От 9 март до 14 април 2018 г., София 79 галерия за съвременно изкуство представя 25 творби на Милена Станиславова в изложбата „Огнено завръщане“. Картините са изпълнени с източната техника батик. Изложбата е под патронажа на Н.Пр. г-жа Сри Астари Расджид, посланик на Република Индонезия у нас.

Огнено завръщане

Четирите стихии, обединени в 25 картини – батици.

Четирите стихии избухват в ново завръщане на сцената, след дълго огнено пътуване на душата, духа, сърцето и ума. Вода, земя, въздух, нарисувани с огън.

Огънят на новото начало, на новата, преродена същност, на новото Аз, на новото време. Огънят на едно няколкогодишно лутане, чиято сила и уязвимост, нежност и грубост, радост и тъга, раждат романтиката, чистотата и красотата на една възкръснала душа. Огънят, чиято помитаща мощ твори Огнени картини. Огънят, чиято магнетичност и власт обсебват ума и сърцето на един Творец. Огънят, с чиято помощ се създава магия. Магията, наречена любов. Магията, наречена Вяра. Магията, наречена Надежда. Магията, даваща мъдрост, безтегловност, спокойствие, красота, светлина, топлина, уют и доброта. Магията, наречена Живот.

В своите картини – батици художникът Милена Станиславова показва своето ново по-силно, по-смело, по-чисто Аз. В Огнените си творения, тя рисува Завръщането си и празнува радостта от необятните красоти, които то ѝ носи, волният полет, който я пренася в един по-добър, по-чудат и пъстър свят.

Огненият свят, който Милена Станиславова пресъздава чрез екзотичната техника батик, е не само отражение на новооткритите пространства на копнежите ѝ, но и мост между две култури, между два бряга – Изтока и Запада. Пречупвайки индонезийската техника батик през своето творческо сърце, тя създава баланс между два напълно различни светогледа – Изтокът с древната си мъдрост, екзотика и одухотвореност и Западът с новаторския полъх, модерното виждане за човека и света.

Милена Станиславова

Родена е в китното родопско село Бенковски. Когато е на 2 години, семейството й се връща в Перник. Завършва българска филология и специализира режисура. Създава много документални филми на различни теми и работи за много телевизионни предавания.

От 1997г. започва активно да рисува с индонезийската техника батик. Започнало като невинно увлечение сега Милена Станиславова може да се похвали с многобройни самостоятелни изложби, а картините й красят домове и офиси по цял свят.

Отсъствала от артистичния свят през последните няколко години, тази изложба е нейното артистично завръщане на сцената.

В картините й изкуството на батика придобива нови измерения, защото се получава синтез между две култури, прехвърля мостове между Индонезия и България, между Изтока и Запада, между изкуствата, традициите и националната идентичност. Те са пътуване между две цивилизации и религии. Пречупвайки техниката на традиционното индонезийско изкуство батик през  българска й същност, се получават интересни и неочаквани визуални решения.

Батик

Батикът е индонезийска восъчна техника за рисуване върху различни тъкани. Процесът е прост – първо дизайнът се очертава върху плата и определени части от него се покриват с горещ восък. След това  се потапя в  багрило. В частите, които са защитени от восъка боята не прониква. Започва се от най-светлия и се върви към най-тъмния цвят на багрене. Този процес може да се повтори толкова пъти, колкото цвята съдържа картината. Когато восъкът се отстрани от тъканта с ютия и вестници, се показва истинската красота на сътвореното.

Не се знае с точност кога и как се е появил батикът, но има артефакти, че повече от хилядолетие индонезийците се радвот на неговата красота. Начинът, по който батикът се носи, сгъва и изработва, зависи от местните обичаи и суеверия. За много провинции в Индонезия са характерни определени цветове и шарки. Например батикът от северното крайбрежие на остров Ява е с ярки цветове, като за мотиви често се използват цветя, птици и други животни. В батика от централните части на острова присъстват предимно цветове от една гама и преобладават геометричните шарки.

През последните десетилетия батикът се радва на голяма популярност и се е превърнал в символ на Индонезия. През 2009 г. заради дългата история на батика в страната и влиянието му върху местната култура ЮНЕСКО го включи в списъка на нематериалното културно наследство на човечеството.

Батикът се използва не само за облекло, но и в интериора за мебелиране, завеси, покривки, пана и различни домакински принадлежности. Техниката на батика се използват от известни художници, за създаването на батик картини, които красят много домове, офиси и колекции.

Повече снимки от изложбата може да видите на страницата на фондация „Европа и светът“ във Фейсбук.

Източник: Галерия „София 79”