Интересно изследване на д-р Фелисия Валдман за сефарадските евреи в Букурещ беше представено на 22 ноември т.г. в литературен клуб „Перото“. Инициатор на събитието беше Леа Коен, дипломат и писател, а в организацията му активно се включи посолството на Румъния. То е част от програмата на Българска асоциация на оцелелите ит Холокоста и техните деца за изследване и разпространение на важни факти от живота и съдбата на евреите в България и на Балканите.

Слово при откриването произнесе Н.Пр. Йон Гъля, посланик на страната у нас. „Както всички знаем – каза той -, болезненият епизод от нашата история – трагедията на Холокоста, причини огромно страдание на милиони хора и сме длъжни да запазимим паметта за тях… Дълг на днешното общество и особено на по-младото поколение е да осъзнаваме нашата история и грешките от миналото и да не пестим усилията си, за да възпрепятстваме повторението на такива трагедии.“
По-нататък в словото си той припомни, че през периода март 2016 г. – март 2017 г. Румъния председателстваше Международния алианс за възпоменание на Холокоста (IHRA), което беше международно признание за усилията на неговата страна да поддържа жива паметта за Холокоста и да се съсредоточи върху образованието, защото то е от голямо значение в борбата с антисемитизма, както и върху изследването на този феномен в Румъния. Едно от важните постижения на румънското председателство на IHRA беше изготвянето на работната дефиниция за антисемитизма в рамките на организацията. Това имаше международен отзвук. Европейският парламент прие през юни 2017 г. резолюция относно борбата с антисемитизма, в която призова държавите членки да приемат тази дефиниция в своето вътрешно законодателство, а някои страни като Великобритания, САЩ, Австрия, Германия, Литва, Македония, Румъния и България вече я приеха на национално равнище.

„Участието на посолството в днешното събитие е отражение на значението, което Румъния придава на борбата с антисемитизма и на спомените за Холокоста.“ – подчерта Н.Пр. Йон Гъля.

Д-р Валдман е представител на Румъния в Международния алианс за възпоменание на Холокоста. Леа Коен се е запознала с нея в Букурещ и веднага е оценила, че ще е полезно нейното изследване ще бъде представено и в България. Луксозното му румънско издание е с красиви илюстрации. В него се разказва за наследството на сефарадските евреи, чийто брой в Румъния е бил много по-малък от този на ашкеназите – в България е точно обратното. Макар и по-малобройни, сефарадите са развивали по-успешен бизнес и са помагали на своите по-бедни ашкеназки събратя. Някои от тях с даренията си са допринесли за развитието на Румънската академия на науките и на румънските университети.

От изследването читателят научава за отделни личности, за бизнеса, архитектурата, модата, стилът на живот на сефарадските евреи в Букурещ. Специална глава е посветена на любовта им към Испания (снимката вдясно), която са чувствали като своя родина, въпреки че са били прогонени от нея. Давали са испански имена на децата си, което показва, че за тях испанското е било по-важно от еврейското – подчерта д-р Фелисия Валдман.

Представяйки изследването си, тя говори и за сефарадски евреи, живели в Румъния, но родени в български градове. Такъв е Хаим Бехор Моше Бежарано, роден в Стара Загора между 1946 и 1850 г.. Той става равин още на 17 г. Бяга в Румъния през 1877 г. по време на Руско-турската война. В Букурещ работи като проповедник в голямата синагога Кахал гранде и учител по иврит в Шпаньолската мъжка гимназия, а от 1896 г. – във факултета по богословие на Букурещкия университет. През 1910 г. става главен равин на Адианопол (Одрин), а през 1920 г. – на цяла Турция. Впечатлявал е съвременниците си със своите знания по философия. Говорил е 14 езика, включително и арабски. Бил е член кореспондент на Мадридската академия, на Географското общество в Париж, доктор хонорис кауза на Равинската семинария във Виена, Рицар на Румънската корона. На погребението му през 1931 г. в Истанбул се стичат над 10 хиляди човека.

Соломон Аврам Розанес, роден през 1862 г. в Русе, е бил ученик на Хаим Бежарано и също като него е владеел много чужди езици. Живял е в Земун, после се премества в Румъния. За известно време се установява в Констанца, където пише статии за известния еврейски учен Йосиф Каро (роден в Толедо през 1488 г., живял в Никопол)  и за еврейските корени на българската царица Теодора, жената на цар Иван-Александър, но е най-известен с инициативата си да напише историята на евреите в Османската империя на иврит. Тя излиза в 6 тома.

Сабетай Джаен, роден в Плевен през 1883 г., завършва Белградския университет и става първият равин на сефарадската общност в град Монастир (днес Битоля). Емигрира в Буенос Айрес, където е главен равин на Аржентина и Уругвай (1928-1931 г.), а от 1931 до 1944 г. е главен равин на сефарадската еврейска общност в Румъния. 

Д-р Фелисия Валдман е насочила вниманието като изследовател към наследството на сефарадските евреи в Букурещ най-вече защото те вече са почти на изчезване и е искала да бъде съхранена паметта за тях.

По време на събитието се роди идеята да бъде направено аналогично изследване за ролята на евреите в историята на България. Писателката Леа Коен сподели предложението си на знакови сгради в София, построени от български евреи, да бъдат поставени възпоминателни надписи с техните имена. Например, сградата на Театъра на армията – някагашното известно кино „Роял“ – е изградена през 1936 г. с финансиране от богатия търговец на тютюн Жак Асеов и било добре на видно място да бъде отбелязан този факт.

Автор: Гергина Дворецка

Още снимки може да видите на страницата на фондация „Европа и светът“ във Фейсбук.

Информация за събитието на сайта на БНР

Източник: www.evropaworld.eu