Шестмесечното шведско председателство на Съвета на ЕС, което продължава до края на юни т. г., дава добри възможности за България да придвижи напред реализирането на някои свои стратегически намерения, като влизането ни в еврозоната и Шенген. Това стана ясно на 19 януари т. г., когато в Дома на Европа в София се проведе публична дискусия на тема „Приоритетите на Шведското председателство на Съвета на ЕС и отражението им върху България“. Събитието беше организирано от Дипломатическия институт към МВнР, ПанЕвропа – България, Бюрото на Европейската комисия в България и Фондация „Конрад Аденауер“.

Сигурност, конкурентоспособност, зелен и енергиен преход, демократични ценности – това бяха основните приоритети, които изтъкна извънредният и пълномощен посланик на Швеция в България Н. Пр. г-жа Катарина Рангнит. Тя отбеляза, че Стокхолм поема председателството на Съвета на ЕС в момент на исторически предизвикателства за страните членки на Евросъюза. Посланик Рангнит Посланик Рангнит даде пример с войната на Русия в Украйна, която по думите й е заплаха за сигурността на Европа. Тя допълни, че европейските икономики са силно засегнати от този конфликт, като изтъкна зависимостта им от доставките на енергия. За да се подобри сигурността на ЕС и неговите граждани, което е основен приоритет на шведското председателство, трябва да подобрим политиката на Европейския съюз в областта на сигурността и отбраната, изтъкна посланик Рангнит. Тя подчерта, че страните членки трябва да проявяват единство и да увеличат помощта си за Украйна.

Посланик Рангнит подчерта, че ЕС трябва да се справи с трансграничната организирана престъпност, което включва по-добра координация за наблюдение на границите, взаимодействие между държавите при разследвания и съдебни преследвания. Представителката на Стокхолм заяви освен това, че шведското председателство си поставя за цел опазването и защитата на основополагащите ценности на ЕС и спирането на организираната престъпност и корупцията.

Посланик Рангнит изтъкна, че един икономически силен и конкурентноспособен Европейски съюз е от решаващо значение за положението му на световната сцена. Говорейки за зеления и енергийния преход, тя отбеляза, че глобалните предизвикателства пред климата изискват глобален отговор. Амбицията на Швеция е да завърши преговорите по пакета „Fit for 55“, който има за цел да намали нетните емисии на ЕС до 55% до 2030 г.

В края на презентацията си посланик Рангнит говори за разширяването на Европейския съюз. Тя изтъкна, че шведското председателство ще следва решението на Съвета на ЕС за осигуряването на статут на кандидат-членки за ЕС на Украйна и Молдова. Освен продължаването на процеса на интеграция на страните от Западните Балкани, ЕС трябва да подкрепя тези държави във въвеждането на реформи, част от процеса по тяхното присъединяване, отбеляза още посланик Рангнит. Тя обаче подчерта, че страните кандидатки трябва да изпълняват поетите ангажименти за постигане на определени индикатори.

Заместник външният министър Велислава Петрова приветства набелязаните от Стокхолм приоритети. Тя изтъкна, че България подкрепя Украйна, но често позицията на София се интерпретира погрешно. Нашата дипломатка подчерта, че страната ни е обект на хибридни заплахи. Въпреки това, цената на подкрепата ни за Украйна си струва да се плати, отбеляза тя. По отношение на присъединяването ни към Шенген, зам.-министър Петрова изтъкна, че само две държави членки на ЕС (сред които не е Швеция – б. а.) са против влизането ни в тази зона за свободно движение. Изказвайки се по въпроса за раззширяването на ЕС, тя подчерта, че и България е за продължаване на този процес, но при спазване на поетите ангажименти от страна на кандидатите за членство.  Зам.-министър Петрова припомни, че пробивът по отношение на Република Северна Македония е бил постигнат с помощта на ЕС.

Вицепремиерът Атанас Пеканов, който се включи в дискусията без предварително обявяване, изтъкна, че половината от живота му е преминал по време на 15-те години, през които България е член на ЕС. Той подчерта значението на европейската икономическа стабилност и справедлив енергиен преход, и изрази благодарността на страната ни за подкрепата на всички европейски институции за присъединяването ни към Шенген.

В дискусията, която бе модерирана от Гергана Паси от ПанЕвропа – България, участваха също Цветан Кюланов от Бюрото на Европейската комисия в България и ръководителят на Фондация „Конрад Аденауер“ за България Норберт Бекман-Диркес.

В отговор на въпроси на присъстващи на дискусията, посланик Рангнит изтъкна, че страната й няма власт над ЕС. Въпреки това, шведското председателство е демонстрирало „меката си власт“, като покани еврокомисарите на откриването на космодрума в северния град Кируна. Тя оцени като успех тази визита, при която високите гости спаха в тамошния леден хотел. Посланик Рангнит допълни, че България и Швеция могат да се учат една от друга. Тя подчерта, че е впечатлена от големия брой българки на високи постове – нещо, което не е добре познато в родината й.

Текст и снимки: Владимир Дворецки

Източник: www.evropaworld.eu