В края на първата част от семинара беше прожектиран документален филм за Бергман на режисьорката Мари Нюрерьод. В него Бергман разказва историята на любовта си към киното, която започва още от ранното му детство и то с едно разочарование – богатата му леля подарява за една Коледа прожекционния апарат, за който мечтае, не на него, а на брат му. Малкият Ингмар обаче е решен на всичко, за да се сдобие с желания подарък и подарява на брат си всичките си оловни войничета в замяна на апарата, известен като „латерна магика“. Точно това наименование използва Бергман като заглавие на автобиографичната си книга, която написва след години. Във филма режисьорът разказва за важни моменти и творчески срещи от своята кариера в киното.

За Бергман като писател говори проф. д-р Вера Ганчева. На въпроса дали неговите сценарии са литература нейният отговор категорично е да. В тях има ремарки за психологическите състояния на героите, които по нищо не отстъпват на литературните творби от висока класа. В Швеция досега са издадени 22 книги с неговия сценарии и психодрами, но въпреки съществуващите досега над 800 дисертации и научни трудове за творчеството му , то все още не е напълно проучено и представено. Автобиографичната му книга „Латерна магика“ е истински роман. Произведенията му са подчинени на идеята, че миналото е състояние, в което живеем винаги, то ни съпътства постоянно. Стилът на Бергман е като рисунка с молив – той бяга от контрастите. Любопитно е, че винаги е пишел на ръка.

  Д-р Елизария Рускова се спря на някои от постановките по филми на Бергман в България: „Есенна соната“, която има 4 постановки у нас, „След репетицията“ – в театър „Българска армия“,  „Часът на вълците“ – в „Младежкия театър „Николай Бинев“, „Сарабанда“ – в Театър 199.

В семинара взе участие и актьорът Валентин Ганев, който участва в постановката на „Сарабанда“.

Преводите на Бергманови творби на български език представи Меглена Боденска. Още през 1967 г. излиза преводът на „Дивите ягоди“, но той не е от шведски език. В изданието „Мисли за изкуство“ през 1973 г. са включени и мисли на Бергман. „Есенна соната“ е публикувана през 1981 г. в превод на Васа Ганчева. След това на български се появяват „Сарабанда“, „След репетицията“, „Лице срещу лице“, „Латерна магика“, „Образи“. Самата Меглена Боденска е един от най-добрите преводачи от шведски у нас. Като професионалист тя изтъкна високото майсторство на Васа Ганчева в преводите й на Бергман.

Известно е, че режисьорът много е обичал театъра и го е наричал своя законна съпруга, докато киното е било за него скъпата му любовница. На някои от театралните му постановки се спря д-р Антония Господинова. Бергман много е обичал пиесите на Ибсен и непрекъснато се е връщал към тях. През 1957 г. той поставя в Малмьо „Пер Гюнт“. Спектакълът трае 5 часа и в него главната рола се изпълнява от актьора Макс фон Сюдов, тогава 28-годишен. Бергман се връща към тази пиеса през 1991 г. в театър „Драматен“ в Стокхолм. Представлението е по-кратко, отколкото това в Малмьо, а актьорът в главната роля е по-възрастен. С тази постановка режисьорът гастролира в много страни. Три пъти поставя „Хеда Габлер“ – в Стокхолм, Лондон и Мюнхен. От представлението в Лондон остава недоволен, по негово мнение, работата не е потръгнала добре още по време на репетициите. Затова пък резултатът, постигнат в Мюнхен, намира за много добър. Неведнъж е поставял „Куклен дом“. Много възторжено е приета постановката му на „Дивата патица“ през 1972 г. в театър „Драматен“. За постановката му на „Призраци“ през 2002 г. в същия театър един критик пише: „Все едно Бергман и Ибсен са се срещнали на чаша бира, за да преправят Стриндберг.“

За съжаление, не можем да видим театралните постановки на Бергман, но през есента ще имаме възможност да гледаме някои от най-знаковите му филми. От 8 до 14 ноември т.г. ще бъдат прожектирани 8 от тях в рамките на седмица, посветена на него, а други два са включени в програмата на фестивала „Синелибри“.