Левски споменат за пръв път в американската преса през 1895 г.

Публикувано:
12:39ч / 19.02.2024г
Брой прочитания:
400
Брой коментари:
0

Паметникът на Левски в София в наши дни

Националният ни герой Васил Левски е бил споменат в печатните медии на САЩ за пръв път едва през 1895 г. – 22 години след смъртта му. Това показва онлайн проверка на екипа на „Европа и светът“ в сайта на Библиотеката на Конгреса – най-голямата библиотека в света.

Интересен е фактът, че тази първа публикация за нашия революционер се появява във вестник „Абендблат“, излизащ на немски език в Чикаго. В броя от 30 ноември 1895 г. на шеста страница е отпечатана неозаглавена дописка за откриването на паметника на Левски в София. Материалът не е подписан, но авторът демонстрира доста добри познания за България и за нашия революционер. За съжаление, в дописката не се посочва какви информационни източници са били ползвани.

Ето как започва материалът: “На 3 ноември с големи тържества в София беше открит паметникът на българския революционер Левски, първият паметник на българин от съществуването на Княжеството”. По-нататък се описват перипетиите около изграждането на монумента, който според автора има “по-дълга история от делото на човека, на когото е посветен”. Посочва се, че средствата за изграждането му са били събирани в продължение на 15 години и даренията са били толкова щедри, че е можело да бъде построен много бързо. Но по мистериозни причини правителството неколкократно отлагало откриването на паметника. Журналистът от “Абендблат” коментира, че “тези, които идват на власт, често се срамуват от обикновените мъченици, които ги предшестват”. Монументът на Левски стоял под сиво покривало над осем години. В крайна сметка хората шумно настояли грозната завеса да бъде премахната и така най-накрая паметникът бил открит, макар и недовършен според първоначалния замисъл.

Авторът на дописката представя Левски като “може би най-симпатичният, най-чистият образ в цялата нова българска история”. Той разказва известни за нас (но не и за американската публика) факти от биографията на българския революционер, като изтъква, че “последните две години от живота му са обгърнати от истинска романтична магия”. Левски е представен като съосновател на “Букурещкия таен комитет” (БРЦК – б. а.) и ръководител на т. нар. апостоли, които посещавали населените с българи места на турска територия, за да подготвят въстание. Авторът на дописката подчертава, че Дякона е бил най-безстрашният от всичките апостоли, като се придвижвал от място на място, често използвайки дегизировка, понякога дори облечен като турчин. Така за две години той обиколил цялата страна, като “мистериозно явление и за българи, и за турци”. Най-накрая обаче го застигнала съдбата, както пише “Абендблат”, поради нехайството на един от основните му помощници. На Коледа през 1872 г. Левски бил нападнат в селски хан, заловен след ожесточена битка и откаран в София тежко ранен. Апостола бил изправен там пред военен съд, но не изгубил смелостта си. “Той упорито отказваше да даде и най-малка информация и се задоволи с декларацията, че ако той падне, сто други ще се появят, за да продължат делото му”, изтъква авторът на дописката. Осъден на смърт, Левски “си удрял главата в стената на затвора, за да избегне позора на бесилката”, допълва журналистът. Това обаче било напразно: “полумъртъв, той беше завлечен до мястото на екзекуцията”, където сега се издига величественият паметник.

Както показва библиографската справка за „Абендблат“, той е излизал от 1894 до 1899 г. и е продължител на традициите на немскоезичните вестници, издавани в Чикаго още от 1848 г. Основателите им били германски прогресивни революционери, принудени да напуснат родината си. Те намерили убежище в Чикаго, където немците били най-голямата етническа група през втората половина на XIX век. Наследникът на „Абендблат“ – „Илиноис щатсцайтунг“, достигнал върховия си тираж от 50 000 екземпляра през 1915 г. Но поради антигерманските настроения през Първата световна война вестникът започнал да губи абонати и рекламодатели и най-накрая спрял да излиза през 1922 г.

Следващото по хронология споменаване на Левски в американския периодичен печат пак е в етническо издание. Става въпрос за вестник “Покрок Западу” (което на чешки означава “Прогресът на Запада”), издаван в Омаха, щата Небраска. В броя си от 12 септември 1900 г. той публикува обзорна статия за българските дружества “Юнак”. В материала се твърди, че “първата юнашка дружина е била организирана от Апостола на Свободата Васил Левски в селището Еникьой“. Той отишъл на лов в планината с група младежи, като ги учел на стрелба, прескачане на дерета, катерене на дървета и т. н. Момчетата пеели бунтовни песни и се научавали по даден знак да се събират през нощта на уговорени места. „Левски създава и множество революционни комитети от двете страни на Балкана“, изтъква „Покрок Западу“.

Според вестника, по неговия пример през 1875 и 1876 г. в Търновско, Врачанско, Пловдивско и Сливенско, в чисто български села и градове, се основават тайни младежки дружества, които се събират нощем под лунна светлина по полята и планините, където играят военни игри и пеят бунтовни песни. По-нататък в публикацията става дума за подкрепата, която тогавашният министър на народното просвещение Тодор Иванчов оказва за въвеждането на физическото възпитание в училищата.

Владимир Дворецки

Срадни публикации на сайта ни:

Как пресата в САЩ отрази провъзгласяването на независимостта на България през 1908 г.

Източник: www.evropaworld.eu