Пазолини бил с наши бранници на европейска младежка среща във Ваймар през 1942 г.
Студентската книжка на Пазолини от Болонския университет (вляво). Бранници на площада във Ваймар при откриването на младежката среща през юни 1942 г. Снимки: archiginnasio.it, patrimonio.archivioluce.com Колаж: Владимир Дворецки
Известният италиански кинорежисьор Пиер Паоло Пазолини (1922-1975) е участвал заедно с наши бранници във фестивал на европейската нацистка и фашистка младеж във Ваймар през юни 1942 г. Това стана ясно в резултат на проучване на връзките с България на Пазолини, който по-късно си променя радикално възгледите.
Опитите на нацисткият режим да постави под свой контрол сродните им по дух структури в Европа не засягат само младежките организации. В предишни публикации писах за включването на български творци в инспирирания от Гьобелс т. нар. Европейски писателски съюз (ЕПС), в което основна роля изиграва авторката на исторически романи Фани Попова-Мутафова. ЕПС провежда две срещи във Ваймар през 1942 г. с българско участие. Не е ясно дали Фани Попова-Мутафова не е участвала и в младежкия фестивал в същия град – на снимки сред нашата делегация се вижда дама с подобна на нейната шапка.
Участници в младежката среща във Ваймар (от дясно наляво) от Германия, Италия, Словакия, България и др. Снимка: patrimonio.archivioluce.com
Целта на младежката среща във Ваймар е била да се пропагандира нацистката идеология и да се създаде усещане за единна цел сред младите хора в Германия, нейните съюзници и окупираните от Оста Рим-Берлин европейски страни. На нея са присъствали делегати от 14 страни, вкл. и България. В архива на италианската киностудия „Чинечита“ са запазени десетки снимки от това събитие, провело се от 18 до 23 юни 1942 г. На някои от тях се виждат и български младежи и девойки, които играят хоро в народни носии или участват в официални прояви в браннически униформи. В деня на откриването на срещата например те се намират близо до младите италиански фашисти, сред които е бил и Пазолини. Една от фотографиите е особено важна, тъй като показва откъде са нашите представители. На нея се вижда висок младеж в бранническа униформа, държащ знаме, на което се разчита надпис „Камчия“ и цифрата 7. От проучването ми стана ясно, че това би трябвало да е знамето на 7-ма бранническа дружина „Камчия“ от Варна. За съжаление, служителите от Държавен архив-Варна не можаха да намерят сред запазените при тях фондове никакви документи за визита на бранници от „Камчия“ във Ваймар.
Български младежи и девойки играят хоро по време на фестивала във Ваймар. Снимка: primolevicenter.org
По онова време Пазолини е бил студент по литература в университета в Болоня. Той е бил активист на казионната фашистка младежка организация, както и много други млади италиански интелектуалци. Още като ученик през 1938 г. Пазолини е спечелил националната награда в категория „Драма“ на т. нар. Младежки игри (Ludi Juveniles). Както обяснява Умберто Еко в своето есе „Ур-фашизъм“, става въпрос за уж доброволно, но на практика задължително състезание за всички млади италианци. Самият Еко също спечелил първа провинциална награда на Младежките игри през 1942 г., когато бил десетгодишен. Той заслужил отличието за риторичното си умение при отговор на въпроса: „Трябва ли да загинем за слава на Мусолини и безсмъртната съдба на Италия?“. Отговорът му, естествено, бил положителен. „Аз бях умно момче“, коментира постъпката си Еко.
По онова време покойната ми тъща Маргарита Гаргова е била студентка по архитектура във Флоренция. Тя ми разказа, че заедно с италианските си колеги били задължавани да участват в редовните митинги в подкрепа на фашисткия режим. Но докато италианците скандирали „Дуче, Дуче!“, нашенците викали „Куче, куче!“.
Свързах се по електронната поща с британския учен проф. Робърт Гордън от Кеймбриджкия университет, който е виден експерт по творчеството на Пазолини и е изследвал участието му в младежката среща във Ваймар. Проф. Гордън ми сподели, че бъдещият кинорежисьор не споменава българската делегация на фестивала. Той допълни, че в документите на срещата няма допълнителна информация, освен изреждането на страните-участнички.
Карта на литературния маршрут из Ваймар по следите на Пазолини. Снимка: https://www.literaturland-thueringen.de/
Порталът https://www.literaturland-thueringen.de/, който отразява културното наследство на германската провинция Тюрингия, е създал сайт за виртуална разходка из Ваймар заедно с Пазолини. От нея става ясно, че италианската делегация се е радвала на специално внимание от страна на домакините, които са подчертавали интереса си към германо-италианския културен обмен. Това се е отнасяло не само за официалните лица. В сайта се споменава за 14-годишния немец Герхард Р., който обичал чужди езици и затова се опитал да контактува с италианската делегация. Гледката на младите фашисти, които марширували по улиците, обаче го притеснила, и той се зарадвал, когато се запознал с Пазолини, който се разхождал наоколо. По ирония на съдбата, оказало се, че могат да се разбират само на английски – езикът на „общия враг“. Герхард Р. развел Пиер Паоло из Ваймар, показал му местните забележителности. В края на младежката среща двамата си разменили адресите и след това си изпратили няколко писма и картички, които за съжаление не са запазени. По-късно Герхард Р., който останал да живее в ГДР, с изумление проследил артистичната кариера на Пазолини, но така и не се срещнал отново с него.
Студенти-фашисти, сред които и Пазолини, участват в младежката среща във Флоренция през юни 1942 г. Снимка: archiginnasio.it
След като се завърнал от Ваймар, младият италианец се включил и в последващата международна младежка проява във Флоренция в края на юни 1942 г., където също имало българско участие. Два месеза по-късно той публикувал в списанието „Аркитраве“ – орган на студентите-фашисти в Болонския университет, интересна статия, озаглавена „Италианската култура и европейската култура във Ваймар“. В нея Пазолини споделя размислите си, породени от потапянето му в атмосферата на двете събития, обединени в рамката на „Културен мост Ваймар-Флоренция“. Макар да пише за фашистко издание, младият интелектуалец се разграничава от пропагандата, доминирала тези прояви. Той изтъква с респект някои представители на европейската култура с леви разбирания като Федерико Гарсия Лорка и Пабло Пикасо. За съжаление, Пазолини не споменава изобщо български творци, може би защото все не е срещнал такива.
Откъс от книгата на Вера Ганчева, където е публикувано интервюто й с Пазолини.
Няколко десетилетия по-късно обаче големият кинорежисьор проява искрено уважение към нашата култура. Това става ясно от интервю, което Пазолини дава на незабравимата ни интелектуалка Вера Ганчева по време на кинофестивала в Кан през 1974 г. Проф. Ганчева го публикува едва десетилетие по-късно в книгата си „Телескоп, път и две сиамски котки“ (изд. „Народна младеж“, 1984). Тя изтъква, че Пазолини проявил изключителна благосклонност към нея, тъй като бил само за три дни на фестивала и отказал заявките за интервюта на редица френски и чуждестранни медии. Според нея, това се дължи на „пиететът, който изпитваше към страните от социалистическата общност, интересът към техните завоевания…“. Това донякъде се потвърждава от един от отговорите на Пазолини, в който той изтъква, че „духовните контури на България са очертани съобразно генералните принципи за изграждането на социалистическото общество“. Интервюто обаче в никакъв случай не е пропагандно, от него си проличава сложният и противоречив творчески път на големия италиански интелектуалец.
Автор: Владимир Дворецки
Сродни публикации на сайта ни:
Източник: evropaworld.eu