През месец февруари всяка събота в 13 и 15 ч. групи от по 20 посетители ще могат да надникнат „В дебрите на оперетата“. Така е озаглавена инициативата на Музикалния театър по повод 105-годишнината на професионалната оперета в България, която се навършва на 10 февруари. На този ден през 1918 г. трупата на Ангел Сладкаров представя за първи път в столичния театър „Одеон“ спектакъла „Маркиз Бонели“ по „Шансонетката“ на Рудолф Делингер. Това се смята за рождената дата на българската професионална оперета. Чудесна е идеята целият месец да премине под знака на тази годишнина. В програмата на отбелязването й са включени и обиколките за посетители зад кулисите на Музикалния театър.

Като големи негови фенове бяхме сред посетителите, които се включиха в първата обиколка на 4 февруари от 13 ч. Наш водач беше артистът Румен Григоров (последната роля, в която го гледахме наскоро, беше Пинели в новата постановка на „Принцесата на цирка“ от Калман). Той ни отведе първо към гримьорните на артистите. Видяхме къде се подготвят за спектаклите любимите ни изпълнители.

После се отправихме към ателието, където художниците Георги Златанов и Валентин Топенчаров ни обясниха как се правят макетите за декорите. Новостите са навлезли и тук. Преди калъпите за маски, например, са се изработвали от папие маше, но все повече то се измества от съвременни материали, с които се работи по-бързо. Едната от стените на огромното ателие е истински музей на плакати от постановки на Музикалния театър през годините.

Следващото кътче, в което надникнахме, беше репетиционната зала. В нея има сцена с по-малки размери от тази в големия салон на театъра, но и тя се е използвала в определен период от време за изнасяне на представления. Нашият водач Румен Григоров ни обърна внимание на две ефектни бели кресла с тапицерия на червени и бели линии встрани от сцената и поясни, че са от мебелировката на царския дворец. След референдума от 1946 г., с който е решено България да бъде република и царската фамилия напуска страната, голяма част от мебелите в двореца са раздадени на театрите като реквизит.

Едно от най-впечатляващите места зад кулисите на Музикалния театър е складът, където се пазят сценичните костюми. Из него ни разведе Поли Александрова. Преди да прекрачим прага му, дойде да ни поздрави директорката на театъра – сопраното Еделина Кънева. Точно там наистина имахме чувството, че сме попаднали сред „дебрите на оперетата“. Над 15 хиляди костюма са разположени в дървени клетки на две нива и проходите между дървените конструкции са толкова тесни, че между тях може да се върви само в индианска нишка. В хранилището има истински съкровища!

Поли Александрова ни показа костюм, с който е играла звездата Мими Балканска в една от старите постановки на „Царицата на чардаша“ – на снимката вляво. В свой коментар към тази наша снимка друга звезда на Музикалния театър – Александър Мутафчийски, добави, че същата рокля е била използвана и от Лили Кисьова, Донка Шишманова, Теодора Георгиева.

От него получихме и архивната снимка вдясно, на която със същия костюм е Донка Шишманова, като Цилика, а със светлата рокля е Светлана Иванова като Силва.

Времето на обиколката ни беше ограничено, затова Поли Александрова нямаше възможност да ни разкаже повече за други костюми от забележителни спектакли, но впоследствие получихме от Александър Мутафчийски допълнителни пояснения и към други наши снимки:

„Това е костюмът на Марица, от постановката на „Графиня Марица“, режисирана от унгареца Ласло Хегедюш… А черното елече е взето от друг спектакъл – то е част от костюма на Сали Боуз от първата постановка на мюзикъла „Кабаре“ от Джон Кандер… С него са играли Зорка Димитрова и Калина Ангелова… Впоследствие става част от костюма на Марица.“

Вдясно е архивна снимка на Светлана Иванова като Графиня Марица, също любезно предоставена от Александър Мутафчийски.

За съжаление, не за всички костюми са запазени сведения кой артист ги е обличал и в кои постановки са използвани, но сме благодарни на големия тенор на Музикалния театър за онова, което научихме от него.

Той поясни, че розовата ролкля вляво е на Силва, също от старата постановка на „Царицата на чардаша“… „Може би е един от най много обличаните костюми от различни прими на театъра, от различни поколения артисти!“

Би било добре при следващите обиколки на зрители „Из дебрите на оперетата“ да се отдели повече време за хранилището на сценични костюми. Там наистина човек потъва в историята на оперетата.

Други вълшебни местенца са перукерната и гримьорната, където ни посрещна Мария Кротева. Малцина знаят, че по време на всеки спектакъл гримьорите стоят непосредствено до сцената и, когато се налага, там на място дооправят или променят грима на изпълнителите. Това се налага особено при балетните спектакли, в които танцьорите често сменят костюмите си. В нашата група от посетители имаше две малки принцеси, които Мария Кротева бързо гримира като зайче и като пеперуда.

Финалът на обиколката ни беше на камерната сцена, където същата сутрин, на 4 февруари, беше представен детският мюзикъл „Зайченцето бяло“ (композитор – Румен Бояджиев-син, либретист – Венелин Методиев, режисьор – Александър Мутафчийски). Там имахме възможност да се убедим как макетът за декора, изработен в посетеното от нас ателие, се превръща в реалност на сцената.

Петя Ангелова, пиар на Музикалния театър, ни помогна да надникнем в архивите на театъра, където се пазят снимки от стари постановки, папки с публикации за отделните изпълнители от предишните поколения, когато все още имаше предимно хартиени вестници и списания. За най-младите посетители сигурно беше любопитно да видят металното клише, с което се отпечатваше върху хартия схемата на салона с номерата на местата и продавачките зачеркваха на ръка местата, за които зрителите си купуваха билети. Днес това става по електронен път.

Истинският финал на обиколката беше много ретро и ни върна към спомена за основоположника на българската оперета. Водачът ни Румен Григоров сложи плоча върху стария грамофон с фуния, нави го с ръчката и за всеобщо учудване, той проработи. От него се понесе гласът на Ангел Сладкаров – доста деформиран, защото в първата половина на миналия век звукозаписната техника не е била на висота, но автентичен! Оказа се, че освен популярна музика, Сладкаров е държал на плочи да се записват и изпълнения от оперети.

Описахме подробно първата от поредицата съботни обиколки зад кулисите на Музикалния театър за всички, влюбени в оперетата, които биха проявили интерес към тях! Няма да съжалявате! Ще потънете в необикновена атмосфера, а нищо чудно да усетите и присъствието на фантомите на оперетата!

Гергина и Владимир Дворецки

Целия ни фоторепортаж от обиколката ни на 4 февруари т.г. може да видите тук.

От Музикалния театър препоръчват: „За да запазите вашето място в групите на 11, 18 или 25 февруари и за часовете, определени за беседите – в 13 часа или 15 часа като ни пишете на лично съобщение в профилите на Музикалния театър в социалните мрежи- Фейсбук и Инстаграм или на имейл- opereta.bg@gmail.com като посочите избора си за ден и час.“ Допълнителна информация може да намерите на сайта на театъра.

Източник: www.evropaworld.eu