На снимката: Мария Павлова в ролята на горската птица в операта „Зигфрид“

Любители на Вагнер изпълниха сцената на Софийската опера по време на специално матине предиобед на 18 май, в Деня на музеите. Поводът за това събитие бе предстоящият Вагнеров фестивал, който ще се проведе от 13 до 23 юни 2024 г.

Водещата на матинето – журналистката Бронислава Игнатова, запозна струпалите се на служебния вход на Операта почитатели на сценичното изкуство с любопитни факти от живота на великия германски композитор. Оказа се, че до 13-ата си година Вагнер изобщо не се е занимавал с музика. Той се насочил към нея, когато написал пиеса и решил тя да има музикално оформление. От самото начало на своето творчество Вагнер се смятал за гений и по-късно наистина бил признат за такъв. Той обаче често бил гонен от един или друг град поради различни скандали. Освен това и кредиторите не го оставяли на мира. Баварският крал Лудвиг II бил негов голям благодетел, но когато Вагнер поискал от него пари, за да се построи операта в Байройт, монархът му отказал, защото щял да разори държавата си. Композиторът обаче успял да осъществи мечтата си благодарение на подкрепата, които получавал от свои почитатели. Вагнер бил антисемит, но сред дарителите за операта в Байройт имало и доста евреи.

Говори Бронислава Игнатова

Водещата разказа и за предстоящия през юни т. г. Вагнеров фестивал. Освен новата продукция на тетралогията „Пръстенът на нибелунгите“, публиката ще може да види и чуе операта „Лоенгрин“, която за последно е била изпълнявана в България през 1968 г. Премиерата й е на 13 юни. В рамките на фестивала ще бъдат изпълнени последователно и „Рейнско злато“ (на 15 юни), „Валкюра“ (на 16 юни), „Зигфрид“ (на 18 юни) и „Залезът на боговете“ (на 20 юни). Фестивалът ще приключи с още едно изпълнение на „Лоенгрин“ на 23 юни.

След тази кратка, но интересна беседа, Бронислава Игнатова покани посетителите на матинето да се отправя към сцената. Тя припомни, че мотото на събитието е „Влезте като артист, излезте като зрител!“, тъй като те са влезли през служебния вход, а ще излязат през официалния.

В сумрачната атмосфера на голямата сцена на Софийската опера любителите на Вагнер бяха посрещани от администратори с фенерчета. Зрителите можаха да видят декори, реквизит и костюми от редица спектакли от „Пръстенът на нибелунгите“ и други произведения на великия композитор. За тях разказа инспекторът на сцената Георги Аврамов, който показа как се кове рейнско злато и колко тежко е стоманеното копие на Вотан. А дългогодишният асистент-режисьор Вера Белева припомни историята на Вагнеровия фестивал в България и авторитетът, който си извоювахме в цял свят с успешното пресътворяване на творчеството на великия германски композитор. Посетителите на матинето получиха и възможността да се насладят отблизо на едно фантастично изпълнение на младата певица Мария Павлова, която литна над сцената в ролята на горската птица от „Зигфрид“ и пееше по време на сложния си акробатичен номер.

В края на матинето зрителите бяха настанени в мраморното партерно фоайе, за да се насладят на няколко арии и дует от произведения на Вагнер. Те бяха изпълнени от популярни певци от трупата на Софийската опера, които вече са получили международно признание. Даниел Острецов изпя ария на Логе от „Рейнско злато“, Радостина Николаева – ария на Брюнхилде от „Зигфрид“, а Габриела Георгиена и Венцеслав Анастасов – дует на Ортруд и Фридрих от „Лоенгрин“. На рояла им акомпанираше Йоланта Смолянова.

След всяко изпълнение публиката възнаграждаваше с аплодисменти певците, а накрая всички артисти се поклониха заедно пред почитателите на Вагнер. В отговор на зрителски въпрос Бронислава Игнатова допълни, че изпълнителите знаят наизуст оригиналния текст на немски език. За това им е помогнала именитата наша оперна певица камерзенгерин Ана Томова-Синтова, която отделяла по няколко часа на ден, за да ги консултира по видеовръзка.

Текст и снимки: Владимир Дворецки

Още снимки от събитието може да видите тук.

Сродни публикации на сайта ни:

Почитатели на Вагнер се събраха в Софийската опера

Източник: www.evropaworld.eu