Наскоро гръцката електронна медия Oneman.gr излезе с публикация, озаглавена: „Ние сме най-добрият народ и всички искат да приличат на нас! Само ние сме и никой друг. Или може би има и други?“

В навечерието на гръцкия национален празник, отбелязван на Благовещение – 25 март,  журналистът Константинос Дедес очерта психологическия портрет на гърците, характерното за тях самочувствието на древен народ, като не им спестява и „кусурите“:

Като нашата Гърция друга няма. Като гърците също няма други. С нашата кухня никоя не може да се мери, а като нашите гуляи – по-добре въобще да не го обсъждаме, тъй като всякакви сравнения ще бъдат несправедливи. Несправедлив е и животът, който не е създал другите да са като нас: двуметрови паликарета, с коремни мускули като циментови плочи и бедрени мускули, оформени като газови бутилки. Какво да кажем за нашата красота? Дали пък не сме изваяни от самия Фидий?

Добре, нека да не говорим какво се случва вътре в нашите черепни кутии, колко дейни са периеталните области на мозъците ни. Вижте ги, вижте ги!… За съжаление са. Туристите се тълпят на Акропола по циментовите настилки, направени с разрешение на министъра на културата Лина Мендони, и се питат как е възможно да сме токива умници.

Всички гърци, чуйте добре: Ние сме движещата сила, въртяща останалия свят, ръцете, които бутат автомобила, щом резервоарът остане без гориво, утробата, раждаща на този свят всичко, което е бляскаво, радостната мелодия, която разсейва мълчанието на всяка скръб, а също и дезодорантът под мишницата на господина, който – може ли да се отместите малко, ако обичате, имайте милост! – смята, че автобус номер 550 му е бащиния.

Без никакво съмнение ние сме one of a kind, достатъчно е да се замислите колко майсторски оставяме бюлетината си при гласуване във вътрешността на изборната урна, колко бързо се поучаваме от грешките си, колко красиво замитаме нелицеприятните неща под килима. На нашето хубостничество се дължи всичко това.

            Пресъхнали сме откъм думи, нямаме какво друго да кажем. Добре, останали са ни още няколко. Ние сме най-добрият народ и всички искат да приличат на нас. Всички мечтаят да поемат евро-организационни проекти, Eurovision и да организират Олимпийски игри в една и съща година. Ние сме и никой друг.

            Всичко това е така, докато човек не влезе в социалната мрежа Reddit и не види отговорите на въпроса: „Кои народи смятате, че имат най-много общо с гърците?“ Може би, в последна сметка, уникалността ни преживява дълбока криза.

Най-добрите отговори на въпроса „Кои народи имат най-много общо с гърците?“

• Южна Италия е, тоест, ако човек не знае, че е в Южна Италия, би помислил, че е в планините на Пелопонес. Същите хора, същият манталитет – добър и лош, на невероятно ниво. От това какво мислят за семейството си, от това какво мислят за парите, за живота си и за бъдещето. Малко са гръцките стереотипи, които няма да откриеш там.

• Ирландците. Малка страна, заобиколена от море. Емигранти в Америка, и не само. Набожни и суеверни. Вторачени в обичаите, традициите и митовете си. Селска природа. Навсякъде полета и овце. Гордеят се с изключителните си млечни продукти. Пияници и гуляйджии. Където има гуляй и танци – първи са. Също така са и бабаити без причина, кавгаджии, сипят ругатни. Ужасни шофьори. Най-великото им литературно произведение е свързано с Одисей.

• Балкани, Турция, някои арабски страни, Южна Италия и Южна Испания.

• Понеже съм живял в Рим, мога да каже че се чувствах така сякаш бях в Гърция. Сутрин кварталните байчовци подемаха разговор със 105 децибела. Народните пазари, начинът на живот, темпото, начинът на общуване, начинът на забавление в съчетание с подобния климат, растителност, планини и пр., са сякаш никога не си напускал Гърция.

• Испанци и италианци. Южняшки специалитет. Сицилианците са същите. Уна фача, уна раца (Una faccia, una razza).

• Египет. Също толкова самозаблудени от векове, заради „превъзходството“ им като раса, няма нужда да полагат никакви усилия за нищо през 2024 сл. Хр., понеже през 2000 пр. Хр. са били най-великите.

По манталитет/чешитлък/табиети/всекидневие/темперамент/хумор/култура/ядене/пиене и т.н. най-близки до нас във всичко – като имам предвид буквално във всичко – са турците, и по-конкретно онези от крайбрежните райони на страната. От онези, които не са религиозни фанатици, по нищо не се различаваме, освен по езика.

• Втори най-близки до нас са балканските държави, като никоя не прави изключение. При все че сред тях българите и албанците се нареждат по-близо до нас от всички останали и с тях подобно на турците имаме действително много общо.

• Турция, Албания, Сърбия, Кипър, България, Румъния.

Превела от гръцки : Здравка Михайлова

Източник: www.evropaworld.eu