Ярък акцент в програмата на фестивала „Синелибри“ бяха тематичните вечери, посветени на големия писател и дипломат Ромен Гари. Те се проведоха от 21 до 24 октомври 2024 г. в зала „Славейков“ на Френския институт в София и бяха организирани от посолството на Франция и Френския институт. Тази поредица от дискусии и филми е част от честванията на 145-годишнината от установяването на дипломатически отношения между Франция и България.

Жоржия дьо Шамбере и директорът на Френския институт Люк Леви

В зала „Славейков“ на Френския институт на 21 октомври т.г. се състоя разговор с френско-британската писателка, журналистка и преводачка Жоржия дьо Шамбере с водещ директора на Френския институт Люк Леви. Темата беше „Мост между Изтока и Запада. Лесли Бланч в сърцето на славянския и балкански свят“ за първата съпруга на писателя, Лесли Бланч, с която е бил в България по време на работата си като дипломат в София в периода 1946-1948 г. Жоржия дьо Шамбере е нейна кръщелница. Тя сподели факти от книгата си „Лесли Бланч, една жена, двама мъже“ за двамата мъже в живота ѝ: Теодор Комисаржевски, когото тя нарича Пътешественика, и Ромен Гари. Книгата е публикувана тази година и се основава на интервюта с различни приятели на двойката Бланч-Гари, автобиографични фрагменти, оставени от Лесли Бланч и непубликувано до момента портфолио, намерено през януари 2014 г., със скици на декори и костюми за три постановки на Комисаржевски и Руския балет на Монте Карло. С Комисаржевски Лесли Бланч се запознава в много ранна възраст и заради увлечението си към него обиква руската култура. Това, че идва от Русия, е със сигурност едно от нещата, които я привличат у Ромен Гари. В книгата на Доминик Бона „Ромен Гари“, издание на „Колибри“, 2014 г., е описано тяхното запознанство в Лондон през 1944 г.: „Приличате на Гогол“ – казва му тя, което е чудесен комплимент и за двамата.“. Днес може да ни се струва, че Лесли Бланч се губи в сянката на световноизвестния писател, но когато се срещат за първи път, той все още е начинаещ автор, а тя е популярна в лондонските артистични среди като журналистка. По-възрастна е от Гари с 10 години и е по-зрелият човек в двойката. На този етап от живота му общуването с нея е било важно за него. Като негова съпруга тя го следва в дипломатическите му мисии в различни страни, затова идва и в България. Семейният им живот не е безоблачен, но Лесли прощава на Гари изневерите му, още повече, че и тя предпочита отворения брак. Все пак, те се развеждат през 1963 г.  

Една от поздравителните картички, на които Лесли Бланч е нарисувала шаржове на себе си и Ромен Гари

В залата беше представена изложба със снимки на Ромен Гари и Лесли по време на различни негови дипломатически мисии, както и шеговити новогодишни картички с техните изображения, рисувани от самата Лесли. От тях си проличава чувството й за хумор и самоирония.

След дискусията беше прожектиран филмът „Сияние на жена“ (1979 г.) по едноименния роман на писателя – режисьор Коста Гаврас, с Роми Шнайдер и Ив Монтан в главните роли.

Роми Шнайдер е наистина прекрасна в главната роля и е истинско превъплъщение на заглавието „Сияние на жена“. Тя е все така красива, както в младостта си, но вече с меланхоличната, приглушена красота на жена, навлизаща в есента на живота си. Както е отбелязано в публикацията, ярък образ във филма е дресьорът Галба. Незабравима е сцената, в която дресираната му маймунка нежно целува лицето му след смъртта му, а после изпълнява коронния му номер – танц на маймуна с пудел, като отдаване на почит към дресьорския му талант. Освен това е невероятно удоволствие да откриеш в епизодични роли актьори като Роберто Бенини като барман, Жан Рено като полицай. Да, филмът е протяжен и някак демоде, но наистина съм доволна, че го гледах.

Директорът на Френския институт Люк Леви и Агата Тушинска

Втора вечер, посветена на писателя Ромен Гари в програмата на фестивала „Синелибри“. Този път темата беше „ЖОНГЛЬОРЪТ. Мистерията на идентичността“. Своята гледна точка към различните идентичности на Гари представи полската писателка Агата Тушинска, с която разговаряше водещият Георги Ангелов. Събитието откри директорът на Френския институт Люк Леви.

Агата Тушинска е изтъкната фигура в полската литература, писателка, известна със своя принос като биограф, журналистка и поетеса. Това, което я интересува, са различните превъплъщения на Ромен Гари. Тя влиза в задочен диалог с него, чрез писма, които му пише. Това всъщност е разговор с представата й за него, в търсене на неговата идентичност. Самата Тушинска по майка е еврейка и сподели, че за нея темата за еврейството е много важна. Майка й дълго време е крила от дъщеря си какви са семейните й корени заради страха, който е изживяла през Втората световна война при гоненията срещу евреите. По тази причина полската писателка проявява разбиране към нежеланието на Ромен Гари да споменава за еврейския си произход и все пак сподели разочарованието си, че той не е говорил открито за това. Обикновено се е представял като руснак. За нея остава загадка и фактът, че той никога не е посетил отново родния си град Вилно (Вилнюс), въпреки че е пътувал на много места по света. Обичал е да се връща в Полша, където е ходил на училище известно време, преди с майка си да се преместят във Франция. Говорел е полски, макар и не безупречно, било му е приятно да общува с поляци. Агата Тушинска допълни, че при своите пътувания из Франция е стигнала до извода, че младото поколение французи не познават творчеството на Ромен Гари. 

След дискусията, в която с въпроси се включи и публиката, беше прожектиран филмът на режисьора Филип Льофевр „Чародеят“. Той е създаден през 2023 г. и е за периода, в който Ромен Гари започва да пише под името Емил Ажар и печели за втори път наградата „Гонкур“, без да разкрива истинската си самоличност. Една млада кандидат-докторантка, голяма негова почитателка, се досеща, че двамата са един и същ човек. Така или иначе, тайната на писателя става публично достояние едва след смъртта му. Той се самоубива на 2 декември 1980 г.

По време на събитията във Френския институт, посветени на Ромен Гари, можеха да бъдат закупени негови книги, издадени на български от „Леге Артис“.

Тематични вечери, посветени на френския писател, като част от програмата на фестивала „Синелибри“, имаше и на 24 октомври отново във Френския институт, а на 25 октомври –  в Регионалния исторически музей в Пловдив.

Гергина Дворецка

Още снимки от дискусиите на 21 и 22 октомври може да видите тук и тук.

Информация за събитията, посветени на Ромен Гари в рамките на фестивала „Синелибри“, може да намерите на сайта на Френския институт.

.

Източник: www.evropaworld.eu