Историкът Пламен Петров започва разказа си за Иван Милев край езерото „Ариана“. Отляво – сътрудничка на Художествената галерия – Казанлък показва афиш за изложбата му в София през 1920 г. Снимки и колаж: Владимир Дворецки

Стотина любители на изобразителното изкуство се събраха на 7 март т. г. край езерото „Ариана“, за да участват в пешеходен тур, посветен на големия наш художник Иван Милев. Проявата бе организирана в рамките на инициативата „Литературни маршрути“. Тя бе реализирана в партньорство с Народен театър „Иван Вазов“ и е част от културния календар на Художествена галерия – Казанлък, с който се отбелязва 125-годишнината от полагането на основите на художествената ѝ колекция.

Водещият Пламен Петров е историк и преподавател в Софийския университет, а от 2021 г. е част от екипа на ХГ-Казанлък. Той обясни защо този маршрут започва в началото на Борисовата градина. През лятото на 1920 г. Иван Милев дошъл в София с една папка свои творби. Това било второто идване в столицата на бедния овчарски син – през есента на 1916 г. той бил мобилизиран и зачислен в щаба на Въздухоплавателната дружина като военен художник. На следващата година бил изпратен да служи в Балонното отделение на Добруджанския фронт. Там една граната паднала до него и от полученото сътресение започнал да заеква. Въпреки този дефект, получил незаконно диплома от педагогическото училище в Казанлък. Иван Милев преподавал в с. Кору чешме (днес Горски извор), Хасковско. Той организирал свои изложби в Габрово (едва 16-годишен!), Хасково и Казанлък. Това му дало куража да дойде в столицата, за да си потърси късмета. Той подредил картините и рисунките си в павилион до езерото „Ариана“, но поради липса на средства нощувал на пода на тази сграда. Неговият приятел Тома Измирлиев (брат на Христо Смирненски) му намерил две одеяла, с които да се завива. Изложбата на младия учител от Казанлък привлякла вниманието на столичани, но му „спечелила“ и критики от светила като Александър Божинов и Димитър Чорбаджийски-Чудомир.

Портрет на Анна Каменова от Иван Милев, изложен в СГХГ през 2018 г. Снимка: Владимир Дворецки

Пламен Петров пусна запис от Златния фонд на БНР с интервю на писателката Анна Каменова (чийто портрет от Иван Милев е един от шедьоврите на художника). Тя изтъква, че младият творец бил самонадеян, но този недостатък бил подплатен с огромен талант. Заложбите му били оценени високо от негови приятели като Гео Милев и Чавдар Мутафов.

Изложбата на Иван Милев продължила необичайно дълго – чак до септември 1920 г. Тогава въпреки странностите си той бил приет в Художествената академия и още по време на следването си разгърнал своя талант. Младият художник не само рисувал картини, но също така пишел стихове и проза, публикувал карикатури във вестниците, оформял корици на книги и дори бил назначен за художник на Народния театър. София станала градът на най-голямата му любов – Анна П., но и на най-големите му разочарования. Милев се оженил за оперната певица Екатерина Наумова – дъщеря на богат лекар, но това не му донесло щастие. През 1927 г. той починал от рак (според други източници от испански грип), преди да навърши 30 г. Последната година от живота му била изпълнена с унизителни молби до най-различни институции да му предоставят каквато и да е работа, за да изхранва семейството си. Ето какво пише в дневника си Иван Милев: „Целия ден скитах из града, големият студен град, който крещи и зове измъчените. По широките и безкрайни улици видях много хора – много лица хладни и заети само със себе си. Нито един поглед, в който да има състрадание и любов…“.

Ликът на Иван Милев върху банкнотата от 5 лева. Снимка: БНБ

Въпреки немотията, през есента на 1926 г. той отишъл в Казанлък, за да подари картините „Ахинора“ и „Молитва“ на родния си град. В един от последните записи в дневника си Милев пише, че с последните си пет лева си купил билет за Народния театър. Водещият свърза това с факта, че на петолевката от 1999 г. е изобразен ликът на големия художник.

Пламен Петров заведе поклонниците на художника до Народния театър, където той е създал сценографията на прочути спектакли. Водещият обеща през юни да организира друг тур, при който да се влезе в театъра и да се разгледат останалите там документи на Иван Милев.

Сътрудничка на Художествената галерия – Казанлък показва снимка на фреските на Иван Милев в апартамента на ул. „Гурко“ №34. Снимка: Владимир Дворецки

След това пешеходният тур продължи и до къщата на ул. „Гурко“ №34, където в частен апартамент на наследниците на сем. Наумови има фрески на големия творец. За съжаление, те са в по-лошо състояние, отколкото неговите фрески в Стайновата къща в Казанлък, които са реставрирани.

Разходката завърши в градинката до църквата „Св. Седмочисленици“, където Пламен Петров разказа за погребението на твореца и за последвалата дългогодишна забрава на неговите постижения. Водещият разкри, че ръководството на театъра е уволнило Иван Милев два дни преди смъртта му, но след това е платило за гробното му място и за катафалка втора класа.

За съжаление, вече не се знае къде е бил погребан големият художник. Пламен Петров показа копие от съболезнователна статия, публикувана в стар вестник две години след смъртта на Иван Милев. Тя е подписана от арх. Берберов, който се оженва за вдовицата му. А неговият приятел Пенчо Георгиев, който го наследил като сценограф на Народния театър, сключил брак с Анна П.!

Една от „изчезналите“ творби на Иван Милев. Снимка: Владимир Дворецки

Пламен Петров изтъкна, че дори близките и роднините на Иван Милев не знаят много за него. Всъщност най-голяма заслуга за популяризирането му има комунистическата власт, която го „припознава“ като „свой“. В това има известна логика, тъй като Иван Милев е от бедно семейство и е с леви убеждения. Но създаването на мита около него не е успешно. Отгоре на всичко, творбите на Иван Милев, които дъщеря му арх. Мария Милева оставила на съхранение в БНБ, „изчезнали“. Една от тези картини по-късно била „дарена“ от съпругата на Чудомир…

Като продължение на разходката из София по следите на Иван Милев, от Художествената галерия в Казанлък канят почитателите му да посетят тази културна институция на 21 март, за да видят там от 19:30 ч. премиерата на най-новото визуално-танцово представление на Компания Дерида „Мирис на теменуги“, свързано с творчеството на художника. А от 19:30 ч. на 20 март ще има специален видеомапинг върху фасадата на галерията с избрани кадри от негови картини.

Автор: Владимир Дворецки

Фоторепортаж от събитието може видите тук

Сродни публикации на сайта ни:

Изложба в СГХГ разкрива европейските корени на българското изкуство

Пенчо Георгиев. Между театъра и живота

Източник: evropaworld.eu