Концерт-спектакъл „Царицата на чардаша“

Публикувано:
19:10ч / 22.01.2016г
Брой прочитания:
759
Брой коментари:
0

„Царицата на чардаша“ на Имре Калман може да се нарече Царицата на оперетите. При това – вечно млада достолепна Царица, защото вече от век шества на сцените в много държави.

В навечерието на Деня на унгарската култура – 22 януари, в столичната зала БИАД беше представен концерт-спектакъл с популярни арии и дуети от оперетата. Поводът е 100-годишнината от премиерата й в Будапеща. Събитието организираха Унгарският културен институт в София и списание „Арт Панорама“. Във встъпителното си слово г-жа Дьорди Димитров, директор на института, припомни накратко историята на самия Ден на унгарската култура, обявен официално през 1989 г. Датата 22 януари е избрана, защото на нея през 1823 г. Ференц Кьолчеи написва стихотворението „Химн“. То се превръща в химн на Унгария, когато през 1844 г. композиторът Ференц Еркел създава музика по него.

По време на спектакъла публиката научи любопитни подробности от историята на самата оперета. Разказвач и водещ беше режисьорът на представлението Николай Павлов, който изпълняваше ролите на Имре Калман и на Едвин – героят, с когото композиторът се е идентифицирал, докато е пишел „Царицата на чардаша“.

През пролетта на 1914 г. известните немски драматурзи Лео Щайн и Бела Йенбах предлагат на Калман да напише музиката към историята на вариететната певица Силвия Вареску и влюбения в нея граф Едвин Роланд. Калман се захваща веднага с композиране, но точно тогава избухва Първата световна война и той спира работата си. Струва му се неморално да пише подобна музика, докато по фронтовете гинат войници. Твърди се, че друг велик композитор – Франц Лехар, го убеждава колко е важно точно в този момент да се създават прозведения, които вдъхват оптимизъм на хората. Така след едногодишна пауза Имре Калман завършва оперетата. Първата й премиера е обявена за 13 ноември, петък, 1915 г. във Виена. Композиторът обаче е много суеверен и държи датата да се промени, което се оказва трудно, защото спектакълът вече е включен в програмата на виенската Щатсопера. Калман държи на своето и проявява находчивост: убеждава един от главните изпълнители, че по време на последните репетиции не е бил особено убедителен, като между другото подхвърля: „Не се ли тревожиш, че трябва да пееш в петък, 13-ти…“ Това кара тенора буквално да загуби гласа си – от притеснение или заразен от суеверието на композитора… Затова в крайна сметка премиерата е отложена за 17 ноември.

Във Виена „Царицата на чардаша“ се задържа за дълго в програмата – има 2000 представления. В Берлин спектакълът се играе ежедневно в продължение на две години. Унгарската премиера е през 1916 г. Оперетата се изграе по света под различни имена: „Да живее любовта“, „Силва“, „Циганската принцеса“, докато накрая се утвърждава окончателно като „Царицата на чардаша“. Първото й изпълнение в България е на 5 декември 1918 г. в новопостроения Свободен театър в София. Оперетата повдига духа на българските зрители след трагичната за България Първа световна война.

Творбата на Калман изпълнява същата мисия, когато през трудната 1941 г. Болшой театър е евакуиран в Новосибирск. Творческият екип на театъра избира да изпълни именно „Силва“ (както тогава се наричала оперетата) , за да разведри настроението на войниците, които трябвало да се отправят на изток на следващия ден. Това се оказва добра идея – докато пътуват в ешелоните, младите мъже си пеят: „Красотки, красотки, красотки кабаре“ (както е известна в руски вариант „Жените, жените, ах, ангели са те“).

 Солистите, които българската публика аплодира в софийската зала БИАД на 21 януари, бяха: Рада Носикова – Силва Вареску, Милена Гюрова – Щаси, Велин Михайлов – Бони, Людмила Чешмеджиева – Цилика, на рояла – Светлозар Лазаров. Зрителите през цялото време припяваха популярните и любими арии и дуети.

По време на представлението Людмила Чешмеджиева отдаде почит на най-голямата българска „царица на чардаша“ – Мими Балканска, която е блестяла в ролята на Силва в периода между двете световни войни, както и на унгарската й „посестрима“ Хана Хонти. Точно Хонти е причината творбата на Калман да преживее своя ренесанс през 1956 г. – заради голямата певица бива поставен по-силен акцент върху ролята на Цилика, която дотогава е била второстепенен персонаж.

Накрая изпълнителите изведоха на сцената емблематичния за българската оперета Арон Аронов, който седеше на първия ред. Макар и само с една-две музикални фрази, които изпя, той показа за пореден път високата си класа и свежестта на гласа си, след което вдъхновено пожела: „Нека животът ви да прилича на оперета, защото в нея краят винаги е красив!“

Със сигурност всички почитатели на този музикален жанр се съгласяваме с това!

Повече снимки от събитието може да видите на страницата на фондация „Европа и светът“ във Фейсбук.

 

 

Източник: www.evropaworld.eu