Продължаваме поредицата от публикации за корените на франкофонията и франкофилията в шестте страни членки на Международната организация на Франкофонията в Централна и Източна Европа. След Румъния, България, Молдова и Армения днес се отправяме към крайбрежието на Адриатика, по-точно в Албания, която се присъедини към франкофонското семейство през 1999 г. Франкофонската традиция в Албания и връзките с Франция са стари. Те датират от XI век, когато един нормандец, Робер Гискар, акостира край албанските брегове. По-късно албанското национално възраждане през XIX век е вдъхновено от френското Просвещение и често идеите му са били изразявани на френски език като по този начин е била установена франкофонската традиция на албанските елити.
Нетрайна независимост, но подкрепена от Франция

Отиваме в Корча, в югоизточната част на Албания, за да научем повече за източниците на франкофонията в страната. В разгара на Първата световна война френските военни окупират тази албанска провинция, която си оспорват Гърция и Австро-Унгария. Франция създава автономна република, администрирана от албанците, преди международните договори да я принудят да напусне територията, както правят и другите окупационни сили. Въпреки това французите създават Френска гимназия през 1917 г., който има определяща роля за албанската франкофония и за близките отношения между Франция и Албания.
През периода между двете Световни войни и дори по-късно Френската гимназия в Корча е известна с това, че в нея се обучава елитът на страната. Там има около 700 ученици на възраст между 12 и 20 години, които са от района на Корча, но и от други места. Работи без прекъсване между 1917 и 1939 г. Така, спускайки котва на място, където действат и други сили като Италия, например, Франция все пак запазва влиянието си „чрез проникването на френската култура в интелектуалния и културния живот на Албания“, според Гийом Робер от списанието „Балканология1“ (Balkanologie).

Франкофония, която устоява

Може да се каже, че оттогава френският език винаги е имал определено място в Албания. От 1990 г. насам страната подкрепя многоезичие. Руският, а след това и френският, „се бяха превърнали в единствените езици за отваряне на страната навън“, според Есмералда Кромида и Нонда Варфи. Те бяха доминиращи по време на диктатурата на Енвер Ходжа, който беше франкофон, учил в Монпелие и Брюксел.

Изучаването на френски език започва много рано и понастоящем той остава вторият чужд език, преподаван в страната. През 2016 г. около 40 000 ученици от началните и средните училища са избрали френския като първи чужд език. Освен това има три езикови гимназии (в Тирана, Елбасан и Корча), а на университетско ниво – две катедри по френски език (в университета в Тирана и университета в Елбасан) и секция с френски език в катедрата по езици на университета в Шкодра.
Албанският се смята за „изолиран сред индоевропейските езици“ , съставен е от две езикови разновидности (гега, който се говори повече в северната част на страната, и тоска – говорен на юг) – сами по себе си могат да бъдат определени като диалекти – с добавено латинско, гръцко, славянско, немско и турско влияние. А и френско, тъй като някои думи като bluzë, trotuar, stazh или pardesy, наред с много други, са влезли в албанския речник.
Многоезичието на новото албанско поколение се проявява днес, както в страната, така и в нейната диаспора, както показва примерът с албанската писателка Орнела Ворпси, завършила изящни изкуства в Милано през 1991 г. и живееща в Париж от 1997 г. насам. Нейният първи роман, написан на френски, „Ще пожелаеш“, се появи през 2014 г. след няколко предходни, написани на италиански език. Още през 2008 г. тя заяви в едно интервю, че многоезичието при нея е „естествено“: „Продължавам да говоря всеки ден на албански с майка си по телефона, на италиански – с моя съпруг, а на френски – на улицата. И вярвам, че езикът в моите разкази е синтез на много езици и смесица от култури ”.
Можем да споменем и сопраното Инва Мула, хореографа Ангелин Прельокай, художника Анри Сала, който дори представи Франция на Венецианското биенале през 2013 г., или цигуларя Теди Папаврами. Всечки те са свързали живота си с френския език, както и един от най-големите съвременни писатели, Исмаил Кадаре, който в момента живее между Франция, където получи политическо убежище през 1990 г., и родната си страна, Албания.

Албания във Франкофонията

Удивително е колко успешно албанките и албанците продължават да изучават и да владеят френски език. Много видни представители от сферата на изкуството, културата и политиката споделят любовта към този език – настоящият министър-председател Еди Рама е перфектен франкофон, както и неговият предшественик Сали Бериша.
Затова не е изненадващо, че Албания се присъедини към Международната организация на Франкофонията през 1999 г. В допълнение към националните и международни обучения и дейности, координирани от Регионалния франкофонски център за Централна и Източна Европа (CREFECO) на Международната организация на Франкофонията, Албания винаги е била активна, организирала е събития или обучителни курсове, насочени към популяризирането на френския език, както и на ценностите, отстоявани във франкофонската общност. Можем да споменем семинара за по-нататъшното обсъждане на дистанционното обучение за младите начинаещи действащи учители (JEDA), през септември 2016 г., лятното училище „Свободни заедно“ на тема „Студентско участие в живота на университета и общността“ през юни 2017 г., регионалния семинар за политическото представителство на жените в страните от Централна и Източна Европа в Тирана през юни 2018 г., както и регионалния летен лагер „Свободни заедно, премахваме границите“ през август 2018 г.
Накрая нека подчертаем голямата жизненост на албанската франкофония, която се изразява всяка година през март с грандиозна Пролет на Франкофонията. Тази година тя беше под патронажа на посланиците на фпанкофони в Албания и беше координирана от Френското посолство и Алианс фпансез в Тирана, с подкрепата на Международната организация на Франкофонията. В рамките на Пролетта на Франкофонията в Тирана се проведе второто издание на Форума на жените франкофони в Албания, посветен на професионалното обучение на жените и предприемачеството. В богатата програма на Пролетта бяха включени прожекциите на дванайсет филма, музикални вечери, дискусии и конференции, изложби, кръгли маси, театрални представления и семинари под надслов „Свободни заедно“ в различни градове на страната. Не бива да порускаме и многобройните дейности, организирани в клас от учителите по френски език.

Публикацията на френски език може да прочетете в рубриката Francophonie на сайта ни

Източник: МОФ