14 юли става национален празник на Франция през 1880 г. – разказва в интервю за вестник „Фигаро“ неговият зам.-главен редактор Жан Севилиа, историк и писател. Преди това, по времето на Наполеон III, датата, на която французите са отбелязвали националния си празник е била 15 август, деня на Успение Богородично, важен за католическата църква. През 1879 г. републиканците стават мнозинство във френския Сенат и решават да въведат национален празник, който да отговаря на техните политически разбирания  и същевременно да пресече влиянието на църквата. Още от 1872 г. републиканската партия отбелязва неофициално 14 юли. Видният републиканец Леон Гамбета (1838-1882 г.) определя така събитието, белязало този ден през 1789 г.: „парижани се вдигнаха, не за да съборят каменната Бастилия, а за да разрушат истинската Бастилия: Средновековието, деспотизма, олигархията, роялизма.”

Закон, обнародван на 6 юли 1880г., гласи, че Републиката определя 14 юли като национален ежегоден празник. Тази дата не е била приета веднага безрезервно от всички – нито консерваторите, нито представителите на църквата са се възторгвали от смисъла, който са влагали в нея републиканците. Това продължава до Първата световна война. На 14 юли 1919 г. в Париж има парад на френската армия, в който участват и военни от всички страни победителки във войната. Оттогава – казва в интервюто си Жан Севилиа – постепенно празникът започва да става общонароден.

Истината е, че при превземането на Бастилията са освободени 7 жертви на абсолютизма, от които четирима фалшификатори, двама луди и един осъден за разврат. Станалото обаче се превръща в исторически символ на победата над кралската власт.

На въпроса дали точно от 14 юли 1789 г. започна краят на един свят, историкът Жан Севилиа посочва и други емблематични дати от същата година:

„На 20 юни 1789 г. депутатите от Третото съсловие се обявяват за пълномощници на френския народ, изключвайки от народното представителство аристокрацията и църквата, и дават клетва да не се разделят, докато не създадат Конституция на Франция. Тогава наистина започва Революцията, защото рухват институциите, които поддържат предишния режим. На 4 август 1789 г. са премахнати привилегиите, които са в основата на социалната и териториалната организация дотогава. На 5 и 6 октомври 1789 г., когато тълпата връща кралското семейство в Париж и кралят става затворник на парижките революционери, също започва краят на един свят.“

Така или иначе, датата 14 юли се оказва по-ярък символ за края на един обществен строй.

Цялото интервю на Жан Севилиа във в. „Фигаро“ в оригинал може да прочетете тук. 

На снимката: „Превземането на Бастилията“, акварел от Жан-Пиер Уел (1735-1813 г.)

Източник: www.lefigaro.fr