Симетрии в природата, науката и изкуството

Публикувано:
11:53ч / 07.04.2015г
Брой прочитания:
907
Брой коментари:
0

През 60-те и 70-те години на ХХ в. бяха модерни дискусиите между физици и лирици. Тогава обикновено всяка от страните се стараеше да покаже предимствата и превъзходството си. В днешно време все повече физици и хуманитаристи търсят чрез такива дебати общите допирни точки между наука и изкуство. Затова е нормално в публичното пространство да се говори за „Симетрии в природата, науката и изкуството“. Публичната лекция на тази тема на доц. Леандър Литов, който ръководи българския екип към Европейския център за ядрени изследвания CERN, предизвика огромен интерес. Рядко новата конферентна зала в Северното крило на СУ „Св.Кл.Охридски“ е била толкова препълнена, колкото беше вчера, 6 април. Сред слушателите имаше хуманитаристи и физици – студенти и хора от други поколения. Вчерашното събитие беше организирано от Фондация за изследвания в областта на науката и изкуството “Rе:”, съвместно със СУ „Св. Климент Охридски“, Национална художествена академия, Национален Център за Суперкомпютърни приложения и ЦЕРН, които работят съвместно и по създаването на платформата „Наука и изкуство“. По всичко личи, че идеята за такава платформа ще има много привърженици.

Първата сбирка в контекста на тази идея беше на 12 март, когато проф. Александър Кьосев, директор на културния център на СУ, изнесе лекция на тема „Науките и изкуствата” с изричното уточнение, че тя е за неспециалисти.

Същото намерение беше заложил и доц. Литов вчера, като по популярен и интригуващ начин представи моменти от развитието на понятието за симетрия през вековете. Още от самото начало той уточни, че ще започне от сферата, в която се чувства в свои води – физиката, но през цялото време се стараеше да дава нагледни примери, за да обяснява сложната за неспециалиста материя.

Още в древния Египет са боравили със симетрията, но древните гърци са посветили много усилия за изучаването й. Известно е и какво значение са й отдавали в изкуството. Самата дума, с която я назоваваме, е гръцка и означава „измервам заедно”.

Но ако за хората на изкуството симетрията е въпрос на естетика, то за физиците тя е ключ към разгадаване на Вселената: начинът, по който е възникнала и защо се разширява.

„За да се изучи една система, е важно да се формулира нейната симетрия – подчерта доц. Литов. – Но симетрията не обяснява всичко, затова е нужно да познаваме и асиметрията.”

Пиер Кюри пръв въвежда принципите на симетрията и асиметрията. На тази тема е работил и Айнщайн.

Увлекателният разказ на доц. Литов ни отведе и до елементарните частици, които изграждат фундамента на познатия ни свят, а те са само 12: 6 кварки и 6 лептона. Стана дума и за Хигс бозона, и за вакуума, в който няма симетрия…

Може присъстващите на лекцията хуманитаристи на моменти да са се чувствали малко несигурни доколко са в състояние да разберат всичко за разликите между различните видове симетрии във физиката: непрекъснати и дискретни, пространствени и вътрешни, глобални и локални. Но пък със сигурност казаното от доц. Литов ги е накарало по-късно да прочетат повече информация за тях.

Вероятно не всеки е чул и за абстрактните симетрии – има ги в някои математически уравнения, както и в музиката. За илюстрация на музикална симетрия доц. Литов припомни някои от каноните на Бах, които могат да бъдат изразени чрез  математически формули.

В природата симетрията е лесно различима с просто око – кристалите, снежинките, крилата на пеперудите са изградени с перфектна симетричност.

Нерядко се поставя знак за равенство между симетрия и красота. Практиката обаче показва, че човек възприема с повече симпатия асиметричното. В човешкия мозък е заложено да възприема красивото и грозното, но кое ще бъде красиво или грозно за отделния индивид, зависи от средата, в която се изгражда, и наученото в нея.

След лекцията на доц. Литов последваха въпроси, коментари, мнения.

Интересен щрих по темата добави проф. Александър Кьосев, който напомни, че ако в музиката симетриите се срещат често, то в литературата, например в един художествен разказ, е трудно да се открие симетричност. Той открои и появилата се в европейската култура фигура на наблюдателя на ставащото в света.

В обсъжданията се включи и Любов Костова, директор на Британския съвет в София, която е съосновател на Софийския фестивал на науката и от години е двигател на конкурса  FameLab.  Смисълът на този конкурс е близък до идеята на платформа „Наука и изкуство” – целта му е тема от науката да бъде обяснена на ненаучна публика, и то в три минути.

Интересно наблюдение сподели присъстващ на лекцията архитект, който е забелязал, че при тоталитарни общества, властимащите държат на симетрията в архитектурата.

Активни в дискусията бяха и студентите в залата, като се случваше млади физик да зададе въпроси на проф. Кьосев, а хуманитаристи – на проф. Литов. С други думи, лекцията постигна целта си точната наука и хуманитаристиката да влязат в диалог.

А диалогът със сигурност ще продължи, защото остават още много неразкрити тайни във вселената – тази, в която живеем, и другата, която е в самите нас.

 

Източник: www.evropaworld.eu