Институтът за литература към БАН в партньорство с Националния литературен музей и Столична библиотека осъществи проекта „Българската литературна класика – знание за всички. Неизвестни архиви и културни контексти“ по Програма БГ 08 „Културно наследство и съвременни изкуства“, известна като „Норвежката програма“.
Целите на проекта са: събиране, систематизиране, познавателно обогатяване, дигитализиране и съхраняване за поколенията на културното наследство на 13 български литературни класици: Петко Р. Славейков, Иван Вазов, Михалаки Георгиев, Пенчо П. Славейков, Пейо Яворов, Елин Пелин, Николай Лилиев, Христо Смирненски, Асен Разцветников, Елисавета Багряна, Никола Вапцаров, Фани Попова-Мутафова и Димитър Димов.

Ръководител на проекта е доц. д-р Елка Трайкова от Института за литература към БАН. Координатори от трите институции са: доц. д-р Пенка Ватова (ИЛ – БАН), Катя Зографова (Национален литературен музей) и Юлия Цинзова (Столична библиотека).
Изложбата, която бе открита в Столична библиотека на 26 октомври представи резултатите от проекта.
Автори на изложбата са гл. ас. д-р Иван Христов, Институт за литература към БАН, Донка Билярска, главен уредник в Национален литературен музей. Графично оформление: Милена Георгиева

Над 200 000 са дигитализираните документи и вещи от фондовете на 13-те писатели, които ще представя напълно безплатно в уникално уеб базирано хранилище порталът „Българската литературна класика – знание за всички“, създаден в резултат от работата по проекта. Профилите на класиците ще бъдат обогатени и чрез литературоведски статии, които актуализират познанието за творчеството им, както и чрез уникален библиографски каталог на публикациите от и за тях в българската периодика. Архивната сбирка на детския периодичен печат, съхраняван в Столична библиотека, ще бъде представена в 50 000 дигитални копия.

Специален раздел на хранилището ще съдържа богат дигитален фонд с художествена литература и хуманитарни изследвания на българския ромски етнос (книги, периодични издания, снимки). Порталът и цялото дигитално съдържание на проекта се базират на модерните мощни сървъри на Столична библиотека. Проектът включва още изработването на виртуални колекции, помагала с учебно-приложен характер, мултимедийни презентации.

Още снимки от събитието в Столична библиотека може да видите на страницата на фондация „Европа и светът“ във Фейсбук.

На 31 октомври 2016 г. в Медия център на БНР беде проведена заключителна лектория за запознаване с резултатите от работата по проекта и беше представен 30-минутен филм, разказващ за най-интересните непознати културно-исторически обекти от проучените архиви.

 

Източник: Столична библиотека