Какво общо може да има между едно стихотворение и едно престъпление? Дали това, че неподвластното на ограничения поетично вдъхновение може да бъде смятано за престъпление срещу убогостта? Или очевидната препратка, че името на тази атинска книжарница–арт бар „Poems and Crimes” („Стихотворения и престъпления“), което на гръцки звучи съвсем римувано „Пиимата ке енглимата“ (Ποιήματα και εγκλήματα), обозначава храм на книгите, специализиран за поетични издания и криминална литература, но не само. Защото по книжните му рафтове може да бъде открито широко ветрило от съвременни и класически заглавия. Всъщност „свърталището„ на поетичната престъпност представлява приветливо пространство, в което, докато разлистваш книги, можеш да слушаш вечер джаз или ребетика, да участваш в дегустации на вино, да се видиш с приятели на чаша кафе, обяд или вечеря.

За пети път книжарницата на атинското издателство „Гавриилидис“, намираща се в историческия център на града (ул. „Агиас Иринис“ № 17), малко по-надолу от едноименната църква, в посока към ул. „Атинас“) точно до метростанция „Монастираки“, организира през януари няколко събития посветени на Международния ден за възпоминание на Холокоста, 27 януари, като паметта на жертвите ще бъде почетена под наслова „Спомняме си, не използваме“.

Едноименното издателство, основано от семейство Гавриилидис през 1988 г., днес се ръководи от техния син, Сами Гавриилидис. На 13 януари в пространствата на арт бара бе открита самостоятелна изложба-инсталация на визуалната артистка Артемис Алкалай под наслов „Objets trouvés“ („Намерени предмети“), с куратор Мария Стефоси. С нея започна и поредицата прояви от възпоменателната акция. Експозицията продължава до 5 февруари в работното време на книжарницата – от 9:00 сутринта до 21:00 вечерта.

От 2013 г. Артемис Алкалай се е заела с удивително, дълбоко хуманно и вълнуващо фотографско изследване на травмата, паметта и загубата. Пътувайки из цяла Гърция (и в чужбина), тя среща и фотографира последните гръцки евреи, оцелели от Холокоста, като прави „безмълвен” ескиз върху травмата, врязана завинаги в паметта, след седемдесет години, проект не само значим, но изискващ и големи усилия и ресурс. Негово средоточие е издирването на гръцки евреи, оцелели от ужасите на депортацията и концлагерите. Алкалай разкрива духовните селения, в които се проявява неповторимостта на всяка от техните личности, а полето на въздействие, към което се стреми, надхвърля еврейската идентичност и се разпростира до универсално послание. Фотографката е действена творческа личност, която поставя въпроси за човешката участ, като повдига темата за паметта и забравата.

Артемис Алкалай напомня, че през първите десетилетия след войната оцелелите избират мълчанието: „От осемдесетте години на ХХ век, и особено през деветдесeтте, Холокостът започва да навлиза в публичния дискурс”, казва тя. „Едва през последните 20–25 години в Гърция започна да се говори публично за гръцкото еврейство, чрез появяването на първите писмени свидетелства, конференции и оригинални изследователски трудове. Днес крехките образи на оцелелите представляват не само връзка с миналото, но и с нещо отвъд времето и историята. Те са един огромен семеен портрет, в който се оглеждаме всички ние”.

 Изложбата на Артемис Алкалай се вписва в по-обхватна поредица от прояви, с която „Стихотворения и престъпления“ отбелязва Деня в памет на жертвите на Холокоста – беседи, кинопрожекции и финален концерт на 27 януари от музикантите, нарекли себе си „Klezmer Yunan“, тоест „Гръцки клезмер“, казано по турски (Yunan означава Гърция на турски). Музикалната формация с космополитни корени „Klezmer Yunan“ участва в акцията на паметта, организирана от изд. „Гавриилидис“, като представя съвременни интерпретации на мелодии от ашкеназката музикална традиция.

Поместваме в превод отзива на гръцкия литературен критик Мариза Декастро, публикуван в атинското електронно списание „Анагностис“ (“Читател“на гръцки) за творбите на Алкалай:

„Картини от една изложба“

Мариза Декастро

„Отломки от промишлени калъпи за изработване на кукли – глави, тела, ръце, от метал, открити захвърлени като най-вероятно са щели да завършат някъде за претопяване. Били са събрани и изложени – сякаш във витрини, както ги вижда зрителят – експонирани във фотографиите на Артемис Алкалай.

Наистина, отправните точки на изложбата са ясни – разкопки, история, музей – археологията на композициите по стените е очевидна и следователно  надписите под произведенията не са необходими.

В продължение на двайсет години Артемис Алкалай  провежда разкопки в травмата на двайсети век, излагайки лични натрапчиви търсения, възбудени от размисли, срещи, случайни находки и материали, обсесии, които принадлежат не само на нея, но преминават през всички полета на изкуството и литературата.

Експозицията с наслов „Objets trouvés“, със снимани разчленени крайници и глави на кукли, представлява последна част от трилогията на Алкалай „Обсебеност“. Първата й част „Памет“ (1999), в която бяха представени струпани накуп марионетки и скулптирани от бяла канаваца фигури, а по-късно фотографските портрети на гръцки евреи оцелели от концлагерите Аушвиц и Берген-Белзен (2012-2018).

„Обсебеност“ е системна визуална студия за важността на паметта … която е обинение, уличаващо непрекъснатия „декор“ на войната и насилствените депортации и прокуждания, които се отнасят към тялото като към обикновен консуматив… и неговото художествено превъплъщение. Колективните гробове или местата за отлагане на археологически материал, куклите и марионетките, бездушни заместители на човешкото тяло, номерирани и определени като консумативи са бившите депортирани, несварили да бъдат превърнат в отпадъци на индустрията на смъртта.

Творбите шокират с препратката си към витрините и наровете разположени по дължината на стените в Аушвиц. Особено тази с косите на А. А., поставени върху дървена печатарска каса. Това е единствената творба, която подсказва с обема си, като жива част от тялото, човешкото присъствие, купищата от хора предали този продукт, описването му в инвентарните книги на лагера и последвалото го промишлено използване.

Превод от гръцки: Здравка Михайлова

 

Източник: www.evropaworld.eu