Говори проф. Жан-Марк Овас, вляво е портретът на Виктор Юго от 1875 г. Колаж: Владимир Дворецки

Поредното стойностно събитие, организирано от Френския институт в България беше лекцията на Жан-Марк Овас, професор по френска литература в катедрата по френска поезия от XIX-ти век в Университета Сорбона, която се състоя на 16 април 2026 г. Поводът беше 150-годишнината от Баташкото клане, във връзка с което Виктор Юго отправя пламенен призив във френския парламент през август 1876 г., публикуван още в следващите дни от много френски и английски всекидневници. и разтърсила света. В него подробно разказва за жестоката разправа с населението на Батак. Това дава основание на Юго да постави въпроса за създаване на Европейски щати със столица Париж, в които подобни жестокости биха били  недопустими. Професорът беше поставил за мото на лекцията си последното изречение от въпросния призив: „Бъдещето е Бог, теглен от тигри.“

Заглавието на призива е „За Сърбия“. Обяснението, което проф. Овас дава, е, че не става дума за объркване на географията, а че Юго иска да предпази Сърбия от съдбата на България. По същото време Сърбия води война с Османската империя и търпи загуби. Като доказателство, че Юго е знаел за българския народ, лекторът изнесе факта, че в личната му библиотека я е имало книгата на икономиста Жером-Адолф Бланки „Пътуване из България през 1841 г.“. (Книгата е издадена на български от „Колибри“ през 2005 г.) Това, разбира се, не може да гарантира, че я е прочел, но фактът, че страниците й са били разрязани, говори, според проф. Овас, че вероятно поне я е прегледал.

 Професорът направи и кратък обзор на реакцията от българска страна на написаното от Юго за Батак – дълбока признателност и възхищение от гения на писателя: благодарственото писмо, подписано от Любомир Золотович от името на български студенти в Монпелие с дата 31 август 1876 г., и дипломата от 26 октомври, с която Българско централно благотворително общество обявява писателя за свой почетен член.

Говори директорът на Френския институт Люк Леви Снимка: Владимир Дворецки

Лекцията беше открита и закрита от директора на Френския институт Люк Леви, който препоръча на четящите български език в залата (където присъстваха и много французи) да видят новия брой на сп. „Култура“, в който е публикувано интервю с проф. Овас.

Интересна беше и дискусията след лекцията. Дългогодишната служителка във Френския институт и известна българска франкофонка Мария Конакчиева коментира, че Виктор Юго не е достатъчно почетен в София, където на негово име има само една малка улица, докато на Уилям Гладстон е наречена по-дълга и по-централна софийска улица. Люк Леви поясни, че в Батак има паметник на френския писател.

Паметникът на Викторл Юго в Батак, на който е изписан откъс от призива му по повод баташкото клане Снимка: сайта на община Ракитово

В отговор на въпрос от публиката беше засегната и темата за еволюцията на Юго от роялист в младостта си до непоколебим републиканец в зрялата си възраст.

Хубавото на такива лекции е, че ни карат да търсим още информация за представените факти.

През годините често в български печатни издания е било премълчавано, че призивът на Юго е озаглавен „За Сърбия“ и вместо това е вписвано името на нашата страна. Разбира се, трябва да се придържаме към истината, а тя е, че в речта на френския писател никъде не се споменава България или българският народ. Дори в даден момент при преиздаването на речта му във френски издания името на Батак е объркано с БаЛак, поради близостта в изписването на съответните букви на латиница. Объркването на България със Сърбия е било забелязано още от съвременниците на Юго и коментирано в англоезичната преса. За разлика от него Уилям Гладстон, който също излиза с пламенна защита на българското население след погрома на Априлското въстание, пише през 1876 г. брошурата „Българските ужаси и Източният въпрос“, от която са продадени 200 000 екземпляра само за три месеца. Независимо от объркването обаче, думите на Виктор Юго по повод Баташкото клане са пропити с толкова дълбоко възмущение от зверствата и искрено съчувствие към жертвите, че показват огромното сърце на френския гений и силата на словото му.

Призивът може да прочетете в оригинал тук.

Видеозапис на лекцията във Френския институт в България може да видите на страницата на института във Фейсбук.

Текст: Гергина Дворецка

Още снимки на Владимир Дворецки от събитието може да видите тук.

Източник: www.evropaworld.eu