В Харманли има каменен мост, известен като „Гърбавия“ заради заострената форма в средата на централния му свод. Построен през 1585г. от тогавашния управител на областта Сиавуш паша, за който се знае, че бил хърватин, който приел исляма и се издигнал до длъжността везир. Надпис на старотурски върху голяма плоча от едната страна на моста обяснява, че той е „свод, по който минава и кралят, и сиромахът“. Под него вече не тече река Харманлийска, защото е отбита преди години с идеята под моста да се направи езеро с лодки. Това не се случва и в момента на това място буквално цари запустение. Освен, че мостът е над сухо корито, той буренясва, защото достъп до него няма – в двата му края са опънати телени мрежи. Слава богу, все пак, че може да бъде сниман.

Някога, когато  водите са минавали оттук, сигурно реката е била толкова пълноводна, че по нея са се движели плавателни съдове – една стърчаща къса каменна колона с ромбоиден връх ни подсказа, че може би за нея те са били завързвани с въжета при акостирането си.

Изоставянето на Гърбавия мост е изненадващо, защото градът грижливо пази спомените си от миналото. На паметна плоча върху стената на къща близо до моста прочетохме, че „На 5/18 септември през 1885 г. населението от Харманлийския край под ръководството на Ганю Буков и Нешо Брайков, членове на местния ТРК (Таен революционен комитет) участва активно в подготовката и извършването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия.“

Недалече от моста пък има старинните останки, върху които старателно е обозначено, че са от някогашния керван сарай, строен в началото на ХVI в., около който възниква Харманли.

Впечатляващ е и паметникът „За чест и слава на Отечеството“, на който са изписани имената на местни жители, загинали през войните.

Харманлии милеят за историята на родния си край.

Оставаме с надеждата, че Гърбавия мост няма дълго да тъне в бурени, а по него ще могат отново да минават пешеходци. Той едва ли ще се срути под тежестта им – толкова здраво е строен!

И тъй като бяхме в Харманли по повод Международния хоров фестивал „Хармония“, който през тази година имаше своето десето издание, хрумна ни и друга идея, когато застанахме под моста и запяхме популярния стих на Иван Пейчев „Под мостовете не шумят реки…“. Усетихме каква великолепна акустика има под свода на моста.

Защо пък там да не се правят концерти на открито и, вместо отклонената река, да се лее музика. В сухото корито има достатъчно място да се сложат столове за публиката.

Следващата година със сигурност ще дойдем отново на хоровия фестивал. Тогава ще видим дали се е променила съдбата на Гърбавия мост.

Автор: Гергина Дворецка

Още снимки на Гърбавия мост може да видите на страницата на фондация „Европа и светът“ във Фейсбук, както и още снимки от Харманли и фестивала.

Сродни публикации в сайта ни:

Академичен хор „Св.Параскева“ пя на Х-ия фестивал „Хармония“ в Харманли

 

 

Източник: www.evropaworld.eu