело обаче ме споходи в първи курс на Музикалната академия. По това време желанието ми все още беше да бъда инструменталист, но някак постепенно нещата се промениха и оттогава се посветих на хоровата музика.“

Ти си великолепен педагог, умееш да работиш с хората – учила ли си се на това или то е природна даденост?

„Вероятно е природна даденост, но то е и нещо, което се учи – всеки ден! А иначе в семейството ми почти всички са педагози!“

Как си обясняваш духа на колегиалност, който съществува между хоровете – поне в България? Защо съперничеството и конкурентните битки са ви чужди?

„Живеем в сложни времена, когато всеки се опитва да оцелее сам, но ми се струва, че все повече на всички нас ни е ясно, че за да сме по-силни, трябва да започнем да работим заедно. Това е и нашето желание и амбиция в новия УС на Българския хоров съюз – обединение на хоровете в България и потребност да общуваме повече помежду си.“

Възприемаш ли се като амбициозен човек и какво означава за теб амбицията?

„Смятам се за човек, който се опитва да си гледа работата и да следва задачите, които е поел.“

Вече си доктор на науките – защо реши да правиш докторат и ще се занимаваш ли в бъдеще с научна дейност?

„В момента работя като специалист – музиколог в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН, където защитих докторската си дисертация. И темата на дисертацията ми, и сегашната ми задача са свързани с връзката между българската фолклорна музика и хоровото дело – човек няма как да избяга от себе си, затова се опитвам да съчетая двете неща.“

Как протича обикновено един твой работен ден?

„С нормалните ежедневни грижи около семейството и работните ангажименти, а почти всяка моя вечер е запълнена с репетиция или посещение на концерт.“

Какво ти дава семейството – съпругът ти е композитор, сигурно си помагате?

„Да, помагаме си. Иначе не бихме могли да се справяме с всичките си задължения.“

Какво ще направиш като председател на Българския хоров съюз, какви са идеите ти за обновление?

„В новия управителен съвет на БХС ще имам честта да работя задно с утвърдени личности не само в музикантските среди, но и в обществения живот. Общото ни желание е да възродим вярата в Съюза и да го превърнем в обществено значима организация, която да обединява своите членове.“

На какво искаш да научиш младите, с които работиш?

„На това да вярват, че заедно ще постигнем повече. Щом са избрали хоровото изкуство, те вече знаят, че то може да дари на хората много радост и да ни накара да бъдем по-добри.“

Пожелаваме успех на Галина Луканова на новия й пост и ще популяризираме чрез сайта ни дейността на Българския хоров съюз, защото хоровото пеене носи не само радост на духа, но възпитава и чувството за екипност, а тя е много нужна днес!

Интервюто взе Гергина Дворецка

Сродни публикации в сайта:

IX Международен фестивал „Среща на студентските хорове“

Концерт „Благовещение“ в Католическата катедрала

Източник: www.evropaworld.eu