Дните на Мароко в България, които се проведоха от 30 ноември до 13 декември, показаха една важна особеност на мароканската култура – способността й да вплита в себе си традициите на всички народи, които населяват територията на страната. Тази особеност се открои още при откриването на Дните с концерт на впечатляващата етно и джаз певица Ум и нейния мултинационален оркестър, съставен от музиканти от Мароко, Австрия, Франция и Куба.

Изложбата „Евреите сред берберите“ с фотографии на Елиас Харус ни върна към историята на взаимното проникване и обогатяване на културните пластове в мароканското общество.  В нея бяха показани снимки, заснети между 1940 и 1950 г. и показващи живота на еврейската общност в Мароко, която е съжителствала в продължение на векове с берберите и арабите в селата в подножието на Атласките планини, пред прага на пустинята. Добавени са и няколко нови снимки, които представят някои от десетките реставрирани през последните години синагоги.

Гостуването на изложбата в София, както и цялата програма на Дните на Мароко, беше по идея на Н.Пр. Латифа Ахарбаш, посланичка на страната у нас, която при откриването на експозицията я нарече „изключителен етнографски репортаж“ и сподели: „Трябва да призная, че идеята за тази изложба ми хрумна, тъй като и Мароко, и България са спасили своите евреи през Втората световна война. Това, което ме убеди в значимостта на насотящето събитие, е появата на изявления, насаждащи омраза, често основани върху манипулации на историята и използване на религията като инструмент за отхвърляне и отричане… Наше задължение е  да прекъснем тази ужасна въртележка, като заложим на стойностни послания, в които различията изпъкват като сила, а многообразието е насърчавано като обогатяващо.“  Не арабите, а берберите и евреите са първите жители на тези земи – напомни Н.Пр. Ахарбаш.

Представянето на експозицията у нас стана възможно с подкрепата на Музея на юдаизма в Мароко и мароканското Министерство на културата. Впрочем, Мароко е единствената арабска държава с музей, изцяло посветен на юдаизма и еврейското наследство. Самият автор на фотографиите Елиас Харусра е работил като директор на Световния израелски съюз в страната. Снимки от откриването на изложбата може да видите тук:

В програмата на тазгодишните Марокански дни в България беше включена прожекцията на филма „Аида“ на режисьора Дрис Мрини по сценарий на Абделила Хамдуши. В него се разказва за учителката по музика от еврейско мароканско семейство Аида Коен, която, разбирайки, че е неизлечимо болна, напуска работата си в Париж и се връща в Мароко към спомените от детството и младостта. Тези спомени също са свидетелство за преплитането на еврейските и арабски елементи в живота на мароканците. Главната роля изпълнява актрисата Нуфиса Беншахда. Филмът е представян на много фестивали, включително Националния филмов фестивал в Танжер, и е избран да представлява Мароко в категория „Най-добър чуждоезичен филм” на 88-мата церемония на Оскарите.

Представянето на мароканската еврейска кухня допълни посланието за преплитане на културните традиции. По-нататък ще цитирам текстове от брошурата, подготвена от посолството на Кралство Мароко по повод Мароканските дни, и ще ги илюстрирам с мои снимки, които направих по време на 9-дневното ми пътуване из страната през месец ноември тази година:  „Мароканската еврейска кухня е изключително изтънчена и сложна, истинска амалгама на традиционни местни ястия и сефарадски идеи, донесени от евреите, изгонени от Испания след падането на ал-Андалус през 1492 г. Отличителен белег за мароканската кухня е използването на ароматни подправки като канела, кориандър, шафран, куркума и червен пипер. Сушените плодове – смокини, кайсии, сини сливи и стафиди се добавят към ястията, за да допълнят вкуса им. Бадемите, орехите и маслините са честа добавка към много ястия. Завършекът на всичко е невероятната хариса – силен и въздействащ лют сос.“ Към това описание добавям снимки от сука (пазара) в Рабат, където подправките са подредени под формата на разноцветни пирамидки, а разнообразието от сушени плодове, ядки и маслини е наистина невероятно. В букета от вкусове и аромати обаче се включва и берберската кулинарна традиция: „Мароканската кухня е считана за една от най-значимите национални кухни в света най-вече заради изключителното разнообразие на влияния. Кухнята на първите местни обитатели – берберите, съществува и днес под формата на основни ястия като тажин и кускус. С идването на арабите се появяват нови подправки, ядки, сушени плодове, сладките и кисели комбинации като тажин с фурми и агнешко. Маврите донасят със себе си маслините, зехтина и цитрусите, а евреите оставят своите изключителни техники за консервиране, видими днес при маринованите лимони и туршии. Френското присъствие, макар и кратко, е оставило своя отпечатък върху сладкишите и виното…“

„Тажин исторически е берерско ястие. Представлява яхния от месо и зеленчуци, обичайно приготвяна в глинен съд с конична форма, която позволява на парата да се издига, да прави конденз и се стича обратно в яхнията. Някои типични тажини включват агнешко с фурми, агнешко със стафиди или сини сливи и бадеми, пиле с маслини и мариновани лимони, пиле със сушени кайсии и кюфтенца (кефта) с домати и яйца. Във всеки регион на страната се приготвя специфичен тажин. Кускусът също е берберско ястие. Приготвя се от фин грис, месо и зеленчуци. Обикновено се поднася с агнешко и седем различни зеленчука.“ Ястието на снимката вляво е тажин, който снимах на вечерята в оазиса Финт – там живеят бербери. Берберското „авторство“ на това ястие е всеизвестно в Мароко. Истината обаче е, че във всички марокански ресторанти може да хапнете тажин. А вкусотията, която виждате вдясно, е пастия. Нея опитах в ресторант „Le Mauresque“ по пътя между градовете Агадир и Есауира. „Пастия, както става ясно и от испанското звучене на блюдото, е специалитет от Андалусия, донесен в Мароко от маврите през 15 век, след което постепенно се превръща в „типично” мароканско ястие. Представлява сладкиш, пълнен с пилешко или гълъбово месо, увито в тънка хрупкава коричка от сладко тесто, поръсено с канела и пудра захар. “

„След богатите ястия мароканците по традиция за десерт консумират плод. Сладкишите обаче имат важна роля в мароканското общество, защото са задължителен комплимент към ментовия чай при посрещане на гости. Повечето марокански сладки като рог на газела или бриуат са с пълнеж от бадемова паста.“ Може да ги видите тук, заедно с чашите ментов чай, които ни сервираха в едно кафене в Рабат, на самото крайбрежие на Атлантическия океан.

Имах щастието през тази година да възприема Дните на мароканската култура у нас с погледа на човек, който вече се е потопил в автентичната атмосфера на страната. Впечатленията от събитията, на които присъствах в София, се смесваха със скорошните ми спомени от пътуването до красивата арабска страна и затова ги изживявах по-силно. Затова и реших към откъсите, посветени на мароканската кухня, от брошурата, подготвена от посолството на Кралство Мароко у нас, да добавя снимки, които направих самата аз. За мен Мароко е много лично преживяване. Предстои да разказвам още много за него.

Автор: Гергина Дворецка

Още по темата в сайта ни:

Мароканските дни започнаха с концерта „Душата на Мароко“

 

Източник: Полоство на Кралство Мароко, www.evropaworld.eu