Александър Шурбанов – поет на месеца в Столична библиотека през декември
Поетът, писател, преводач и дългогодишен университетски преподавател, който съвсем наскоро получи поредното си отличие – Почетен знак „Златен век” на Министерството на културата, ще бъде представен на 20 декември (вторник) от 18:30 ч. в Литературния клуб на библиотеката (пл. „Славейков” 4). За него ще говори Силвия Чолева, а в авторския му рецитал ще се включат флейтистките Мила Павлова и Ана-Мария Крайчева. Входът е свободен. Освен това книгите на Шурбанов (авторски и преводни) са на разположение на читателите, изложени във витрини на втория етаж в Направление „Обслужване”.
Александър Шурбанов е роден в София на 5 април 1941 г. Завършва английска филология в Софийския университет и след специализация в Съсекския университет във Великобритания през 1972 г. защитава дисертация върху реформата на елизабетинската поетична образност в творчеството на Джон Дън за научната степен Кандидат на филологическите науки. Постъпва на работа като асистент в Катедрата по англицистика и американистика на Софийския университет. През 1991 г. след защитата на втора дисертация, върху творчеството на Кристофър Марлоу, получава степента Доктор на филологическите науки. Завършва трудовия си стаж през 2009 г. като професор по английска литература след четири десетилетия преподаване в Софийския, Великотърновския, Югозападния и Пловдивския университет у нас, както и в няколко чуждестранни университети: Лондонския, Калифорнийския, Нюйоркския и др. С лекции е гостувал в Англия, САЩ, Испания, Португалия, Германия, Швеция, Полша, Гърция, Турция, Македония и Индия. Почетни докторати са му присъдени от британските университети на Кент и Съри. Неколкократно е избиран за ръководител на англицистичната катедра и за декан на Факултета по класически и нови филологии в Софийския университет. Член е на Европейското общество по англицистика, на Европейската Шекспирова научна асоциация, на Английската асоциация и др. Основател е на Българското дружество за британски изследвания. Автор е на многобройни книги, монографии, студии и статии по проблемите на английската литературна история, както и на рецепцията на английската литература в България.
Дълго преди да започне университетската си кариера, още през петдесетте години на миналия век Александър Шурбанов се появява като поет по страниците на литературния ни печат и до днес без прекъсване публикува стихове в периодичните издания, в сборници и антологии. Първата му самостоятелна поетична книга, „Третата ръка”, излиза през 1977 г. и е последвана от още 11 стихосбирки. Две от тях са издадени в превод на Людмила Уайтман в САЩ и Богомил Гюзел в Македония. Негови творби са превеждани и в Англия, Индия, Испания, Унгария, Полша, Швеция, Гърция, Турция и Мексико. Шурбанов е автор и на 6 есеистични книги. През тази година издателство „Сиела” публикува сборника му с най-нови есета, размисли и стихотворения, озаглавен „Опит”, една поетична равносметка за изминатия път.
Голяма част от творческата си енергия Шурбанов е отдал и на поетичния превод, за да пресъздаде на български език, в български стих някои от шедьоврите на английската поезия: „Кентърбърийски разкази” на Джефри Чосър, великите трагедии на Шекспир („Хамлет”, „Отело”, „Крал Лиор”, „Макбет”), поетични драми на Шекспировите съвременници Марлоу, Бен Джонсън, Мидълтън, Уебстър и Декър, „Изгубеният рай” на Джон Милтън, лирически стихотворения и поеми на Джон Дън, Уърдсурт, Колридж, Байрон, Дилън Томас, Тед Хюз, Ейдриън Мичъл и др. Превеждал е и романи на Конан Дойл и Джон Ъпдайк, както и класически творби за деца като приказките на Биатрикс Потър и подбор от традиционните стихчета за най-малките, известни като nursery rhymes (нърсъри раймс) в книгата „Колко ягоди растат по морето”.
Александър Шурбанов е сред основателите и пръв заместник-председател на Сдружението на български писатели, член-основател на Съюза на преводачите в България, основател и първи президент на Съвета на писатели и преводачи от три морета (европейска литературна организация под егидата на ЮНЕСКО) на остров Родос, Гърция, дългогодишен член на Българския ПЕН център и др. Член е на редакционните колегии на няколко литературоведски списания в България и чужбина. Носител е на следните награди: Почетен знак на Софийския университет със синя лента; Орден „Кирил и Методий” I степен; Национална награда “Христо Г. Данов” за цялостен принос към културата; Почетен Аскеер за принос към театралното изкуство; Национална литературна награда „Гео Милев”; Голямата награда на Портал „Култура” за изключителен принос в поезията и превода; Почетен знак „Златен век” на Министерството на културата.
Избрана библиография
Поезия:
– Третата ръка, София, 1977
– Забравени облаци, Пловдив, 1983
– Място за човека, София, 1987
– Цветята на скрежа, София, 1994
– Звън на време, София, 1997
– Frost-Flowers, Princeton, NJ, USA, 2001
– Внимание: котки/ Beware: Cats (двуезичен българско-английски
сборник), София, 2001
– Гълъбът пред моя прозорец, София, 2006
– Отражения, Пловдив, 2011
– Зимски пеjзаж со врана (Превод на македонски: Богомил Гюзел), Струга, 2016
– Предслънце и Foresun, София, 2016
Есеистика:
– Земята на живата вечност, София, 1991
– Приумици, София, 1994
– Черната кутия, София, 1998
– Сънят на разума, София, 1999
– Университетът в Олбани и всичко останало, София, 2005
– Приписки, Пловдив, 2016
– Опит, София, 2016
Преводни книги с предговори и коментари:
– Артър Конан Дойл, Изгубеният свят, София, 1965, 1978, 1980, 2016
– Джефри Чосър, Кентърбърийски разкази, София, 1970, 1980, 1994, 2008
– Театър на английския Ренесанс, София, 1975
– Биатрикс Потър, Приказки, София, 1979, 1988, 2009
– Джон Милтън, Изгубеният рай, София, 1981, 2008
– Ейдриан Мичъл, Яхни кошмара, София, 1981
– Тед Хюз, Пещерни птици, Избрани стихотворения (с Вл. Трендафилов), София, 1983
– Рабиндранат Тагор, Поезия, София, 1985, 2008
– Дилан Томас, И смъртта ще остане без царство: Избрани стихотворения, София, 1993
– Английска поезия, София, 1995
– Джон Ъпдайк, Гертруда и Клавдий, София, 2003
– Уилям Шекспир, Хамлет, София, 2006
– Шел Силвърстийн, Щедрото дърво, София, 2011
– Уилям Шекспир, Великите трагедии, София, 2012
– Самюъл Тейлър Колридж, Поезия и проза, София, 2013
– Колко ягоди растат по морето (английски стихчета за деца), София, 2015
– Уилям Шекспир, Хамлет, Отело, Крал Лир, Макбет, двуезични издания, София, 2016
Литературознание:
– Ренесансовият хуманизъм и лириката на Шекспир, София, 1980
– Между патоса и иронията: Кристофър Марлоу и зараждането на ренесансовата драма, София, 1992
– Преводна рецепция на европейска литература в България: Английска литература
(с Вл. Трендафилов, съст. и ред.), София, 2000
– Painting Shakespeare Red: An East-European Appropriation (с Бойка Соколова), Newark:
University of Delaware Press, London: Associated University Presses, САЩ 2001
– Ancient Greek and Byzantine Literature in the Modern World (с Aloi Sideri, съст. и ред.),
Родос, Гърция: Agra Publications, 2001
– Поетика на английския Ренесанс, Университетска библиотека,
София, 2002
– Shakespeare’s Lyricized Drama, Newark: University of Delaware Press, Associated
University Presses, САЩ, 2010
– Marco Mincoff, Studies in English Renaissance Drama (съст. и ред.), София, 2009
– Уилям Шекспир, Сонети: Три български превода (съст. и ред.), София, 2014
Юбилейни научни сборници в негова чест:
– Renaissance Refractions: Essays in Honour of Alexander Shurbanov, Sofia, 2001
– Peregrinations of the Text: Reading, Translation, Rewriting: Essays in Honour of Alexander
Shurbanov, Sofia, 2013
Източник: Столична библиотека