Табела на входа на гръцкия ресторант ΦΙΛΑΡΑΚΙΑ („приятели“ на гръцки) в Сандански Снимка: Здравка Михайлова

По повод присъединяването на България към еврозоната тежката артилерия на гръцката преса вестник „Катимерини“ излезе с няколко коментарни материала в началото на януари. Опитният журналист Ставрос Тзимас, познавач на Балканите и наблюдател на процесите, особено в съседните на Гърция страни, пише в една от публикацията, със заглавие „Българите казват „добре дошло“ на еврото“:

От този месец Гърция и България се свързват още повече, тъй като двете страни ще бъдат вече обединени и от евровалутата. Процесът на уеднаквяване започна през 2007 година с присъединяването на съседната страна към Европейския съюз, продължи с Шенгенския договор и ще бъде завършен с въвеждането на еврото.

Казано накратко, двете съседни страни разполагаме вече с единно пространство, единен пазар и обща валута. Несъмнено става дума за исторически момент не само за Балканите, но и за това как две държави, два народа с обременено минало на взаимоотношенията, могат да съжителстват хармонично в един общ дом, в случая този на Европейския съюз.

Гърци и българи са воювали и са проливали реки от кръв  – през Първата и Втората световна война, през Междусъюзническата – оспорвайки си територията на днешна гръцка Македония, и в рамките на визията на панславизма за излаз на Бяло море. Огромна мнителност е трупана в периода на Студената война от двете страни на Родопите и Беласица, където бяха разположени ракетни установки: SS-19 в Южна България, „Honest John“ в Северна Гърция, носещи ядрени глави (Лангадас, Аргируполи, Килкис).

Сега всичко това е останало в миналото.

Европейският съюз може да има хиляда и един недостатъци и слабости, но той доказа, че може, подслонявайки под един покрив стари врагове, да направи от тях приятели и те да разрешават всякакви различия помежду си по мирни начини.

Примерът на Гърция и България е този, който трябва да бъде следван и от страните-кандидатки за присъединяване към Съюза от Западните Балкани, за да бъдат подпомогнати за постепенно заличаване на прастари етнически конфликти и претенции относно границите, удавили района в кръв.

С присъединяването на България към еврозоната, а по-късно и на Румъния – тя вече е в Шенген – се формира единен пазар, който ще работи по европейски правила, по дъгата от Северна Гърция до Дунава и отвъд него, до Карпатите. От трите държави зависи да укрепят сътрудничеството помежду им. От гледна точка на географията и на геополитиката Гърция с нейните морета, пристанища, вертикалните пътни и енергийни коридори притежава привилегировано разположение в цялата тази многопластова мобилност.

Най-вече българи и румънци заливат крайбрежията и пазарите в Северна Гърция, купуват имоти и дребни предприятия, не за да ни „колонизират“, а – както казва приятел от Серес, който наблюдава спускането от Север – защото „българинът иска море“.

Исторически той винаги го е искал, но сега има възможността да му се наслаждава без оръжия и армия, а просто с евровалутата си, би допълнил някой познавач на историческата наука. И заради това той е добре дошъл.

В първите дни на януари атинският хумористичен вестник „То пондики“ също излезе с публикация за ефектите от въвеждането на  евровалутата, опит за социо-икономически анализ как тази промяна ще повлияе психологически, а и реално, върху гърците, посещаващи страната ни. Публикацията е озаглавена „България в еврозоната: Да се подготвим да забравим (евтината) страна, която знаем“.

Години наред България не беше просто съседна страна. Тя беше нашето икономическо убежище. Мястото, където гърците можеха да си поемат дъх: евтини покупки, евтина храна, евтини пътувания, един достъпен уикенд. Това обаче се променя. Не зрелищно. Не от единия ден на следващия, но окончателно. С присъединяването на страната към еврозоната от 1 януари 2026-а България постепенно се сбогува с ролята на „евтин“ балкански съсед и влиза в категорията на нормална европейска дестинация. А това за гръцкия консуматор изглежда не е обикновена подробност. Може да се окаже дори смяна на епохата.

Еврото не е просто валута. То е начин на ценообразуване

На онези, които казват, че нищо не се променя, понеже левът бил „привързан към еврото“ и преди това, им убягва същността. Еврото не действа неутрално. То променя начина, по който мислиш цените. Променя сравненията. Променя очакванията. Кафето престава да бива сравнявано с кафето в Комотини и започва да гледа към Любляна. Хотелът престава да се конкурира с този в Серес и обръща поглед към Балтийските страни. Търговецът престава да мисли за „нуждаещия се“ грък и ценообразува „нормално“ за европееца. Не става дума за шок. Става дума за успоредяващо балансиране.

От „хайде да ходим на пазар“ до „май вече не си струва“

По-мълчаливата, но решаваща промяна ще проличи на границата. В продължение на години пътят към България беше една малка икономическа победа: да заредиш резервоара с бензин, да напазаруваш в супермаркета, да хапнеш един евтин обяд. Не луксове – необходимост. При най-песимистичния сценарий това преимущество не изчезва. Просто престава да си заслужава усилието. А когато изчезне усещането, че „си на изгода“, навикът бързо отмира. Цифрите може да показват малки увеличения. Психологията, обаче, се променя рязко.

Капанът на „лекото увеличение“

Взрив на цените няма да има. Няма да видим Атина в София. Онова, което ще видим, е нещо по-подмолно: малки, непрекъснати увеличения. Петпроцентни тук. Седем процента там. Закръгляне на цените навсякъде. На кафето, услугите, в туризма. След две-три години „евтиното“ ще се е превърнало просто в „по-малко скъпо“. А това за потребителя прави огромна разлика. Историята е показала, че с въвеждането на еврото страните не поскъпват отведнъж. Просто престават да бъдат евтини.

Туризъм: от „дюшеш“ до „един избор между много други“

За гръцкия „дребен“ турист България работеше като противотяжест срещу гръцката скъпотия. Когато обаче хотелът вече не е почти „без пари“, когато храната не е „на половин цена“, когато преживяването не е очевидно по-евтино, тогава се поражда безпощадният въпрос: „Защо да отида там?“ И тогава потоците се обръщат. България престава да бъде подразбираща се по дефиниция. Тя се превръща просто в един от многобройните избори. На един пазар, където гъркът пресмята всичко, това е достатъчно, за изчезне преимуществото.

Краят на една полезна илюзия

Нека го кажем пределно ясно, дори да звучи сурово: „евтината“ България беше и една гръцка илюзия на необходимостта. Начин да компенсираме собствената си скъпотия. С еврото тази илюзия свършва. България не става скъпа. Става нормална. А за гръцкия потребител „нормалното“ никога не е утеха.

Заключение без разкрасяване

Присъединяването на България към еврозоната няма да взриви цените. То ще хвърли обаче във въздуха идеята, че в съседство с нас има една постоянно евтина дестинация. А това, колкото и бавно и безшумно да става, променя окончателно отношението на гърците с България.

Превод от гръцки Здравка Михайлова

Източник: www.evropaworld.eu