Ицко Финци отпразнува 90-годишнината си в зала 2/ „Азарян“ на НДК на 25 април 2023 г. с импровизиран моноспектакъл, в който умело вплете лични и артистични спомени, рецитира любими стихотворения, чете свои авторски текстове, свири на пиано, цигулка и акордеон и през цялото време владееше публиката. Тя дишаше и съпреживяваше заедно с него, откликваше на всеки нюанс в настроението му, на всяка шега и самоирония, на която Ицко е майстор.

Още с излизането си на сцената под бурни аплодисменти, той се спря за момент, заслуша се и констатира: „Аплодисменти!“ После добави: „Ама не са като онези…“ И разказа една забавна история как от Сатиричния театър преди много години организирали представление от скечове и песни и Ицко бил определен за конферансие. Той по това време слушал предавания на радио Монако и му направил впечатление чуждестранният водещ, който говорел бързо и публиката много се смеела. Ицко решил също да говори бързо и си намислил при представянето на всеки номер да описва моменти от „кухнята“ на театъра. Предположил, че това ще е забавно. Не се подготвил много, разчитал, че ще му дойде вдъхновението на място. Започнал да конферира, говорел, говорел – разбира се, бързо – и чакал ръкопляскания, но такива нямало. Преди следващия номер пак започнал да говори, като все се стараел да е бързо. Този път имало тук-таме ръкопляскания, били малко повече отпреди, но пак рехави. По идея на самия Ицко пред сцената била поставена кутия, в която зрителите можели да пускат бележки с мнения за спектакъла или предложения какво да се включи във втората му част. През антракта отворили кутията и на повечето бележки пишело: „Това конферансие да се махне!“ „И тогава разбрах – поясни Ицко Финци -, че рехавите ръкопляскания са били с тази цел, подканяли са: хайде, свършвай! И много ми се смяха колегите. “

        

Друг случай, когато искал да предизвика реакция у публиката, но се получило не както е очаквал, било при изпълнението на първата му роля в държавен театър – Димитровградския. Трябвало да играе Трети моряк в пиесата „Оптимистична трагедия“ на Всеволод Вишневски. Героят му бил военнопленник. Имал само една реплика, но от нея се разбирало, че той иска да се направи на луд, за да се спаси от евентуален разстрел или малтретиране. От баща си Ицко бил чувал, че негов познат се правел на луд и, за да е по-убедителен, си слагал сапун в устата, за да пусне пяна. Ицко решил, че и неговият моряк трябва да направи така, но не му се искало да дъвче сапун, а го заменил с паста за зъби. На самата премиера, когато дошъл моментът на неговата единствена реплика, той се обърнал с гръб към публиката, извадил от шинела си пастата за зъби, но от вълнение и сценична треска натиснал толкова силно тубата, че съдържанието й изпълнило цялата му уста, задавил се и не можел да си каже репликата, та спектакълът минал без нея. После в гримьорната паднал голям смях. Колеги го питали: „Вас това ли ви учат в академията?“ Защото Ицко е завършил висше театрално образование, а някои от актьорите в трупата били дошли от самодейността. „Скъсаха ме от подигравки! Но… през втория сезон получих ролята на Подкольосин от „Женитба“ на Гогол!“. Ицко държал и този свой герой да направи по-смешен и му добавил говорни дефекти – да фъфли, да произнася по-особено „ш“ и „ж“, както и френско „р“. „И беше смешно, да! – добави Ицко. – Направо се чувствах щастлив в тази роля… Това беше по-успешната ми проява в Димитровград“.

Със съпруга ми Владимир Дворецки бяхме сред щастливците, поканени на това незабравимо тържество, точно защото дългогодишно приятелство свързваше Ицко Финци с покойния ми свекър, актьора Моше Дворецки, с когото заедно са играли в Димитровградския театър.

         Докато гледахме с каква лекота 90-годишният рожденик се надсмива над себе си, постоянно правехме паралел с друг велик комик – Чарли Чаплин. Големите таланти не се притесняват да влизат в образи, от които всеки горделивец би се срамувал. Но пък е трудно да се сетим за горделивци, които да са създали блестящи комични роли.  

Ицко Финци с родителите си и сестра си Ида като деца

Междувременно на големия екран зад сцената се появяваха снимки от личния архив на Ицко Финци: на семейството му или от негови спектакли. Актьорът правеше кратки и по-дълги коментари на всяка снимка и така маркираше важни моменти от живота си и личности, на които държи: родителите му, които искали да стане голям музикант и затова от 7-годишен започнал да учи цигулка; сестра му – оперната певица Ида Финци, синът му Самуел/Санчо и неговата майка, бившата съпруга на Ицко, близките му приятели Валери Петров, Андрей Даниел, колеги от театъра и киното, с които е работил…

Голямата духовна връзка с неговия син, също талантлив актьор, пролича от едно писмо до Санчо, прочетено от юбиляря, в което споделя с него откровени размисли за отношението си към Бога: за атеизма си, отстъпващ на заден план в трудна житейска ситуация, и възтържествуващ отново, когато всичко се подреди според молитвата към Всевишния. Остава обаче безпокойството какво ли божествено наказание ще го сполети, когато отново признае открито, че не е вярващ. С този свой текст Ицко Финци доказа за пореден път, че освен огромен актьорски и музикален талант има и безспорна писателска дарба.

Естествено, най-често в своя ретроспективен разказ Ицко споменаваше жената, с която споделя живота си през последните години, съпругата му Лиза Боева!

Лиза Боева и Ицко Финци преди прожекцията на съвместния им филм „Вера“ в кино „Одеон“ на 20 април 2023 г.

Запознали се, докато той се снимал в учебен филм за НАТФИЗ, в който бил поканен да играе слепец, скитник между селата.

На черно-бялата снимка: Ицко Финци в ролята на слепеца от филма за НАТФИЗ

Актьорът бил гледал японски филм за някакъв самурай, който, макар и сляп, безпогрешно съсичал враговете си и си казал, че ще изиграе такъв слепец – не жалък, а боен, енергичен! Качил се на колата, пристигнал на снимките и там се запознал с Лиза Боева. „Така полека-лека сложихме началото на нашето съвместно творчество. Направихме документални филми, направихме платформа в Интернет. Казва се „Филизи 33“ – от първите срички на Финци и Лиза. 33, защото тя беше на 33 години, когато се запознахме, а аз съм роден през 1933 г.!“

След тези думи на актьора на екрана зад него се появи снимка с дъщеричката им Матилда.

Камерата се насочи към седящото в центъра на залата момиченце и неговият татко му изрецитира едно от най-прекрасните стихотворения на Валери Петров за любовта, която създава нов живот:

 „Какво е валсът? – питаш ме ти.

То е танц, при който човек се върти.

Върти се не сам. Въртят се двама.

За валса са нужни кавалер и дама.

Преди доста години един момък видял

една млада девойка на някакъв бал.

Той на валс я поканил. Тя му дала ръка

и валсът, и валсът завъртял ги така

вихрено радостно, че скоро след бала

се оженили те и тя с радост му дала

три четвърти цели от своето време

и той дал й три четвърти от своето бреме

и в три четвърти такт се родило бебе,

което приличало четири четвърти на тебе…“

Към края на моноспектакъла си актьорът прочете свой текст, в който разкри, че е запазил детското у себе си през годините: „Едно дете плаче само в стаята. Плаче все по-жално. Нарочно. С умисъл. Иска да накаже онези оттатък, дето са го обидили, унизили. Иска да се почувстват виновни. То знае – тях вече ги гризе съвестта. И в същото време го е срам и го е яд, че си е издало мъката. Но неочаквано му става интересна интонацията на плача му, тембърът, извивките, родили се от душевната смесица. Идва му наум да изпробва нови извивки. Завладяват го безкрайните възможности за импровизация. Продължава да плаче по новия странен начин, изненадвайки се как плачът му заприличва ту на песен, но атонална, ту на вой, ту на сирена за тревога, ту на вопъл, какъвто никога досега не е чувало. То не може да сдържи смеха си. Веднъж избухнал, смехът трябва да се прикрие обаче, да се изкриви, за да не бъде разпознат от онези в другата стая, и резултатът се оказва така покъртителен, плачът му става толкова сърцераздирателен, че като го чува, то се изпълва с жал към себе си. И сълзите му рукват още по-силно. В този момент то знае: светът е устроен несправедливо и няма страдание, по-голямо от неговото. Докато не дойде умората. Това дете съм аз!“.

Всъщност, в описаното по-горе дете всеки би могъл да разпознае себе си, но малцина са онези, които в зряла възраст го разбират. Затова и призивът, отправен от актьорът в следващата песен, която изпълни, по текст на Иван Теофилов и музика на Кирил Дончев, беше:

„Деца, пазете винаги детето,

което сте, и занапред така.

Това ще ви потрябва в битието.

Не вярвате? Повярвайте в детето

и винаги го дръжте за ръка!“.

Красивата поанта на това театрално-музикално преживяване беше песента по текст на Валери Петров за възможността да се живее, която Ицко Финци изпълни в собствен акомпанимент на акордеон. Припевът й е следният:

„Животът, естествено, е нещо сложно,

понякога даже звучи печално,

но да се живее е изобщо възможно,

това е доказано експериментално!“.

През цялото време актьорът, навършващ 90 години, зареждаше публиката с оптимизъм. Споменаваше мимоходом и за тъжни случки в живота си, но без да се оплаква и вайка. Една снимка му припомни уникалните концерти, които изнасяше с различни известни музиканти в кръчмето „Сам дойдох“ в центъра на София. Конкретната снимка беше с участието на Васил Пармаков. Ние пък сме имали шанса да присъстваме на негов концерт с Милчо Левиев и съпругата му Вики Алмазиду – писали сме за това на сайта ни. За съжаление, артистичното кръчме вече го няма, но Ицко, макар и с болка в сърцето, предпочете само да отбележи този факт, без да задълбава в темата за заличаване на знакови места за градската култура. Все пак се бяхме събрали да празнуваме рожден ден, не искаше да ни натъжава.   

След финала публиката беше готова да го гледа и слуша още и още, но талантливият човек знае кога да постави точка, за да остави у зрителите усещането за възхита.

На преден план на снимката е режисьорката Маргарита Младенова, родена също на 25 април, която Ицко Финци специално поздрави по време на моноспектакъла си.

Радваме се, че станахме свидетели на вълнуващия момент, когато след моноспектакъла си юбилярят получи торта от двете си деца – актьорът Самуел/Санчо Финци и малката си дъщеричка Матилда.

Надяваме се от снимките, които направихме, да усетите атмосферата на този уникален рожден ден! Целия ни фотоалбум от него може да видите тук.

Гергина Дворецка

Сродни публикации на сайта ни:

Ицко Финци с юбилейна прожекция в кино „Одеон“

„С Ицко Финци в „Сам дойдох“

Артистична вечер с Ицко Финци и Милчо Левиев