Най-точният синоним на плагиатството е думата кражба. Интелектуална, но кражба! Докато в изкуството и литературата обаче разобличените в плагиатство са обект на презрение и дори на санкции, в научните среди понякога и достолепни фигури си позволяват да „взаимстват“ от чужди публикации без това да им носи никакви негативни последици.

На научната измама и плагиатство беше посветен един от панелите на колоквиума „Наука и съвест: дали научните изследвания са в услуга на обществото?”, който се проведе в сградата на БАН. В събитието, организирано от Френският институт в България и Българската академия на науките, участваха български и чуждестранни учени.

Как да контролираме научните изследвания? Как да реагираме в случай на измама? Оказа се, че отговорите на тези въпроси никак не са лесни.

В изказването си за социалните аспекти на плагиатството проф. Мишел Бергадаа от Женевски университет не се поколеба да нарече присвояващите си чужди научни публикации „престъпници”. Собствената й дългогодишна практика е доказала, че такива престъпници са и рецидивисти. Понякога те години наред градят научната си кариера, преписвайки от колегите си, случва се да се превръщат в професионални номади, като сменят местоработата си от една държава в друга и това ги прави трудно уловими. На пръв поглед изглежда невероятно, че остават безнаказани! Дори обратното – те са тези, които минават в нападение при опит да бъдат разобличени. Проф. Бергадаа беше категорична: всички, които са искали да се преборят с извършител на плагиатство, са били заплашвани – от самия него или от средата около него.

Кой и защо плагиатства в науката? Не само млади амбициозни учени, търсещи бърза слава, а нерядко и мастити професори се изкушават да се възползват от находките на свои докторанти, на които са научни ръководители. Финансовата облага също е причина за посегателства към чуждо научно постижение.

Как да се реагира? Според друг участник в колоквиума, проф. Пиер-Жан Бенгози от Политехнически университет в Париж, първата нормална реакция е да се говори с извършителя на плагиатството. Само че такъв разговор рядко дава реален резултат. Има и такива, които решават да отстояват авторското си право в съда, но подобно дело обикновено се проточва с години и дори да има положителен изход за ищеца, междувременно той е изхабил нерви и време. Проф. Бенгози напомни колко по-лесни са станали интелектуалните кражби в днешно време в интернет.

Как успяват все пак плагиатствата в науката така масово да минават „между капките”?

Проф. Димитър Бакалов от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН посочи някои причини: преписване от източници, които е трудно да бъдат намерени – публикации на чужд език, стари забравени издания и т.н., или пък от непубликувани текстове, до които плагиатстващият е получил достъп. И в двата случая е трудно да се стигне до първоизточника.

Има някои парадокси в поведението на интелектуалните крадци в науката, констатирал е проф. Бакалов: най-често се преписва абсолютно буквално с надеждата четящите текста да не забележат това или да си замълчат. Защо биха замълчали? Защото, както беше подчертано по-горе, плагиатстващите нерядко са мастити учени с авторитет и се смятат за недосегаеми. Членовете на научен съвет и на жури невинаги биха се осмелили да подронят авторитета му, а това би рефлектирало и върху авторитета на самото научно звено.

Самите участници в дискусията призоваха за нулева толерантност към плагиатството. Недопустимостта на посегателството към чужд интелектуален труд трябва да се възпитава още от ранна възраст. Нормално е да се въведе и практиката всеки учен под публикацията си да заяви изрично, че тя е плод само на собствените му проучвания с точно посочване на използваните източници.

В България надежда дават предстоящите промени в Закона за развитието на академичния състав, където се предвижда създаването на специален орган за борба с плагиатството.

Най-важна обаче остава съвестта на учения.

Гергина Дворецка

Източник: www.evropaworld.eu