Би било логично най-щастливият ден за един спортист да е този, в който е постигнал голяма победа. За финландския боксьор Оли Маки обаче това съвсем не е така. Той определя като най-щастлив деня, когато е бил победен в състезанието за световната титла през 1962 г. Филмът на режисьора Юхо Кусманен, включен в 21-ия фестивал София филм фест, представя подготовката на този голям двубой с американеца Дейви Мур, както и самото поражение на Оли Маки. Проследени са събитията, предшествали срещата между двамата боксьори на ринга. Усилените тренировки на Оли съвпадат с влюбването му в Райя. За щастие, неговата любов е споделена, но мениджърът му се опасява, че присъствието на любимата ще пречи на спортиста да се съсредоточи върху тренировките си. Оказва се, че за Оли е точно обратното – отдалечаването на Райа го прави напълно неспособен да мисли за предстоящия боксов мач. В крайна сметка успява да я убеди да се върне и да бъде сред публиката, докато той се бори за световната титла. Явно това обяснява защо за Оли Маки денят, когато не спечелва титлата, е най-щастливият в живота му – в този ден той получава най-голямото доказателство за любовта на Райя. Тя с нищо не показва разочарование от съкрушителната му загуба и Оли осъзнава, че му предстои да изживее живота си с жена, у която винаги ще намира разбиране и морална опора.

Реално става точно така. Днес 80-годишният някогашен спортист и съпругата му Райя са все така заедно. Той страда от Алцхаймер, но тя е неотклонно до него. Всъщност, „Най-щастливият ден в живота на Оли Маки“ е не толкова филм за спорта, а за една истинска голяма любов. И за един много голям човек, какъвто е дребничкият на ръст боксьор в свръхлека категория Оли Маки.

Има моменти във филма, които ще ви изумят: когато групата финландски спортисти и организатори отива на летището, за да посрещне самолета с американския боксьор, Оли подарява на съперника си букет… Когато по време на самото състезание три пъти е нокаутиран от Дейви Мур и по време на втория рунд реферът обявява края на срещата, първата дума, която зашеметеният от ударите Оли казва на помощниците си, притичали към него на ринга, е: „Букетът!“ Той предварително се е погрижил, в случай, че не спечели мача, да засвидетелства уважението си към своя съперник. И победителят получава голям букет цветя, купен от победения.

По брой на медалите Оли Маки отстъпва на други боксьори, спечелили световна слава, но си остава един от най-изявените спортисти на Финландия.  През втората половина на 1950-те години той играе за националния отбор по бокс, четири пъти става шампион на националния шампионат, два пъти – шампион на Скандинавия, бил е европейски шампион, участвал е в много международни турнири. Но онова, в което Оли Маки ненадминат, е неговото спортсменство. За него състезането е несъвместимо със спортната злоба – то е игра, премерване на силите, а не битка за победа на всяка цена в името на славата и парите.

Зрителите, които търсят специфичната тръпка на спортните филми, ще открият в „Най-щастливият ден в живота на Оли Маки“ много сцени, свързани с подготовката за състезанието – драматичните ултиматуми за намаляване на теглото, за да влезе състезателят в съответната категория, усилията на мениджъра да го превърне в рекламно лице, неизменното присъствие на журналистите. Финалът на филма обаче е далече от спортната шумотевица – Оли и Райя се разхождат край брега, покрай тях минава възрастна двойка – мъж и жена, хванати за ръце. „Дали ще бъдем като тях?“ се питат героите от филма. Всъщност, режисьорът Юхо Куосманен е поканил за епизода с преминаващите за секунди на екрана двама влюбени възрастни хора самия Оли Маки и неговата съпруга!  

Впечатляваща е играта на двамата изпълнители на главните роли – Ярко Лахти като Оли и Оона Айрола – Райя. Поздравления заслужава и младият режисьор Юхо Куосманен, който е успял да изведе поуката от живота на боксьора Оли Маки: спортните битки отшумяват, но онова, което остава, е щастието да споделяш дните си с любим човек.

Не е чудно, че Юхо Куосманен се интересува от популярния финландски боксьор – двамата са родени в един и същ град, Коккола, където спортистът явно е легенда. След премиерната прожекция на филма в София на 13 март, режисьорът сподели пред българската публика, че веднъж е пропътувал над 500 километра, за да отиде види пиеса, посветена на Оли. Пиесата била отчайващо лоша, но тогава Юхо Куосманен си задал въпроса какво би могъл да разкаже самият той за спортиста. В резултат се появява филмът „Най-щастливият ден в живота на Оли Маки“. Актрисата Оона Айрола също присъства на софийската премиера и изказа благодарността си към режисьора, че е успял да й разясни всички нюанси в ролята, които отначало са й се стрували донякъде неразбираеми.

Филмът е черно-бял. „Преценихме, че чернобелият вариант най-добре отговаря на замисъла ни“ – обясни Юхо Куосманен в София. Може би, за да покаже живота без излишно разкрасяване и да се открои на неговия фон красивата любов на Оли и Райя.

Автор: Гергина Дворецка

Повече за филма и за прожекциите му в рамките на София филм фест може да прочетете тук.

Сродни публикации в сайта ни:

Финландската вечер на София филм фест

 

Източник: www.evropaworld.eu