В латиноамериканските танци винаги има вътрешна енергия и завладяващи ритми, но два от тях, лично за мен, са заредени с най-много страст: аржентинското танго и бразилската самба. Двата танца се различават много един от друг и показват различните проявления на страстта: тангото е израз на емоцията между двойката танцуващи, а самбата – на радостта от живота. Изпълнения и на танго, и на самба може да видите дори по улиците на Аржентина и Бразилия. Разликата е, че двойката, танцуваща танго, винаги е облечена елегантно, дори сред делничния училен декор. Самбата по време на карнавал или на танцов спектакъл ще ви смае с пищността си – предизвикателни костюми, пера, ярки цветове. Когато обаче я танцуват в ежедневието си, което на бразилците се случва често, за тях няма значение с какви дрехи са в момента. Важно е спонтанното желание за танци!

В Буенос Айрес първото автентично танго, което видяхме, беше на улица „Ел Каминито“, която се смята за родното място на този завладяващ танц. Танцуваше начинаеща двойка, която видимо се вълнуваше от изявата си пред публика. Девойката, на високи тънки токове и в изящна черна рокля с гол гръб, и младежът, в черен костюм, риза с вратовръзка и с шапка на главата, старателно изпълняваха заучените стъпки на фона на олющените шарени стени на околните сгради в квартал „Ла Бока“. Възнаградихме танцьорите с аплодисменти. Смелостта да се явиш пред импровизирана публика, когато все още не си уверен в себе си, заслужава адмирации, а може би тази двойка след време ще събира овации на престижни сцени.

Не може обаче човек да е бил в Буенос Айрес и да не е посетил някоя танго вечер в известно заведение. Обикновено танцовият спектакъл е предшестван от вечеря с прочутите аржентински пържоли и великолепно аржентинско вино. Бяхме на танго вечер в „Кафе де лос анхелитос“ (двете снимки вдясно). Вечерята заслужава суперлативи, но последвалите танго изпълнения надминаха очакванията ни. Вълнуващи, страстни танци под звуците на виртуозен оркестър, който беше разположен над сцената зад голямо стъкло. Магична музика, завладяваща атмосфера! Предупредиха ни, че не можем да правим снимки, но местната ни екскурзоводка Патрисия обясни, че е възможно, само че без светкавица. Снимките ни от спектакъла не са перфектни, но дават представа за шоуто.

За съжаление, в аржентинската столица нямахме възможност да се снимаме с някого от танцьорите. В Рио де Жанейро обаче още преди спектакъла „Джинга тропикал“ в хотел „Мариот“ една впечатляваща дама с пъстри пера позираше с всеки желаещ посетител. Снимката, която ни направи професионалната фотографка на заведението, не е първо качество, но пък имаме колоритен спомен!

В спектакъла са включени различни бразилски традиционни танци, както и популярната в ново време ламбада, има и демонстрации на бойното изкуство капоейра, което прилича на танц, но накрая тържествува самбата.

Най-емоционалният момент в хотел „Мариот“ настъпи, когато след приключването на представлението танцьорите поканиха всички зрители да танцуват самба. Няма да забравя възторжените лица на някои посетители с европейски черти, които въодушевено затанцуваха.

Бразилците не само носят римтите в кръвта си, но държат да ги споделят с колкото може повече хора. Докато пътувахме с корабче до лагуните на Ангра дос Рейс, близо до Рио де Жанейро, нашата местна екскурзоводка, специалистка по самба, ни въвлече в такива танци на палубата, че след това не ни се искаше да спрем. Самбата е неописуема магия и може да завладее всеки, без значение колко килограма е снагата му. В един момент настана такова масово танцуване, че на непривикнал европеец може да му се стори нереалистично. Ние обаче тогава се чувствахме като истински бразилци и по-точно – кариоки, жители на Рио, и си изживяхме танцовата тръпка докрай. Хем ни беше смешно, хем ни беше хубаво. И ще ви призная, беше ми смешно, защото си мислех: „Аз ли сега се вихря в такива танци? Аз, която винаги досега при подобни круизи кротко съм си седяла на мястото и съм гледала спокойно пейзажите наоколо! Аз ли съм? Няма значение! Самба, самба!“

Усетих, че ми е изключително добре и нищо не ме притеснява. Самбата е наистина танц на страстта към живота!

Автор: Гергина Дворецка