Пламен Бейков – един свободен артист в директорския стол на Русенската опера

Публикувано:
14:43ч / 02.10.2023г
Брой прочитания:
637
Брой коментари:
0

17 септември, неделя, 18 ч. Пред Доходното здание в Русе започват да се събират хора. По-възрастните са облечени официално, по-младите също са се постарали да изглеждат подобаващо – като за дълго очаквано, специално събитие. Във фоайето вътре се продават последните останали билети. След час залата вече е пълна. А събитието наистина е специално – Русенската опера открива новия си сезон с премиера на „Дон Жуан“ от Моцарт. Прави го в Доходното здание, защото нейната сцена все още не е готова да посреща публика след пожара на покрива преди три години.

Великолепен спектакъл, което не е изненада за почитателите на този оперен театър. За мен лично по-скоро беше изненада да видя, че в една от съществените за действието роли – тази на Командора, участва неговият директор Пламен Бейков.

В гримьорната преди спектакъл на „Дон Жуан“ във Варна, 2003 г.

Той е роден през 1967 г. в Свищов. Завършил е Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин-Кирил Философ“ (НГДЕК) и оперно пеене в Кралския колеж за музика в Лондон, като преди това специализира в Академията за изкуство и култура при Борис Христов в Рим. През 2020 г. защитава магистърска степен по музикално-сценична режисура в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София. Има над 30 роли в операта и концертни изяви в десетки страни.

От декември 2006 г. е солист, от 2018 г. е и драматург, а от 2022 г. – директор на Русенската опера.

Ето какво сподели Пламен Бейков за пътя на един свободен артист от сцената до директорския стол, за успехите и трудностите, за новите проекти, които се надява да реализира заедно с екипа си в Русенската опера.

Кога за пръв път почувствахте магията на музика?

– С музика се занимавам от малък, някъде във втори-трети клас започнах да свиря на пиано, ходех на уроци. Но в НГДЕК открих, че моето призвание ще бъде класическото оперно пеене. Имахме една невероятна учителка по музика – Людмила Добринова, която реши да създаде младежки камерен хор по подобие на мъжкия състав „Йоан Кукузел Ангелогласния“. Тогава започнах да слушам Борис Христов – първо църковните песнопения, а след това и оперните му изпълнения. Бях като омагьосан от неговия глас. След казармата и след неуспешния ми опит да вляза в Консерваторията с учителя ми по пеене Евтимий Кантарджиев се осмелихме и изпратихме мой запис на Борис Христов. Въпреки че бях много млад и нямах музикално образование, той ме прие да уча при него в Рим със стипендия.

Как стигнахте до Кралския колеж по музика в Лондон?

– Преди да се върна в България, Борис Христов ми каза, че трябва да започна всичко отначало, да намеря начин да получа сериозно образование. И ме изпрати при своята пианистка, с която беше работил в България – Ирина Щиглич. С нея започнах да изучавам репертоар още от предкласиката – Бах, Вивалди, след това въведохме Моцарт малко по малко. От един български тенор, който имаше ангажименти в Англия и който за съжаление си отиде много млад от този свят – Огнян Николов, научих, че Кралските колеж и академия за музика (по онова време те бяха обединени в общ факултет) търсят млади български певци, на които да отпуснат стипендия за обучение. Явих се на изпитите и бях приет. След завършването на колежа останах в Лондон като частен ученик при моята професорка, известната оперна певица Грациела Шутти.

Защо се върнахте в България? Не ви ли привличаха големите световни сцени?

– Годините 1993-1997 бяха сложни, беше трудно да се получи работна виза и това донякъде ме обезкуражи. А и ако трябва да съм честен, аз може да съм учил при Борис Христов, но нямам неговите данни. Вероятно не съм бил предопределен за голяма и сериозна международна кариера. Затова предпочетох да се върна в България и доста време работех като артист на свободна практика.

Не ви ли предложиха щатна работа в някой оперен театър?

– Имах предложения, но аз отказвах. Харесваше ми да съм свободен артист и да поемам различни ангажименти с различни оперни театри, да пътувам с тях в чужбина.

А как един свободен артист сяда в директорския стол?

– Постепенно. Като свободен артист участвах в един проект на Софийската опера с пътувания в Швейцария с „Италианката в Алжир“. Спектаклите дирижираше маестро Найден Тодоров, който по това време беше директор на Русенската опера. Той започна да ме обработва и да ме навива да стана солист на тази опера. Вече бях идвал в Русе и познавах театъра. А Найден Тодоров ме привлече и с бъдещи проекти – Дон Паскуале, който се превърна в моя коронна роля. И се съгласих.

Пламен Бейков в ролята на Дон Паскуале в едноименната опера на Гаетано Доницети, 2014 г.

Никога не ме е привличало да бъда в ръководния екип, но имаше периоди, в които на доброволни начала работех като пиар на операта. Затова много допринесе и моето образование от НГДЕК – имам усет към литературата и словото. Дори мисля, че писмено се изразявам по-добре, отколкото словесно. Това продължи близо 15 години до момента, когато бе обявен конкурсът за директор. Преди това обаче пак Найден Тодоров ми даде възможност за първи режисьорски опити. Това разпали моето любопитство, окуражи ме. А моята британска диплома така или иначе не можа да бъде сертифицирана в България. Така преди три години завърших Музикалната академия с второ образование – музикално-сценична режисура.

Как съчетавате всичко – репетиции и участия в опери, режисура, постановки, турнета, куп административна работа като директор?

– Не е лесно, защото нямам опит и все още се уча. Но имам смелост, имам и много добър екип. Всички, които работят тук, са адекватни, с отворено въображение и желание да се усъвършенстват и ме следват. Благодарение на този екип ми се отварят пролуки във времето, но вече пея по-рядко.

Сцената не ви ли липсва, светлините на прожекторите, аплодисментите на публиката?

– Не. Дали й се наситих, дали се поуморих, или пък съзнанието ми е запълнено с доста други неща – не зная. Режисурата ме увлича повече. Много често се налага да се възстановят оперни заглавия, както направихме сега при откриването на сезона с „Дон Жуан“. Когато режисурата е на друг човек, но спектакълът не е игран много години, тогава се намесва друг режисьор по записки, видеозаписи. Това и направих. Моите деца са големи, нямам семейни ангажименти и съм отдаден изцяло на работата.

Имате ли любима роля и коя е тя?

– Много обичам Дмитрий Шостакович и имах честта да участвам в двете му и единствени опери „Нос“ и „Катерина Измайлова“, в първата редакция – „Лейди Макбет от Мценска околия“. Ролята на Борис Измайлов ми е любима.

В ролята на Борис Измайлов в операта „Катерина Измайлова“ на Дмитрий Шостакович, 2019 г.

А коя е най-трудната?

– Ролята ми в „Нос“. Тя беше по-малка, но доста трудна. Самата опера е авангардна, сложна като музикален материал.

Три години след пожара сградата на Русенската опера все още е в ремонт. Как се справяте?

– Ситуацията е тежка, защото играем в залата на Драматичния театър, единствената голяма общинска зала – Доходното здание. Репетираме на нашата сцена, но тя не е оборудвана и не е готова да посреща публика. Това означава, че 3-4 пъти в месеца всички костюми и декори се пренасят, сглобяват се, след спектакъла се разглобяват отново и се връщат в операта. Жал ми е за хората – техници, гардеробиери, артисти. Вярно е, че повечето имат опит от годините, когато пътувахме на турнета из Австрия, Швейцария, Германия, Испания, почти всяка вечер в различен театър. Може би тези навици ни спасяват, но е тежко.

Кога се очаква да приключи ремонтът?

– Точни индикации нямаме. След пожара в основите на сградата е проникнала много вода, бяха се активирали процеси на потъване. Сега са спрели, но при подготовката на проекта за ремонта бяха открити проблеми в конструкцията. Необходимо е укрепване на сградата, подновяване на инсталациите на сцената, ново оборудване. От ремонт се нуждаят и някои други помещения – гримьорни, коридори, които много се амортизираха след пожара, а са важни, защото са функционално свързани със сцената. Имаме пълна подкрепа от страна на Министерството на културата и уверения, че средства ще се осигурят. Моите мечти са в близките 2-3 години да можем отново да посрещаме публиката тук.

Това означава цели шест години. Не е ли прекалено дълъг този срок?

– Работата е много, свързана е с изготвянето на проекти, обявяване на обществени поръчки, конкурси, което също ще забави нещата. Нашият покрив се запали при проверка на теч след една лятна буря. Работниците нерегламентирано решили да подлепват с горелка върху дървения покрив… По същия начин се запали и покривът на „Нотр Дам“ в Париж година по-рано. Да видим коя от двете сгради ще бъде напълно възстановена по-бързо.

А как се справяте чисто финансово в тия времена?

– Не особено добре. Русенската опера е в много тежък дълг към Министерството на културата.

Как е натрупан този дълг?

– Започнал е да се генерира през един нестабилен период на управление на операта, след като Найден Тодоров напуска. За нарастването му много допринесе и ковид кризата въпреки субсидиите от Министерството на културата за осигуряване на работните заплати. Системата на финансиране е такава, че ако такъв процес не се овладее навреме, самото изплащане на заплати трупа дълг. Ние получаваме месечните си възнаграждения като един безлихвен кредит… Липсата на комерсиална, по-атрактивна, по-популярна продукция, липсата на собствена сграда намалява възможностите за продажба на повече билети и за осигуряване на по-високи субсидии. Поради това се обръщаме и към продукти за по-широката публика.

Но най-скъпият билет за опера при вас е 20 лв., колкото е в киното. Как изобщо оцелявате?

– Не е най-скъпият, но средната цена на всички продадени билети не трябва да надхвърля 20 лв. Такъв е правилникът. Това е елемент от последната засега реформа за финансиране на сценичните изкуства, която беше разработена по времето на министър Вежди Рашидов. Аз не я намирам за успешна. Други театри също имат дългове, което показва, че тази методика трябва да се преосмисли. Субсидията върху един лев от стойността на билета, която получаваме, не е помръднала 9 години, въпреки че цените на всичко друго растат, особено след като започна и войната в Украйна. Изключително трудно е, освен ако не произвеждаш страшно комерсиални неща. Но при нас има други рестрикции – вътрешни, морално-етични и естетически. Ние не сме тук, за да произвеждаме само комерсиални проекти, нали? Нашата мисия в този оперен театър е да възпитаваме в естетиката на това изкуство, което е част от постиженията на европейската цивилизация, чиито ценности се очаква да изповядват и българите. В подкрепа на нашата самоувереност, че сме европейци, все пак трябва да познаваме и да ценим както нашата самобитна култура, така и европейските културни традиции. Всички знаем, че поради историческите обстоятелства има опасност да останат за нас далечни и чужди.

Въпреки всичко продължавате. Какво да очаква вашата публика през новия сезон?

– Подготвили сме доста изненади – авангардни оперни заглавия от XX и XXI век, традиционни постановки на опери от Италианския романтизъм, камерни концерти, балетни спектакли – класически и в стила на неокласиката, симфонични концерти, концерти спектакли и за широката публика. Но бих искал да отделя специално внимание на един проект, който за нас е приоритетен – образователната програма за деца и младежи. Община Русе ежегодно отпуска средства за развитие на културата, редовно кандидатстваме и печелим различни суми. Тази година получихме финансиране за проект върху „Вълшебната флейта“ от Моцарт, който се казва „Приказка за вълшебната флейта“. Музикалните номера се изпълняват от квартет, балетни артисти илюстрират разказа под формата на пантомима, има анимация, прожекция с мултимедия, запознаване с музикалните инструменти. Имаме и две други програми, в които оркестърът присъства виртуално, прожектира се на голям екран и така акомпанира на певците, които пеят на живо пред публиката. Програмите ще се представят в училища и детски градини в Русе и в по-малките близки населени места. Имаме около 6-7 образователни програми на различни теми. Преди повече от 10 години тогавашният директор маестро Найден Тодоров реши да организира и образователни концерти. Тогава с тази дейност се захванах аз и започнах да съставям сценарии и да водя тези концерти лектории.

Всъщност създателят на тези образователни концерти в Русе е някогашният диригент на Русенската филхармония Илия Темков. През тази година се навършиха 100 години от рождението му. Заедно с Йордан Камджалов, който на 2 ноември ще изнесе концерт в Русе с творби от репертоара на Добрин Петков по повод на неговата 100-годишнина, решихме да почетем и Илия Темков. Генералната репетиция ще бъде открита за младежи и маестро Камджалов ще разкаже за произведенията и оркестъра по почина на Темков, чиито размах, енергия и отдаденост не можем да постигнем за съжаление. По онова време операта и филхармонията са имали два отделни оркестъра. Сега е само един и е доста зает. Въпреки това се опитваме да продължим неговото дело. Защото всичко започва и свършва с образованието. И с Музиката, разбира се.

Интервюто взе Нейка Кръстева

Пламен Бейков в ролята на Закария в операта „Набуко“ на Джузепе Верди

Снимките от артистичния репертоар на Пламен Бейков са от личния му архив

Източник: www.evropaworld.eu