Посещението на министъра на външните работи на Гърция Никос Кодзиас в Измир на 4 септември т.г. по повод откриването на обновената сграда на гръцкото консулство там и разговорите му с неговия турски колега Мевлют  Чавушоглу, наред с откриването на Международното търговско изложение в Солун (8-16 септември) бяха във фокуса на медийното внимание, когато на 5 септември дойде ободрителна и укрепваща националното самочувствие на гърците новина. Тежката артилерия на гръцката преса вестник „Катимерини“ (www.kathimerini.gr) излезе с публикация „Гръцките острови на върха на световната класация“. Вестта беше тиражирана от почти всички гръцки медии.

Става дума за раздаването на наградите „Condé Nast Traveller 2018“. На състоялата се в Лондон церемония по награждаването от страна на утвърдената институция за отличаване на туристически дестинации Гърция триумфира с две световни първи места и три общи награди. Южната ни съседка бе отличена с: първо място в категория „Най-добри острови в световен мащаб“ (Best islands/Favourite islands). Първо място и най-престижната награда на вечерта „The World’s Top 100“. Второ място като любима страна в световен мащаб (категория Best countries/Favourite countries). Както се отбелязва в съобщението на гръцкото министерство на туризма, „удостояването на Гърция с три от най-значимите награди на институцията, е доказателство за ефективността на комуникационната ни стратегия в чужбина, планирана от нашето министерство и осъществявана от Гръцката организация по туризма (ЕОТ), за лансиране и популяризиране на страната на туристическите пазари“.  Трите награди са били получени от завеждащата представителството на ЕОТ за Великобритания и Ирландия Еми Анагностопулу.

Гръцкият островен архипелаг представлява уникално явление в европейската география. Островите са основна морфологична характерна черта на гръцкото пространство и съставна част от културата и традицията на страната. Територията на Гърция включва 6000 острова и скални островчета, разпръснати в Егейско и Йонийско море. От които 227 са населени. 7500 километровата островна брегова ивица – от общо 16 000 км, с които разполага страната, се отличават с изключително разнообразие: малки заливчета, пясъчни плажове с дюни, крайбрежия със заоблени камъчета, крайбрежни морски пещери там, където стръмно спускащи се скали докосват водната повърхност, плажове с характерния за вулканичните терени тъмен на цвят пясък, лагуни и водни резервати. Много от тези крайбрежия с отличени с флагче по програмата „Сини флагчета за Европа“ и са подходящи не само за плуване, но и за гмуркане, за подводно обследване с маска и шнорхел, за водни ски, ветроходство и уиндсърфинг.

По тези гръцки острови са възникнали и са се развили едни от най-древните европейски цивилизации, (цикладска, минойска), затова те разполагат с уникални археологически обекти, изключително архитектурно наследство и очарователни местни традиции. На тях са съсредоточени 58,5% от общия брой хотелски комплекси. Тези дадености в съчетание с изключително благоприятния климат на страната, сигурността на гръцките морета и малките разстояния между пристанищата и крайбрежията, са направили гръцките острови прочути както сред местните хора, така и сред чуждестранните посетители.

Неслучайно вторият гръцки нобелист, поетът Одисеас Елитис, освен слънцепоклонник, е и магнетично притеглен от островните контури на Гърция.  В есето си „въведение в пространството на Егея“ той пише:

„Когато слънцето възхожда на фона на хребета на Серифос[1], картечниците на всички велики теории на мировъзрението засичат. Няколко вълни и малко крайбрежни камъчета надмогват разума – може би нещо абсурдно, но въпреки това способно да върне човек към действителните му измерения“.

А в първа книга на „Размишленията си върху една морска Афродита“ англо-ирландският писател и поет Лорънс Даръл, известен най-вече с тетралогията си „Александрийски квартет“, пише, че благодарение на неговия спътник Гидиън на кораба, който го отвежда от Александрия до Родос, открил списък на все още некласифицирани от медицинската наука болести, а сред тях фигурирала и диагнозата „исломания“ – рядко, но не непознато встрастяване на духа по островите. Според нея, има хора, които намират островите за неустоими. Самото съзнаване и усещане, че се намират на остров – един малък космос, заобиколен от вода, ги изпълва с неописуемо опиянение. Тези родени „исломани“ – казва Гидиън – са преките наследници на жителите на Атлантида. Именно по изчезналата Атлантида копнее тяхното подсъзнание чрез островния живот… Книгата с подзаглавие „Пътеводител за пейзажа на Родос“ отдава личен дан на почит към главния остров на Додеканезите – Родос, където Даръл получава назначение през 1945 г. в британската следвоенна администрация до присъединяването на Додеканезите към Гърция (1947). Писателят причислява себе си към категорията на „исломаните“, а споменатата книга е един вид анатомия на исломанията.

Всеки десети човек на планетата живее на остров. Исломанията – силното влечение и страст към островите, съществува не само като дума, но и като състояние на духа. Райски местенца или убежища на последните пирати, огромни територии или забравени от Бога земи, островите най-често имат някаква причудлива, изпълнена с мистерия история, която си струва да бъде споделена. Частица от нея може да бъде съпреживяна и на съвсем близките като дестинации, но най-високо в световните класации гръцки острови.

Автор: Здравка Михайлова

 

[1] Цикладски остров . – Б.пр. З.М.

Източник: www.evropaworld.eu