Гръцко „ребетико“ звуча в Музикалната академия в София
Сред незабравимите преживявания от началото на месец октомври в София беше концертът, който изнесе в залата на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ известният в Гърция Агатонас Яковидис с неговия оркестър! Агатонас е автентичен певец на ребетико, композитор и изпълнител на различни струнни инструменти.
Ребетико е музиката на гръцкия ъндърграунд. Тя се налага като стил в първите години на 20 век. Изпълнява се основно с три инструмента – бузуки и две по-малки негови разновидности – цура и баглама. Музикалното течение „РЕБЕТИКО“ – е включено в списъка на нематериалното световно културно наследство на ЮНЕСКО. Залата в Музикалната академия беше препълнена с хора, които истински изживяваха всяко изпълнение.
Това беше необикновен концерт не само заради музиката, а и защото той е последната културна проява от мандата на настоящия гръцки посланик у нас, Н. Пр. Григориос Василокостандакис, който изказа удовлетворението си тригодишната работа в България. Янис Лиолиос, председател на Българо-гръцкото дружество „Аристотел“, което беше организатор на събитието заедно с посолството на Гърция, както и други представители на дружеството, изказаха на посланика благодарността си за съдействието, което е оказвал за развитието на българо-гръцките връзки чрез изкуството и културата.
На концерта присъстваха възпитаници от специалност „Новогръцка филология“ в СУ „Св.Климент Охридски“ и лично нейният основател проф. д-р Стойна Пороманска, която съобщи, че гръцки език се изучава в 5 български университета. Така прекрасният концерт с музика ребетико се превърна в ярка проява, посветена на българо-гръцкото приятелство. „Сладкият“ финал на събитието беше с пастите, осигурени от веригата сладкарници „Kostas“ в София.
Очевидно „ребетико“ ще привлича все повече вниманието на нашата публика, а и на музикантите ни. Богат източник на информация за него е статията на талантливата преводачка от гръцки език и задълбочен познавач на гръцката култура Здравка Михайлова, посветена на същото събитие. Тя любезно ни предостави своя текст, който може да прочетете по-долу.
Гергина Дворецка
Гръцкото ребетико – маркиране върху картата на българския музикален вкус
С концерта на известния изпълнител на песни ребетика Агатонас Яковидис (на снимката вляво), който се състоя на 3 октомври в Музикалната академия „Панчо Владигеров“ в София, гръцкият песенен стил ребетико бе поставен редом с класическата музика, бузукито заедно с виолончелото. Така и в България бе отбелязана поне стогодишната история на тази музикална традиция.
По повод включването на гръцките песни „ребетико“ в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, Гръцката фондация за култура, в сътрудничество с Гръцко-българско сдружение „Аристотел-Мост за култура“ организира посветения на тях концерт. Историческият път на ребетико, с песни от 30-те до 60-те години, бе представен от състава на известния изпълнител на този музикален жанр Агатонас Яковидис, пристигнал специално от Солун заедно със своя състав, за да запознаят студентите в Музикалната академия „Панчо Владигеров“, българската публика с автентичното ребетико и гърците живеещи в България. Изпълненията бяха записани от звукозаписното студио на академията, за да бъде на разположение като архивен материал за преподавателска работа със студентите, които проявяват интерес към този вид малко позната у нас музика.
Организирането на музикалната проява бе по инициатива на всички институции и организации на гърците в България: посолството на Гърция, Гръцкия бизнес съвет в България, Център за гръцки език и култура „Аристеа“-София, Център „Панелиника-нашият гръцки остров“, Българо-гръцко дружество „Аполония (Созопол), Федерация на културно-просветните дружества на каракачаните в България, ДОМЕ (бивша организация на гръцките политемигранти в България).
В присъствието на посланика на Гърция Григорис Василоконстандакис и заместник-ректора на Националната музикална академия „П. Владигеров“ Борислава Танева, препълнената концертна зала на висшото учебно заведение бе потопена в звуците на музиката на ребетико, която българската публика тепърва има да опознава. Символиката бе очевидна – свързването на един жанр (смятан допреди няколко десетилетия за ъндърграунд), който и до днес се пее от гръцкия народ на импровизирани събирания, в таверни, но звучи и в концертни зали наред с класическия репертоар, с академия „Проф. Панчо Владигеров“, в която се култивира професионалният вкус на млади български музиканти. Концертното изпълнение бе замислено и като контрапункт на масовата култура, на опорочената гръцка музика (скиладико, както се нарича гръцката чалга), която преобладава в българския рекламен афиш за гостуващи гръцки изпълнители и се тиражира от медиите. Скиладико – поне в средите с не особено изискан музикален вкус – криворазбрано се е утвърдила като представителна и едва ли не върхова за съвременната гръцка песен.
От страна на сдружение „Аристотел“ събитието бе старт и анонс за запознаване и популяризиране на автентичната гръцка музика, с нейните корени, съвременни превъплъщения и изпълнения. Така представителите на гърцима в България, българските елинисти, наред с професионалните музиканти и педагози правят опит да допринесат за разпознаване на истинския звук на неподправената гръцка музикална традиция в лицето на нейните най-откроени изпълнители.
Характерен за развитите градски търговски центрове, този музикален жанр понякога бива оприличаван на негърските блусове и аржентинското танго/милонга, тъй като дава израз на копненията и болките на маргиналните слоеве в обществото – „ребетис” – отритнатите от него, както и отказващите да се впишат в неговите условности и норми. Съществуват различни тълкувания за етимологията на думата „ребетис”. Едни определят с нея непокорните, други – живеещите на ръба на законността или дори ъндърграунд типовете (бродягите, градските тарикати, бабаитите и др.), за трети тя обозначава предимно гуляйджиите и нощните птици. По мнението на всички изследователи, основните музикални инструменти в „ребетико“ са бузуки и багламас, характерни за градския тип песни. Многобройни са обаче разногласията – дори сред самите изпълнители-съд на стила, на които по право принадлежи това титулуване – относно определението „ребетис”. Думите „ребетис” и „ребетико” най-вероятно произхождат от турското „ребет”, означаваща непокорен или от сродната дума, привнесена от венецианците – „rebelo“ или от испанската rebelde – бунтовен, непокорен, революционер.
Ребетико процъфтявал в някои пристанищни градове на Източното Средиземноморие като Истанбул, Смирна, Солун, Пирея и др., представлявали единно музикално пространство преди още да бъдат прокарани границите след разпадането на Османската империя. Популярността му надхвърля и днешните предели на Гърция. Песните „Ребетика“ се изпълняват в Турция, Израел, скандинавските страни, Германия и др. Далечен техен аналог, освен вече споменатата буеносайреска милонга, са т.нар. „блатни” песни и одеският фолклор, добил световна известност благодарение на „Одески разкази” на Исак Бабел.
Първият системен изследовател в Гърция на това явление е любителят етнограф и писател Илиас Петропулос, който през пролетта на 1968 г. издава книгата „Песните ребетика”, създала му доста проблеми с тогавашните власти на режима на полковниците заради споменаването в нея на думи и фрази, присъщи на този стил, но считани за непристойни от цензурата на хунтата. В предговора си към изданието Петропулос пише: „Ребетика са кратки обикновени песни, пяти от обикновени хора“. И продължава: „Макар и по начало да са любовни, по същество те по-скоро са изпълнени със социален заряд”. Средиземноморските пристанища – Ермуполи на остров Сирос, Солун, Пирея, Смирна, Цариград, Александрия, Навплион – са естественото пространство, в което се заражда този стил на пеене”.
По дефиниция ребетика са градски песни, като не става дума просто за стил на пеене, а за психограма на определени слоеве, за самата природа на хората, в чиито кръгове възникват те – социално или национално маргинализирани, пролетаризирани типове, обикновено от пристанищните квартали, често забъркани с наркотици (подвид на ребетика са т.нар. песни „хашиклидика”), понякога на ръба между закона и подземния свят, хора, излежавали присъди, някои от тях принадлежащи към малцинствени групи. Например, две от най-ярките звезди на ребетико са Роза Ешкенази (на снимката вляво), родом от Цариград, и Стела Хаскил – и двете с еврейски произход. Така ребетика се превръщат в социален коментар на едно отминало време и общество, от който може да бъде почерпана разнородна познавателна информация.
Здравка Михайлова
Източник: www.evropaworld.eu