Скандинавските посолства в България – Финландия, Швеция, Норвегия и Дания – организираха на 27 март т.г. международна конференция и уъркшоп на тема „Медийната грамотност – формулата на скандинавския север за устойчиво общество“ в Топлоцентрала, София. Събитието ясно очерта значението на медийната грамотност в образователната система като двигател на устойчиво и демократично общество, подготвяйки младите хора с необходимите за 21-ви век умения.   

Организирана с подкрепата на Северния съвет на министрите, конференцията съвпадна с отбелязването на „Деня на Скандинавския север“ на 23 март, който бележи повече от шест десетилетия тясно сътрудничество между скандинавските държави.

Страните от Скандинавския север са международно признати със силните си образователни системи и високо ниво на дигитална грамотност. Държави като Швеция, Финландия, Дания и Норвегия постоянно заемат челни позиции в световните класации по медийна грамотност и са разработили успешни стратегии за включването на критични медийни умения в образователната система.

Посланикът на Кралство Дания в България, Н. Пр. Флеминг Стендер, откри конференцията като подчерта ключовата роля на образованието в подготовката на учениците да се ориентират в сложната и често подвеждаща медийна среда. „Медийната грамотност не е просто техническо умение – тя е основата за изграждането на информирана и активна гражданска позиция. В дигиталната епоха, в която живеем, училищата трябва да играят централна роля в обучението на младите хора да мислят критично, да проверяват източниците си и да използват отговорно медиите“, заяви Посланик Стендер. 

Заедно с посланик Стендер събитието откриха и партньорите на конференцията – Никола Барбутов, заместник-кмет на София, и Гергана Паси, председател на Дигиталната национална коалиция.

На снимката отляво надясно: журналистът Бойко Василев, Гергана Паси, посланичката на Финландия Н. Пр. Кирсти Похянкука, посланичката на Швеция Н.Пр. Катарина Рагнит, Никола Барбутов, посланикът на Дания Н. Пр. Флеминг Стендер

Първият панел, „Медийна грамотност и дезинформация“, разгледа общественото въздействие на дезинформацията и необходимостта от ранна намеса чрез образованието, като финландският журналист и автор Йесика Аро подчертава: “Медийното регулиране, журналистическата етика и коректното финансиране са трите основни приоритета”. Към нея се присъединиха Ирина Недева от Асоциацията на европейските журналисти – България, Иглика Иванова от Министерство на културата и младежкият делегат на ООН, Светослава Симеонова.

Наталия Митева от Министерството на образование заяви по време на втория панел, „Примери за действия и сътрудничество в областта на медийната грамотност в училищата“, че “родителите очакват учителите да научат децата им на необходимите умения за използване на технологии и консумиране на информация, но в същото време, за да се постигнат тези очаквания, самите учители трябва да получат повече обучение в тази област”. Другите лектори Лаури Палса, Университета в Ювяскюля, Финландия, Матиас Нимгорд, Центъра за дигитална грижа за младежи, Дания, Люба Йорданова, „Заедно в час“, и Изабела Трайкова, Национална мрежа за децата, представиха скандинавския и българския опит в прилагането на медийната грамотност директно в класните стаи и в образованието с най-добрите практики в скандинавските страни от 70-те г., които все още се развиват.

Фокусът в следобедната част: Практически уъркшопи за учители и практици

Следобедната част на събитието беше насочена към практическото обучение за учители, директори и образователни специалисти, които искат да интегрират медийната грамотност в обучението. Проведоха се две практически сесии с участието на скандинавските експерти, които представиха конкретни инструменти и модели, които могат да се адаптират, така че да са приложими в контекста на българските училища.

Първата сесия, водена от Валентина Папейкиене от Европейския център Вергеланд в Норвегия и Лена Оден, директор на училище Kunskapsskolan в Швеция, представи методи за интегриране на медийната грамотност в ежедневното преподаване – от критичен медиен анализ до насърчаване на уважителен онлайн диалог.

Втората сесия, представена от Матиас Нимгорд и Лаури Палса, се фокусира върху дигиталното ангажиране на младежта и стратегии за създаване на безопасна дигитална среда в училищата.

Сесиите предложиха приложими практики за класната стая, които подтикват към размисъл за това как българските учители и институции могат да адаптират тези инструменти на местно ниво. Практическата част подчерта значението на подготовката на преподавателите и повишаването на увереността им при работа с теми, свързани с медийната грамотност.

Свързвайки дискусиите относно политиките с тяхното практическо приложение, конференцията целеше да преодолее разминаването между теорията и реалността в класната стая. Участниците от цялата страна си тръгнаха с нови идеи, стратегии и възможности, като събитието не само насърчи активен диалог, но и положи основите за устойчиво сътрудничество и обмен на добри практики между България и скандинавските страни в сферата на образованието.

Източник: Посолство на Финландия в България