Първото място, което посетихме в Буенос Айрес, беше артистичния квартал „Ла Бока“. Той е известен с футболния си отбор „Бока Хуниорс“ и с улица „Ел Каминито“, където се е родил най-страстният танц на света. Квартал „Ла Бока“ е създаден от италиански емигранти, които са се заселили там в края на XIX в. и са работили по корабите на пристанището. Името „бока“ на италиански означава уста, но и устие на река. Наблизо тече река Риачуело.

Сградите в квартала са пъстри, често облицовани с ламарина. По балконите и на самите улици често могат да се видят големи оцветени фигури, предполагам, че са от гипс или от пресован картон.

По „Ел Каминито“ се изявяват начинаещи танцьори на танго, които събират овациите на минувачите. Бяха ни предупредили, че има и обиграни професионалисти, които си предлагат услугите да ви покажат стъпките на тангото и да се снимат с вас срещу определена немалка сума, но не попаднахме на тях. Затова пък видяхме голяма картонена рисунка на двойка, танцуваща танго – оставено е свободно място човек да си пъхне главата и да стане част от рисунката. Възползвахме се от тази възможност. 

Една от забележителностите на квартала е музеят на восъчните фигури. Известен е и Културният център на артистите.

Навалицата от туристи ни отнесе до малко патио – пространство заобиколено от постройки, гъмжащо от народ, пълно с магазини, картини, гипсови скулптури, музика и много цветове! Над всичко това се ветрееше простряно пране.

Кварталът е пъстър, но всъщност доста беден и това на места ясно си личи под шаренията и веселия шум. Една от възможностите да се препечелят пари тук е изкуството, а друга – футболът, който, както в цяла Аржентина, е на особена почит в „Ла Бока“. Освен големия стадион на „Бока Хуниорс“, който носи симпатичното име „Ла Бонбонера“, видяхме и квартална площадка, на която тренират бъдещите футболни звезди. Всички заведения и магазини около стадиона са украсени с рисунки на футболна тема. По тротоарите могат да се видят и скулптури на известни играчи в естествен ръст, с които всеки може да се снима.

В „Ла Бока“ се продават сувенири, например, тумбести чаши за мате с характерната сребърна сламка, с която аржентинците пият този вид зелен чай. 

Има и какво да се похапне. На големи скари се пекат едри мръвки месо. Човек може да се отбие и в някое от приятните кафенета или ресторантчета наоколо. Може би от любопитство щяхме да обяядваме в ресторанта „Самоварът на Распутин“, но беше затворен.

Избрахме си кафене „Алеф“. Открихме го на улица „Каминито“. Привлече ни артистичната обстановка, която се усещаше през широко отворените прозорци.

Пространството не е голямо, но много добре оформено. По стените има картини, дървените кепенци на прозорците и дори кюнците на тавана са боядисани в различни цветове и създават настроение. На една от стените има черна дъска с надпис: „Някои търсят хубаво място, други правят някое място хубаво.“ Собствениците на кафенето са осъществили на дело тази мисъл.

В кафене „Алеф“ за първи път пихме аржентинската бира „Килмес“, която много ни хареса, и за първи път ядохме емпанадас – пирожки с различен пълнеж: месо, сирене и т.н. Така от това кафене в квартал „Ла Бока“ започнахме да опознаваме и да обикваме Аржентина.

Още снимки от кафене „Алеф“ може да видите на страницата на фондация „Европа и светът“ във Фейсбук.

Автор: Гергина Дворецка