Съкровище от църковни предмети от град Атаротис в Сирия

Публикувано:
10:42ч / 22.12.2016г
Брой прочитания:
549
Брой коментари:
0

Авторът на публикацията, Панайотис Камбанис, е доктор по археология-историк в Музея за византийска култура в Солун.

В археологията думата „съкровище” «се използва, за да обозначи съвкупност от скъпоценни предмети, реликви или големи количества монети, които с цел да бъдат съхранени или опазени, са събрани на едно място и укрити от притежателя им в период на политически и религиозни брожения или войни, обикновено по начин, който би затруднил откриването им. Тяхното откриване, много векове по-късно, винаги предизвиква страхопочитание и възхита.

Едно от доста значимите съкровища за историята и изучаването на ранновизантийския период и особено на сирийското ювелирно изкуство, състоящо се от богослужебна утвар, която се използва при Светата литургия, е открито в град Атаротис (Attarouthi) в Сирия. Днес то представлява „истинско състояние” за сбирката в музея „Метрополитън” в Ню Йорк. От най-древни времена Сирия се слави с майсторите ювелири на златни и сребърни изделия, изделия, които свидетелстват за професионална сръчност и художествен опит. В Палмира е открит надпис върху мрамор, датиращ от трети век сл.Хр., отнасящ се до съществуването на задруга на ювелирите обработващи злато и сребро, факт, който доказва, че броят на майсторите от тази категория  е бил голям. Задругата е сформирана с цел съблюдаването на принципите на занаята и защитаване на местните майстори и техните изделия, с които търгуват.

Град Атаротис се намира в провинция Апамия  и днес се нарича  Ал Каратин (Karratin). През римската епоха е известен като Taroutia Emperon, което означава град на майсторите. Древногръцкото му наименование Атаротис било известно от надписите върху ювелирните изделия. Иначе е бил един неизвестен град от античността.

Дископотир с архидякон Стефан
Дископотир със Св. Стефан
Цедка
Цедка

Откритото там съкровище е датирано между шести и седми век и се състои от десет дископотира за Свето Причастие, една цедка за приготовление на виното, три кадилници и една много интересна мощехранителница във формата на гълъб (Свети дух), която според легендата съдържала млякото на Богородица.
Дископотирите са изработени от ковано сребро с релефна златна украса. Състоят се от високо кръгло-конична основа, с възлов елемент в точката на съединяване с полусферичната купа. Гравираните под тънкия ръб надписи се отнасят до Св. първомъченик и архидякон Стефан; епископски храм посветен на него е открит при разкопки в същия район.

Кадилниците имат полусферичен корпус, окачен на три вериги с осемъгълни брънки съединени в горната им част от една по-голяма. Украсата им се състои от медалиони с гравирани кръстове и звезди, символи на Рождеството и Смъртта на Иисус, изображения на Иисус Христос на дванадесетгодишна възраст (Емануил), на Св. Йоан Кръстител, на архангели и надписи около ръба.

Богоматер Оранта
Богоматер Оранта

Съгласно древно предание, Богородица намерила убежище в  една пещера във Витлеем, докато Йосиф отсъствал, за да закупи продоволствия за бягството им в Египет. Иисус огладнял и Богородица му поднесла гръдта си да суче, но една капка – последната, паднала върху земята в пещерата. От тази капка, след бягството на Светото семейство в Египет, се избелило цялото вътрешно пространство. В действителност, въпросната пещера, която и до днес представлява паметник за поклонение, е със стени от галактит (=вид зеолит, който при стриване или намокряне, отделя течност приличаща на мляко). През византийската епоха късове от този бял камък примесени с вода били консумирани от жени, за да имат по-обилна кърма или дори за лекуване на различни болести. „Реликвата на Богородичното мляко”  обикновено били поставяни в мощехранителници с формата на гълъбица.

В трактата си относно реликвите (Le traité des reliques, 1543), в главата в която разглежда богородичните „реликви”, френският реформатор богослов Жан Калвин споменава: „…все пак, за да имат поне нещо, което да е принадлежало на Нея, са се опитали да компенсират липсата на други реликви с притежанието на Нейни коси и мляко. На косите се кланят в различни църкви в Италия, Испания, Франция, както и в много други страни. Що се отнася до млякото, може би не съществуват град, братство, женски или мъжки манастир, където то да не се появява в по-големи или по-малки количества. Но наистина, и през целия си живот Богородица да е била кърмилница или дори млекодобивна ферма, тя не би могла да източи толкова мляко, колкото бива излагано като нейно на различни места. Как са се сдобили с всичкото това мляко те не казват, а тук е излишно да отбелязвам, че Евангелията не дават никакво основание за подобни безсмислени и богохулни преувеличения”.

Превод от гръцки: Здравка Михайлова