Турски художници възраждат спомена за древни цивилизации

Публикувано:
16:13ч / 05.02.2023г
Брой прочитания:
339
Брой коментари:
0

Интересни творби, възраждащи спомена за древните цивилизации в Мала Азия, може да бъдат разгледани до 10 февруари т. г. в столичната галерия „Мисията“. Техни автори са 33-ма съвременни турски художници. Изложбата „Следи от съвременното турско изкуство“ е организирана от посолството на Република Турция в София със съдействието на Държавния културен институт към Министъра на външните работи и е първото от поредицата културни инициативи в България по повод навършването през 2023 г. на 100 години от установяването на Турската република. Официалното откриване беше на 1 февруари от зам. -министър Костадин Коджабашев, посланик Н. Пр. Айлин Секизкьок и директора на Държавния културен институт към Министъра на външните работи Снежана Йовева-Димитрова.

Част от участниците в изложбата се срещнаха на 3 февруари в галерия „Мисията“ с български творци, изкуствоведи и журналисти. „Анадолът е много специфично място с богато културно наследство“, обясни творческите търсения на турските художници една от координаторките на проекта – Сирет Уянък. Работата по пътуващата изложба е започнала още през 2019 г. със съдействието на турското Министерство на културата. Включените в нея творци – художници и скулптори, работят в различни жанрове. Общото в произведенията им е стремежът да се намери връзката между миналото и съвременността. Самата Сирет Уянък се представя с картината „Следи от митове“, на която е изобразен крилат лъв.  Нейната колежка Мерал Йозтюрк пък показа своята керамична скулптура „Кибела“. На изложбата може да се види и впечатляващата картина „Орисия“ на починалия м. г. Балкан Наджи Ислимйели, който съчетавал в произведенията си портрети с османотурска калиграфия.

Доайенът на турските художници – 85-годишният проф. Деврим Ербил, който е награден с почетната титла „Национален артист“ на Република Турция, направи любопитна презентация за историята на изкуството в южната ни съседка. Той изтъкна, че, въпреки ширещата се представа, ислямът, както и другите монотеистични религии, само в началото от своето развитие е имал възражения спрямо изобразяването на хора. При това забраната не се е отнасяла само за джамиите, а и навсякъде другаде. Скоро след създаването на Османската империя обаче има разцвет на миниатюрата. Тогавашните художници разработват свои рисувални техники, като използвали четки от котешки косми. Все още не е ясно от какви съставки са правели своите бои, та творбите им са се запазили толкова добре.

По-късно в Османската империя се развиват и други техники, като рисунки с туш и молив. През 19-и век под влиянието на Запада турските художници започват да използват и маслени бои. Истински разцвет на изобразителното изкуство обаче се наблюдава едва след създаването на Република Турция през 1923 г. Както изтъкна проф. Ербил, създателят на съвременната турска държава Мустафа Кемал Атаюрк откривал музеи и други културни институти и подпомагал хората на изкуството, като по този начин допринесъл за модернизацията на страната.

Освен художниците-реалисти, изобразяващи тежкото положение на народа, се появили и последователи на импресионизма, сюрреализма и дори абстракционизма. Проф. Ербил показа и снимка, от която става ясно, че напоследък има и модернисти, които „опаковат“ дървета. Самият доайен на турското изобразително изкуство също има свой творчески почерк, съзвучен с новото време. Той обаче разкри, че по време на 60-годишната си кариера на художник се е занимавал и с правенето на мозайки, следвайки древните малоазиатски традиции. През 1957 г. заедно със свой преподавател в Художествената академия участвал в изложението в Брюксел с тяхно мозаечно пано. По-късно двамата изработват огромната мозайка, която украсява пода на старата щаб-квартира на НАТО.

След края на презентацията си, сладкодумният майстор на изобразителното изкуство получи аплодисменти от публиката и красив букет от Н. Пр. Айлин Секизкьок, а присъстващите художници, изкуствоведи и дипломати продължиха да обсъждат творбите от изложбата на чаша турски чай.

Текст и снимки: Владимир Дворецки

Подробен фотоалбум от събитието може да видите тук.

Източник: www.evropaworld.eu